Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:969                                 17.05.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и четвърти април                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 191 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Медиа Гайд България“ЕООД, ЕИК-131567875, със седалище и адрес на управление към момента на подаване на жалбата: гр.***, чрез тогавашния управител С.И.Б., а понастоящем със седалище и адрес на управление: гр.***, с управител Д.Т.Т., против задължителни предписания по т.1, 3, 7 и 8, дадени с протокол № 2134/31.10.2017г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас (ДИТ-Бургас), потвърдени с решение изх.№ 17266492/29.11.2017г. на заместник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“-София (ИАГИТ-София).

Първоначално производството по делото е образувано пред Административен съд - София-град, който с определение №327/12.01.2018г. по адм.д.№ 221/2018г. го е изпратил по подсъдност на Административен съд - Бургас, който го е приел за разглеждане и е образувано настоящото дело.

В жалбата се твърди, че инспекторите на ДИТ-Бургас извършили проверка на обект на дружеството в гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.17, където работници на дружеството полагали труд във връзка с договор между него и „Национален център за саниране на сгради“ЕООД по изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) по Националната програма за енергийна ефективност. Проверката приключила с издаването на задължителни предписания, които били обжалвани от „Медиа Гайд България“ЕООД и частично потвърдени от горестоящия административен орган. По отношение на предписанието по т.1 в жалбата се възразява, че за полагането на извънредния труд била издадена заповед, която била изпратена на техническия ръководител на обекта и била сведена до знанието на работниците от него. Същата не била представена в деня на проверката на хартиен носител, но е била налична в електронен вид, поради което не било ясно дали проверяващите са поискали представянето й. По предписанието по т.3 се твърди, че при проверката на обекта присъствало лице на 15 години, което дошло там при свой съсед. Непълнолетното лице не било допуснато да работи в обекта от техническия ръководител, а твърденията на проверяващите, че е работил, не отговарят на истината и е попълнил справката под тяхна диктовка, без да разбира какво пише и подписва. Във връзка с предписанието по т.7 се изразява несъгласие със становището на горестоящия орган, че декларациите като частни документи нямат достоверна дата и като такава следва да се приеме подаването на жалбата до него, тъй като същите са могли да бъдат представени и при документалната проверка на 26.10.2017г. Освен това в протокол № 2134/31.10.2017г. не са посочени имената на работниците, чийто декларации са били без дата, поради което не е ясно от къде горестоящия орган е направил извод, че конкретни работници не са подписали декларациите. По отношение предписанието по т.8 се твърди, че за конкретния работник е била връчена длъжностна характеристика в деня в който е подписал трудовия си договор – 20.10.2017г. и тя е била представена на контролните органи. Освен това се твърди, че липсва конкретна дата на която е извършено нарушението. Предвид изложеното се иска от съда да отмени обжалваните предписания. Претендира се присъждането на разноски. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя писмени доказателства. В проведеното открито съдебно заседание дружеството се представлява от редовно упълномощения адв.Н.Я. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея основания, допълва ново правно твърдение – че „Медиа Гайд България“ЕООД не е било подизпълнител на „Национален център за саниране на сгради“ЕООД и оспорва на основание чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, изготвените списъци на работещите лица и заверените копия от книгата за ежедневен инструктаж. Пледира за отмяна на оспорените задължителни предписания и представя писмена защита в която доразвива тезите си.

Като ответник в производството е конституирана Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, чрез нейния директор, в съответствие с практиката на Върховния административен съд (ВАС), установена в решение № 5659/05.05.2017г. по адм.д.№ 3550/2016г. на ВАС, решение № 13705/15.12.2015г. по адм.д.№ 4420/2015г. на ВАС и във всички посочени в него решения, също на ВАС. Пред съда ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител юрисконсулт С.Н., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че в обекта не е имало заповед за извънреден труд. Проверяващите са установили да работи непълнолетно лице, като са описани трудовите му функции и е налице справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Не са били представени доказателства за осигуряване на информация на работниците за тяхното здраве и безопасност. В досието на конкретния работник не е била налична длъжностна характеристика, която да е била връчена при постъпването му на работа. Обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е било подизпълнител на „Национален център за саниране на сгради“ЕООД се основава на сключен договор между тях.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа следното:

На 14.10.2017г. на място в обекта и на 26 и 31.10.2017г. по документи, Г.С.и А.Г., инспектори ДИТ-Бургас, за които не е спорно, че имат правомощия на контролни органи съгласно чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“, извършили проверка по спазване на КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) на „Медиа Гайд България“ЕООД, в качеството му на подизпълнител на строителен обект – саниране на бл.17, ж.к.Изгрев, гр.Бургас, външна шпакловка, подготовка за изграждане на скеле, съгласно договор от 04.05.2017г. с „Национален център за саниране на сгради“ЕООД, в качеството му на възложител във връзка с договор № 93-ОП-30/361/21.11.2016г. в изпълнение на „Инженеринг, проектиране и изпълнение на СМР“ по реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Бургас, по обобщена позиция № 39 „Сграда с административен адрес: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.17“. При проверката от страна на дружеството-жалбоподател присъствали: К.Б., редовно упълномощен от управителя му, Д.Т., тогавашен мениджър-проекти в дружеството и настоящ негов управител, както и И.Л., технически ръководител на обекта и орган по безопасност и здраве. При извършената проверка се установили няколко нарушения на трудовото законодателство, от които с оглед предмета на оспорване по настоящото съдебно производство значение имат следните:

По представената на 26.10.2017г. от работодателя „Медиа Гайд България“ЕООД заповед № 10/13.10.2017г. за полагане на извънреден труд, се установило, че в деня на проверката на място – на 14.10.2017г. /събота/, в периода от 09.00 до 18.00 часа, работниците и служителите на дружеството полагали извънреден труд, без в обекта на този ден да се е намирала цитираната заповед № 10/13.10.2017г., с което е нарушена разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ.

При проверката на място в обекта се установило също, че лицето А.Г.Л., ЕГН-**********, непълнолетен, с навършени 15 години, изпълнява дейности като общ работник – подава парапети за изграждане на скеле, пренася парапети, помага за демонтиране на метални листи, като същият собственоръчно декларирал в справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че работи като общ работник от 14.10.2017г., с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с трудово възнаграждение 30лв. на ден. Поради това е прието, че работодателят „Медиа Гайд България“ЕООД е приел на работа А.Г.Л. без разрешение на инспекцията по труда, в нарушение на чл.302, ал.2 от КТ. Установено било и че дружеството-жалбоподател не е представило на работниците и служителите си необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове, в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ. В нарушение на чл.127, ал.1, т.4 от КТ „Медиа Гайд България“ЕООД не  осигурило длъжностна характеристика на Т.М.Г., на длъжност общ работник.

Тези нарушения контролните органи описали в съставения за проверката протокол № 2134/31.10.2017г., като на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ дали задължителни предписания на работодателя по т.1, 3, 7 и 8, според които работодателят следва:

т.1 – да предостави в обекта заповед за полагане на извънреден труд от работниците и служителите и/или документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, с оглед изискванията на чл.403а, ал.1 от КТ, със срок на изпълнение до 01.11.2017г.;

т.3 – да не приема на работа работници и служители ненавършили 16 години, без разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, съгласно изискванията на чл.302, ал.2 от КТ, със срок на изпълнение до 31.10.2017г.;

т.7 – да предостави на работниците и служителите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването и контролирането на тези рискове, съгласно чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, със срок на изпълнение до 03.11.201г.;

т.8 – да осигури длъжностна характеристика на Т.М.Г. да длъжност общ работник, съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от КТ.

„Медиа Гайд България“ЕООД оспорило по административен ред дадените задължителни предписания пред изпълнителния директор на ИАГИТ-София, който в свое решение изх.№ 17266492/29.11.2017г. е отхвърлил жалбата по отношение предписанията по т.1, 3, 7 и 8. Приел е за недоказани твърденията на жалбоподателя, че заповедта за полагането на извънреден труд се е намирала в техническия ръководител, като същата е била изпратена на електронната му поща, защото от една страна тази заповед трябва да се намира в обекта и от друга – правнорелевантния и съставомерен признак на извършеното нарушение е свързан с нейното представяне на контролните органи. Намерено е, че дори техническият ръководител да е притежавал заповедта на електронен носител, същата не е била представена на контролните органи на място в обекта, като друг е въпросът на какво устройство е следвало да бъде представена и дали заповедта отговаря на изискванията на ЗЕДЕП (Закона за електронния документ и електронния подпис), за да бъде приета като волеизявление на работодателя. Горестоящият орган е посочи, че тази заповед е била представена едва на 26.10.2017г. в деня на проверката по документи в сградата на ДИТ-Бургас. Посочено е, че протокола за проверката били описани телодвиженията, които били извършени от установеното в обекта непълнолетно лице. Тези дейности са намерени за относими към предоставяне на работна сила по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ, като са установени и елементи на трудово правоотношение. Не са споделени твърденията на жалбоподателя, че сведенията дадени от непълнолетното лице били документирани под диктовката на контролните органи. Не са кредитирани и твърденията на дружеството за изпълнение от негова страна на изискванията на чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ. Представените декларации от работници, че са запознати с Правилата за безопасност на труда в предприятието, оценката на риска и предприетите мерки за осигуряване на ЗБУТ (здравословни и безопасни условия на труд), са приети за частни документи по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, тяхната достоверна дата за трето лице, какъвто е горестоящият орган, е дена в който са заверени, а това е деня на подаване на жалбата с която е сезиран. В този смисъл е прието, че декларациите са само индиция за изпълнение на даденото предписание, тъй като са могли да бъдат представени в хода на административното производство. Посочено е също, че тези декларации са подписани само от част от работещите в дружеството, като такива липсват за лицата Ю.А., С.К., И.Л., Д.А.и др. Със същите аргументи е приета законосъобразността и на предписанието по т.8

Решението е съобщено на „Медиа Гайд България“ЕООД на 08.12.2017г., а жалбата срещу него е подадена на 20.12.2017г.

Към административната преписка са приложени изготвени три списъка на работещите в обекта лица, към момента на проверката на място в 13.53 часа на 14.10.2017г. В тези списъци срещу подпис като работещи са записани лицата А.Г.Л., на длъжност общ работник, Т.М.Г., на длъжност общ работник, С.К., на длъжност общак и И.Л., на длъжност технически ръководител. Жалбоподателят оспори на основание чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК истинността на тези списъци в проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2018г. Това оспорване обаче не е извършено своевременно, поради което не може да бъде прието за успешно. Разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК въвежда преклузивен срок за оспорване истинността на документи – най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което документът е представен, а когато е представен в съдебно заседание – най-късно до края на заседанието. Процесните списъци са били приложени към административната преписка, която е била част от съдебното дело при постановяване на определение № 489/06.03.2018г., с което то е било насрочено в открито съдебно заседание на 24.04.2018г. и на страните е бил даден 14-дн. срок да представят писмен отговор и да посочат доказателства. Това определение е било връчено на жалбоподателя с призовката на 19.03.2018г., но в дадения срок оспорване по чл.193, ал.1 от ГПК не е сторено. При несвоевременното оспорване на списъците на работещите в обекта лица, за съда съществува процесуалното задължение да зачете тяхната формална доказателствена сила. Освен това следва да се има предвид, че в тези списъци присъстват имената на лица, които от всички други писмени доказателства, включително и представените от ответника извлечения от книгите за инструктаж, се установява, че са извършвали строителна дейност за дружеството, поради което не може да се приеме, че съдържанието им е невярно.

Представена е справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена на 14.10.2017г. в 14.10 часа на предварително изготвена бланка и подписана от А.Г.Л. с ЕГН-**********. Съгласно посочения ЕГН, действително това лице е било непълнолетно към момента на изготвяне на справката, съгласно установеното правило първите шест цифри от номера да са годината, месеца и деня на раждане на съответното лице. В справката Л. е записал, че работи в „Медиа Гайд България“ЕООД от 14.10.2017г., намиращо се в грат (сгрешения правопис е дело на самото лице) Бургас, к-с Изгрев, бл.17 (втората цифра е поправяна), като общ работник, с работно време от 08.00 до 17.00, при едночасова почивка в работния ден и трудово възнаграждение от 30лв. на ден. Съдът приема за неуспешно оспорването по чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК на тази справка от жалбоподателя по аргументите изложени в предходния абзац. Жалбоподателят признава в жалбата си, че въпросното непълнолетно лице е било на строителния обект към момента на проверката, като твърди, че то не е било допуснато да работи. Тези негови твърдения обаче будят съмнения у съда, тъй като проверката е била извършена в следобеда на 14.10.2017г., а справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е попълнена в 14.10 часа, поради което не става ясно каква дейност е осъществявал на строежа непълнолетният от сутринта – когато е започнал работния ден, до момента на проверката.

Представена е също заповед № 10/13.10.2017г. на работодателя „Медиа Гайд България“ЕООД, с която поради предстоящи лоши метеорологични условия е наредено на осем работника в периода от 09.00 до 18.00 часа на 14.10.2017г. да работят в условията на извънреден труд. Не е спорно между страните и съгласно посоченото в протокол № 2134/31.10.2017г., тази заповед не е била налична в проверявания обект на 14.10.2017г., а е била представена от жалбоподателя при документалната проверка на 26.10.2017г. Жалбоподателят признава в жалбата си, че заповедта не е била представена в деня на проверката от инспекторите на хартиен носител, като твърди, че е била налична в електронен вид. За наличието на този положителен факт, той не ангажира никакви доказателства, още по-малко да установи, че същата е имала характеристиките на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. ДВ, бр.85 от 2017г.), както е посочил в решението си горестоящият орган.

По делото са представени граждански договор сключен на 13.10.2017г. между „Медиа Гайд България“ЕООД и Т. Г., ЕГН-**********, с който последният приел да извърши демонтаж на тръбно скеле, без договорена цена, констативен протокол, че работата е приета без възражения, разписка за получена сума в която не е посочен размер на сумата и която не подписана от плащащия, а само от получателя. Представен е сключен между същите страни трудов договор от 20.10.2017г., с което Т.М.Г. е бил назначен на длъжността общ работник в дружеството. Трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП-Бургас в деня на сключването му, видно от представената справка, която е била връчена на работника. Представена е декларация подписана от Т. Г., че е запознат с длъжностната характеристика на заеманата длъжност, както и служебна бележка от 20.10.2017г., че му е проведен начален инструктаж. Декларацията е приложена в два различни варианта. Първият – на л.62 от делото е без попълнена дата на полагане на подписа на лицето, а във вторият – на л.128, представен от жалбоподателя с жалбата по административното обжалване, е попълнена датата 20.10.2017г., когато е била представена и длъжностна характеристика на общ работник, подписана от Г. на същата дата – 20.10.2017г.

По делото са представени извлечения от книгата за начален инструктаж на „Медиа Гайд България“ЕООД на работниците за периода от 09.10.2017г., до 19.10.2017г. По извлечението, представено от жалбоподателя в хода административната проверка, името на дружеството от чието име е проведен инструктажа на някои страници е зачертано, като вместо „Национален център за саниране на сгради“ЕООД е записано „Медиа Гайд България“ЕООД. Такава поправка има и на страницата за инструктажа проведен в деня на проверката на 14.10.2017г. (л.72). С жалбата си до горестоящия орган, дружеството-жалбоподател е представило друг екземпляр от същата страница, в която такова зачертаване не е извършено. Съдът приема за неуспешно оспорването по чл.193 от ГПК и на тези документи, не само поради описаната по-горе несвоевременност, но и поради обстоятелството, че тези документи са изготвени и представени от самия жалбоподател, а не от насрещната страна и ако е налице разминаване в тяхното съдържание, то това се дължи на негови действия и не може да бъде вменено в тежест на ответника.

С жалбата си до горестоящия оран „Медиа Гайд България“ЕООД е представило извлечение от книгата си за инструктаж на по безопасност и здраве при работа, видно от което работещите лица са били инструктирани преди 14.10.2017г., с изключение на лицата постъпили на работа на 20.10.2017г., чийто инструктаж е бил проведен тогава.

Представен е по делото договор изх.№ 93-00-30(361)/21.11.2016г. сключен между Община Бургас и „Национален център за саниране на сгради“ЕООД с предмет: „Инженеринг, проектиране и изпълнение на СМР“ по реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Бургас, по обобщена позиция № 39 „Сграда с административен адрес: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.17“. Представен е договор от 04.05.2017г., сключен между „Национален център за саниране на сгради“ЕООД и „Медиа Гайд България“ЕООД, с който дружеството-жалбоподател се е задължило да изпълни изцяло дейностите по обществената поръчка по цитирания договор изх.№ 93-00-30(361)/21.11.2016г. Сключено е било на 04.05.2017г. и споразумение между „Национален център за саниране на сгради“ЕООД и „Медиа Гайд България“ЕООД за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране дейностите за предпазване на работниците и служителите от рискове касаещи трудови злополуки, при едновременна работа на обект гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.17.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото подателят й е адресат на принудителните административни мерки, наложени с атакуваните предписания, с които е засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването им. Спазен е законоустановеният 14-дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ, вр. чл.149, ал.3 и чл.98, ал.2 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителни административни мерки, представляващи задължителни предписания до работодателите и длъжностните лица. По своята правна природа тези предписания са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Съгласно чл.405 от КТ тези принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на АПК.

Волеизявлението за налагане на оспорените предписания е обективирано в писмена форма. Издадено е от материално и териториално компетентни лица – контролни органи при инспекцията по труда и по валидността му няма повдигнати възражения.

Оспореният акт не страда от пороци във формата. Адресатът на акта е ясно установим от посочването на пълното наименование и идентификационни признаци на дружеството-работодател. В акта се съдържат изложени правните основания за издаването му. Като приложима е посочена нормата на чл.404, ал.1 от КТ и констатирани нарушения по чл.403а, ал.1 от КТ, чл.302, ал.2 от КТ, чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.127, ал.1, т.4 от КТ. Посочени са и фактическите основания за издаване на обжалваните задължителни предписания. Фактическите основания са онези юридически факти, с чието осъществяване се свързва възникването на административното правоотношение със съдържание правомощието на административния орган да разпореди определени права и задължения, в случая - да издаде предписания. Настоящият състав на съда намира изложените фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на принудителна административна мярка по смисъла на приложената правна норма. Видно от съдържанието на протокол № 2134/31.10.2017г., издателят на административния акт се е позовал изрично на констатираното от него допускане на нарушения на трудовото законодателство, които е описал. Посочил е, че издава предписанията за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, т.е. оспореният акт съдържа изложени мотиви, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират с направеното административно разпореждане.

Не се установи при издаването на оспорените предписания да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Наложената принудителна административна мярка по отношение на оспорените четири предписания е съобразена с материалноправните разпоредби и е съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

По т.1 от предписанията:

В чл.403а, ал.1 от КТ е предвидено, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Като неоснователни следва да се преценят твърденията на жалбоподателя, че не е допуснато твърдяното нарушение, тъй като изискваните документи са били на разположение в електронен вид. Разпоредбата на закона е изрична – работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи цитираните документи. Безспорно е между страните, че такива документи не са представени на проверяващите при извършване на проверката от присъствалите представители на дружеството-жалбоподател на хартиен носител, а жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че ги е предоставил в електронен вид. Заповед № 10/13.10.2017г. за полагането на извънреден труд е била представена от работодателя едва на 26.10.2017г. в деня на проверката по документи в сградата на ДИТ-Бургас, поради което е правилен извода на контролните органи, че дружеството е осъществило нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, като му е дало изискуемите от закона предписания за отстраняването му.

По т.3 от предписанията:

Чл.302, ал.2 от КТ постановява, че приемане на работа на лица, ненавършили 16 години се извършва след разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. При проверката на място в обекта, контролните органи лично установили непълнолетното лице да подава парапети за изграждане на скеле, да пренася парапети, да помага за демонтиране на метални листи, като същият собственоръчно попълнил и справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, за която съдът вече изложи мотиви, че липсват основания да не бъде кредитирана. В нея това лице изрично е посочило, че е работило като общ работник на 14.10.2017г., с работно време от 08.00 до 17.00 часа и трудово възнаграждение 30лв. на ден. Жалбоподателят нито твърди, нито доказва да е искал разрешение на инспекцията по труда преди да го приеме на работа, поради което това нарушение също следва да се приеме за надлежно установено и законосъобразно е било предписано от органите същото да не бъде осъществявано в бъдеще.

По т.7 от предписанията:

В чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ е предвидено задължение за работодателя да предоставя на работещите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. В случая е установено, че работодателят в хода на проверката до 31.10.2017г., не е представил декларации от работниците, че са получили тази информация. Такива е представил едва след приключването й, при подаването на жалбата си до горестоящия административен орган. Следва да бъде споделена тезата на решаващия орган, че тези декларации нямат достоверна дата, поради което представянето им едва в хода на административното оспорване не изпълва съответните изисквания на закона и поражда съмнението, че същите са създадени с оглед обжалването. Освен това, както правилно е забелязал горестоящият орган, декларации са представени само от част от работещите в дружеството, като такива липсват за лицата Ю.А., С.К., И.Л., Д.А.. Тези две основания налагат извода, че това нарушение също е било осъществено от дружеството-жалбоподател и правилно контролните органи са предписали неговото отстраняване.

По т.8 от предписанията:

Съгласно чл.127, ал.1, т.4 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника длъжностна характеристика, екземпляр от която му се връчва при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. По отношение на работника Т.М.Г. трудовият договор е бил сключен на 20.10.2017г., на която дата той е бил регистриран и в ТД на НАП-Бургас. На същата дата – 20.10.2017г., следва да му е била връчена длъжностна характеристика. Дружеството-жалбоподател е имало възможност да представи същата при документалната проверка на 26.10.2017г., той обаче не е сторил това, а е представил същата едва при обжалването по административен ред (л.124), поради което по аргументите изложени в предходния абзац се налага извода, че тази декларация е била антидатирана и може да се приеме за отговарящо на обективната истина установеното наличие на нарушение и по чл.127, ал.1, т.4 от КТ

По отношение на възражението на жалбоподателя, че „Медиа Гайд България“ЕООД не е било подизпълнител на „Национален център за саниране на сгради“ЕООД, следователно неправилно е бил определен от контролните органи като субект на нарушенията, съдът намира, че следва да изложи мотиви отделно, тъй като това възражение макар да не е залегнало в жалбата, е основен акцент на защита интересите на дружеството, проведена в хода на откритото съдебно заседание от процесуалния му представител. Тази защитна теза обаче  противоречи на представените от самото дружество-жалбоподател писмени доказателства в хода на административното производство. С цитираните от съда договор изх.№ 93-00-30(361)/21.11.2016г. сключен между Община Бургас и „Национален център за саниране на сгради“ЕООД, договора от 04.05.2017г., сключен между последното дружество и „Медиа Гайд България“ЕООД, с който дружеството-жалбоподател се е задължило да изпълни изцяло дейностите по обществената поръчка по договор изх.№ 93-00-30(361)/21.11.2016г. и споразумението от 04.05.2017г. между същите страни, изрично се установява, че „Медиа Гайд България“ЕООД е било точно подизпълнител на „Национален център за саниране на сгради“ЕООД, по санирането на процесния обект по Национална програма за енергийна ефективност, поради което това възражение противоречи на събраните по делото доказателства и е несъстоятелно.

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медиа Гайд България“ЕООД, ЕИК-131567875, против задължителни предписания по т.№ 1, 3, 7 и 8, дадени с протокол № 2134/31.10.2017г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, потвърдени с решение изх.№ 17266492/29.11.2017г. на заместник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“-София.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: