Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1513             20.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 192 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.Д.Ф., ЕГН **********; в качеството му на ЕТ „Т-К.Ф.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление с. *** против решение № 179/17.11.2011г., постановено по НАХД № 467/2011г. по описа на Районен съд – гр. Царево, с което е изменено издаденото от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София наказателно постановление № 20-2001508/15.08.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като същата е намалена до размера от 1500 лева. От касационната инстанция се иска да измени оспорваното решение в частта за наложената санкция, като приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на случая като маловажен по смисъла на чл.415в от КТ. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията са представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на ЕТ „Т-К.Ф.” против наказателно постановление № 20-2001508/15.08.2011г., издадено от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Царево е изменил атакуваното постановление като е приел, че наказанието е неправилно определено по размер, тъй като в санкционната част на чл. 414, ал. 3 от КТ, действала към момента на извършване на нарушението е посочено, че отговорност носи работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 и той се наказва с 1 500 до 15 000 лева. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1 000 до 10 000 лева за всяко отделно нарушение. В случая, наказващият орган е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства, а на практика наличието на такива не е доказано и пред районния съд.

 

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.

В конкретния случай е безспорно установено, че дружеството в качеството му на работодател е сключило трудов договор № 045/26.07.2011г. с Н.Р.Б. и към момента на проверката – след 21,00 часа на 20.07.2011г., подобен договор  не е съществувал в правния мир. От приложената по делото справка за приетите и отхвърлени уведомления с вх. № 023901101132406/27.07.2011г., издадена от Национална агенция за приходите, се установява, че представения трудов договор, сключен 6 дни след проверката, е регистриран по законоустановения ред. Нарушението обаче е отстранено след съставянето на АУАН № 20-2001508/23.07.2011г. В този смисъл не са налице необходимите условия за прилагане на чл.415в от КТ и третиране на нарушението като маловажно, тъй като нарушението не е отстранено след установяването му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Правилен е извода на районния съд, че наказващият орган е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства.

Несъстоятелни са възраженията на касатора, че към момента на извършване на проверката – 20.07.2011 год., лицето Н.Б. е полагала труд по силата на сключен между нея и дружеството граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, т.е. налице е гражданско правоотношение, а не трудово такова. Настоящия съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния районен съд, съгласно които, видно от съдържанието на представения граждански договор и договореното между страните предоставяне на кулинарни услуги, се извежда правния извод, че в случая се касае за прикрито трудово правоотношение, което правилно и обосновано е било констатирано от административнонаказаващия орган.

Предвид изложената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, поради което, касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли, а решението на районния съд като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179/17.11.2011г., постановено по НАХД № 467/2011г.   по описа на Районен съд – гр. Царево, с което е изменено издаденото от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София наказателно постановление № 20-2001508/15.08.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на ЕТ „Т-К.Ф.”, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като същата е намалена до размера от 1500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.