Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 880 / 23.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                    ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 191/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Н., е оспорил решение № 2450/04.12.2013г. постановено по АНД № 3924/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-02023877/17.06.2013г. издадено от касатора. С наказателното постановление на „УСМ Бургас” АД, ЕИК 102056657, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се представляват.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за основателна и предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Неправилно районният съд е приел, че задължителното предписание, за чието неизпълнение е санкциониран „УСМ Бургас” АД, е нищожен административен акт, тъй като страда от особено съществено нарушение допуснато при постановяването му. Районният съд се е позовал на практика на ВАС, според която принудителните административни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, между които и предписанието, предмет на наказателното постановление, съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не съществувало трудово правоотношение, а в процесния случай трудовото правоотношение между работодателя „УСМ Бургас” АД и И.Г.Л. е прекратено към момента на проверката и издаване на задължителното предписание. В тези случаи практиката на ВАС приема, че се касае за имуществени спорове с гражданско-правен характер между бившите страни по трудовото правоотношение, които следва да се разрешат по исков ред пред граждански съд. Така районният съд е приел, че Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, като е дал предписание да се изплати трудово възнаграждение дължимо на работник по едно прекратено правоотношение, е излязла извън рамките на своята компетентност, защото за разрешаването на спора е компетентен гражданския съд. Според районния съд този порок е толкова съществен, че обуславя нищожност на издаденото задължително предписание, а след като последното е нищожен административен акт, то не може да се вмени във вина на санкционираното дружество неговото неизпълнение, т.е. районния съд е приел, че няма съставомерно деяние.

На настоящия съдебен състав е известна цитираната от районния съд съдебна практика на ВАС, защото всеки член от касационния състав е самостоятелен съдебен състав, компетентен да разглежда като първа инстанция административни дела, в т.ч. и по оспорване на задължителни предписания като вид принудителни административни мерки по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Същата съдебна практика действително застъпва становището, че принудителната административна мярка, представляваща задължително предписание може да бъде налагана само в случаите, когато съществува трудово правоотношение, като този извод произтича от съдържанието и целите на принудителната административна мярка. Когато предписанието е дадено при вече прекратено трудово правоотношение е налице порок по приложението на материалния закон, който обаче не води до нищожност на акта, а до унищожаемост, т.е. административния акт е незаконосъобразен. Този извод следва и от всички цитирани от районния съд съдебни решения на ВАС. След като един административен акт не е бил оспорен за неговата законосъобразност в срок, според правилата на АПК, той добива стабилитет и подлежи на изпълнение. Предписанието, за чието неизпълнение е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказания субект, не е обжалвано по реда на АПК и е влязло в сила, което обосновава извода за неговата изискуемост, т.е. следва да бъде изпълнено. Законосъобразността на даденото предписание, както сам районния съд е посочил, може да бъде оспорена в друго производство по реда на АПК, но не може да бъде обсъждана в административно-наказателното производство след като липсват данни задължителното предписание да е било оспорено или отменено.

По делото е доказано даването на предписанието и срока за неговото изпълнение. Липсват твърдения и данни това предписание да е обжалвано по реда на АПК. Не са налице възражения, че предписанието е било извършено, т.е. възнаграждението е било платено в срок, поради това правилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „УСМ Бургас” АД за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното производство пред районния съд процесуалния представител на наказаното лице, в условията на евентуалност е направил искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция към установения в закона минимум. Настоящият съдебен състав счита, че това искане е основателно. След като съобрази тежестта и характера на конкретното нарушение, счита, че с оглед целите на административното наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН, наложената от наказващия орган санкция в размер на 2 000 лв. е прекомерна и следва да бъде определен размер на наказанието равен на предвидения минимален такъв в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 2450/04.12.2013г. постановено по АНД № 3924/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-02023877/17.06.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на „УСМ Бургас” АД, ЕИК 102056657, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., като определя размер на наложената имуществена санкция – 1 500 лв. и потвърждава наказателното постановление в останалата му част.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: