Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 1036 / 2012г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                      СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа адм.д. №192 по описа за 2007 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.118 и сл. от КСО.

Жалбоподателят Е.Д.К. ***, е оспорил решения №33 и №34 от 22.05.2006г. на директора на РУ „СО” Бургас, с които са потвърдени разпореждания №406 и №407 от 26.04.2006г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ„СО” Бургас. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като пледира за обмяна на обжалваните решения на директора на РУ „СО”.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С решение № 33 от 22.05.2006г. на директора на РУ „СО” Бургас е потвърдено разпореждане № 406/2006г., което е издадено въз основа на констатации отразени в ревизионен акт за начет след извършена ревизия на разходите по ДОО. С разпореждането е наредено внасянето на сума по ревизионен акт за начет в размер на 381,34 лв., от които главница 234,67 лв. и лихви 146,67 лв. Ревизията е била извършена въз основа на заповед на контролен орган при РУ „СО” Бургас и във връзка с отмяна на болничен лист №3753465/11.01.2003г. издаден на лицето Д.П.П., въз основа на който е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност. Болничният лист е издаден от ЛКК към Медицински център „Св.Николай Чудотворец” ЕООД в състав д-р Е.К., д-р М.Х. и д-р И.Т.. С експертно решение № 1016/29.08.2003г. на НЕЛК София, болничният лист е бил отменен. Ревизионният акт за начет е бил съставен на членовете на ЛКК, които са издали отменения болничен лист, заради причинени щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Административният орган е приел, че решението на НЕЛК не е обжалвано пред Софийски градски съд и е влязло в сила. Така с обжалваното и потвърдено разпореждане е вменено на членовете на ЛКК, между които и настоящия жалбоподател, да заплатят определената при ревизията сума, представляваща изплатеното парично обезщетение  за временна нетрудоспособност, произтичаща от този болничен лист, и изтеклата лихва, от датата на която обезщетението е било платено реално до датата на издаване на разпореждането.

Решение № 34/22.05.2006г. на директора на РУ „СО” Бургас потвърждава разпореждане № 407/2006г., с което е разпоредено внасяне на сума по ревизионен акт за начет в размер на 101,66 лв., от които 62,56 лв. главница и 39,10 лв. лихви, представляващи причинена щета на ДОО от изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност въз основа на болничен лист № 3753458/04.01.2003г. издаден от д-р Е.К. и отменен с експертно решение № 1016/29.08.2003г. на НЕЛК.

Жалбата на настоящия жалбоподател е депозирана в срок пред Окръжен съд Бургас, по която съдът е постановил решение № ІІ-227/05.10.2006г. по адм.д. №621/2006г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение е било отменено с решение № 3169/27.03.2007 г. на ВАС на РБ по адм. д.№11695/2006г., като делото, вместо на друг състав на същия съд, е върнато на Административен съд Бургас.

По настоящото дело, образувано след посоченото решение на ВАС е събрано като доказателство решение от 16.08.2011г. по адм.д. 2404/2006г. на СГС, с което е отхвърлена жалбата на д-р И.Т., д-р Е.К., д-р М. Х. и д-р Х. Т.против експертно решение на НЕЛК № 1016/29.08.2003г. в частта, в която НЕЛК – нервни болести, отменя издадените от ЛКК при Медицински център „ св.Николай Чудотворец” ЕООД болнични листи за временна нетрудоспособност - № 3753458, №3753465, №3753478, №3718995, издадени на лицето Д. П. П..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорените решения на директора на РУ „СО” Бургас са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Мотивирани са, както от фактическа, така и от правна страна. Съдът намира, че оспорените актове са издадени и в съответствие с материалния закон.

Принципно лекарите, издатели на отменени болнични листове, които в последствие са били отменени от надлежен орган, са субекти на задължението за възстановяване на причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване, като отговорността се реализира по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, във релевантната му редакция (Изм. - ДВ, бр.105 от 2005г., в редакцията на текста на разпоредбата отменените актове на медицинската експертиза са включени като основание за съставяне на ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване), посредством издаване на разпореждания за изплащане на нанесените щети, които са предхождани от съставяне на ревизионни актове за начет. Тази отговорност на лекарите за щетите причинени на Държавното обществено осигуряване от отменени техни актове на медицинската експертиза не е обективна, нито безвиновна, т.е. за нейното реализиране не е достатъчно отмяната на болничния лист. Според разпоредбата на чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. Следователно отговорността на лекарите по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО предполага установяване на вина. В разпоредбата на ал.2 на чл.45 от ЗЗД е презумирано, че вината се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай претенцията на административния орган спрямо жалбоподателя в общ размер на 101,66лв., в това число главница в размер на 62,56 лв. и лихви в размер на 39,10 лв., произтича от отмяната на болничен лист № 3753458, издаден от жалбоподателя на лицето Д.П.П.. Посоченият болничен лист е бил отменен с експертно решение № 1016/29.08.2003г. на НЕЛК. От мотивите на това решение се установява, че конкретното нарушение, поради което въпросния болничен лист е отменен, се състои в това, че не е описан неврологичен статус, от който да е видно, че е налице състояние на временна нетрудоспособност – нарушение на правилата на чл.9, ал.4 от Наредба за експертизата на работоспособността (отм.) (НЕР). Експертното решение на НЕЛК е влязло в сила след като е било съдебно оспорено пред Софийски градски съд, който с решение от 16.08.2011г. по адм.д.2404/2006г. е отхвърлил жалбата на четирима жалбоподатели, между които и жалбоподателят по процесното съдебно производство, като неоснователно.

Същото е положението и с претенцията на административния орган спрямо жалбоподателя в общ размер на 381,34 лв., от които главница 234,67 лв. и лихви 146,67 лв., която произтича от отмяна на друг болничен лист - №3753465/11.01.2003г. издаден на лицето Д.П.П.. Този болничен лист също е бил отменен с експертно решение № 1016/29.08.2003г. на НЕЛК. От мотивите му се установява причината – ЛКК, в нарушение на чл.9, ал.4 от НЕР(отм.), не е описала клиничните основания за продължаване на предходно издаденият болничен лист.

Отменените болнични листи, издадени в нарушение на чл.9, ал.4 от НЕР(отм.), са причинили щета на ДОО, защото са отменени и изплатеното по тях обезщетение се явява платено на отпаднало основание. Това изплатено обезщетение не се възстановява от освидетелстваното лице, което го е получило, а от първопричинителя на вредата. Както беше посочено по-горе, съобразно чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, в случая е достатъчно да бъде установено нарушаване на правилата при издаване на въпросните болнични листи, което несъмнено е установено в друго производство. А презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена, поради което жалбата против решението на директора на РУ „СО” следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е.Д.К. ***, против решения №33 и №34 от 22.05.2006г. на директора на РУ „СО” Бургас, с които са потвърдени разпореждания №406 и №407 от 26.04.2006г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ„СО” Бургас, като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението му.

 

                                                             СЪДИЯ: