РЕШЕНИЕ

 

        № …………….             дата 26 май 2011 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 май 2011 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 191 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ.

Предмет на оспорване е Заповед № ДК-10-ЮИР-63/17.12.2010 год. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която, на основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4, вр. с § 184, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗУТ и по реда на чл.216, ал.5 и ал.2 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.Х.Г. *** срещу отказ на главен експерт “АС” в ТД “Възраждане” при община Бургас за узаконяване на незаконен строеж, представляващ баня с тоалетна и предверие, находящ се в УПИ VІІІ-961, кв.57 по плана на ж.р. “Меден рудник”, гр.Бургас. 

Жалбоподателят Д.Г. оспорва издадената заповед като възразява, че неправилно административният орган не е изследвал обстоятелството, че обектът е изграден преди 1987г. и той е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ, поради което се е произнесъл преди да събере всички относими за случая доказателства и с това е допуснал съществено процесуално нарушение. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.26 от АПК, с което административният орган е ограничил възможността за представяне на допълнителни доказателства. Възразява също така, че заповедта е немотивирана, с оглед на което се иска отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – началник на РДНСК Югоизточен район се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че издаденият административен акт е законосъобразен.

Заинтересованата страна главен експерт “АС” в ТД “Възраждане” при община Бургас се представлява от пълномощник, който също оспорва основателността на жалбата, като посочва, че началникът на РДНСК Югоизточен район е издал законосъобразен административен акт, като е отхвърлил жалбата срещу отказа за узаконяване на установения незаконен строеж.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че с молба вх. № 10-01-306/03.11.2006г., подадена до ТД “Възраждане” при община Бургас, жалбоподателят Г. е направил искане за узаконяване на извършен от него строеж, представляващ баня, тоалетна и предверие в УПИ VІІІ-961, кв.57 по плана на гр.Бургас, к-с “Меден рудник”, реализиран през 1989г., като посочил, че строителството е извършено, тъй като имотът не разполагал със санитарен възел.

Молбата е разгледана от главен експерт “АС” в ТД “Възраждане” при община Бургас, който с писмо изх. № 10-01-306/09.11.2006г. уведомил жалбоподателя Г., че искането му не може да бъде уважено, тъй като строежът не е деклариран в сроковете по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Против горното писмо, с характер на отказ за узаконяване на незаконния строеж, жалбоподателят Г. е подал жалба до началника на РДНСК – Бургас (сега РДНСК Югоизточен район), който със Заповед № ДК-10-30/18.05.2009г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

По реда на съдебния контрол за законосъобразност тази заповед е отменена с Решение № 1085/26.09.2010г. по адм. дело № 865/2009г. на Административен съд – Бургас, като преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне.

При новото разглеждане на административната преписка по обжалване на постановения отказ за узаконяване на процесния незаконен строеж, началникът на РДНСК Югоизточен район се е произнесъл с настоящата Заповед № ДК-10-ЮИР-63/17.12.2010г., в мотивите на която посочил, че постъпилата от жалбоподателя Г. молба вх. № 10-01-306/03.11.2006г. за узаконяване на строежа, е подадена извън установените от закона срокове по § 16, ал.2 и ал.3 и § 184, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което постановеният от главен експерт “АС” в ТД “Възраждане” при община Бургас отказ за узаконяване е законосъобразен, с оглед на което и на основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4, вр. с § 184, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗУТ и по реда на чл.216, ал.5 и ал.2 от ЗУТ отхвърлил като неоснователна жалбата на Д.Х.Г. *** срещу отказ на главен експерт в ТД “Възраждане” при община Бургас за узаконяване на незаконен строеж, представляващ баня с тоалетна и предверие, находящ се в УПИ VІІІ-961, кв.57 по плана на ж.р. “Меден рудник”, гр.Бургас, обективиран в писмо № 10-01-306/09.11.2006г.

Заповедта е законосъобразна. 

Съгласно нормата на § 184, ал. 1 и 2 ПР на ЗИДЗУТ от 2003 г., строежи извършени незаконно до влизането в сила на този закон (25.07.2003г.) могат да бъдат узаконени по искане на собственика със заявление, депозирано в 6-месечен срок от влизането на закона в сила, т. е. до 25.01.2004г. Установява се по делото, че молбата на жалбоподателя Г. за узаконяване на реализирания от него строеж е подадена на 03.11.2006г., т. е. след срока, установен с нормата на  § 184, ал. 2 на ПЗР ЗИД ЗУТ. Срокът е преклузивен и с изтичането му е преклудирано правото на заявителя да бъде узаконен извършения от него незаконен строеж. Този факт правилно е установен от административния орган и сам по себе си е достатъчен да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа за узаконяване като неоснователна. Отделно от това, административният орган е посочил, че са изтекли и сроковете по § 16, ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ, като в тази връзка следва да се отбележи, че производството по издаване на акт за узаконяване не се движи по реда на тази разпоредба, а по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с оглед на което, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че органът не е изследвал въпроса дали строежът е търпим или не. Последното обстоятелство няма отношение към производството за издаване на акт за узаконяване, тъй като дали строежът е търпим или не, е обстоятелство, релевантно за друг вид обществени отношения, но е неотносимо към узаконяването на строежа.

Като е установил правнозначимите за спора факти, свързани с подаване на заявлението за узаконяване на незаконния строеж извън установения от закона срок по смисъла на § 184, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, началникът на РДНСК Югоизточен район е постановил законосъобразен административен акт, като е отхвърлил жалбата против издадения отказ за узаконяване, като неоснователна.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, изготвена е в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона. В тази връзка, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушена нормата на чл.26 от АПК, тъй като административния орган не го е уведомил за предстоящото разглеждане на жалбата му. Следва да се посочи, че в случая, че 26 от АПК е неприложим, тъй като касае уведомяване на заинтересованите страни за започване на административно производство, докато в случая началникът на РДНСК Югоизточен район действа като особена юрисдикция, сезиран с жалба, по която дължи произнасяне.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Г. *** против Заповед № ДК-10-ЮИР-63/17.12.2010г. на началника на РДНСК Югоизточен район, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: