Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 1838           Година 24.10.2018               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С. Х.

Прокурор Тиха Стоянова 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1918 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас срещу решение № 858/20.06.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1254/2018г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-02024135/15.10.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът не споделя мотивите на съда обосновали допустимост на жалбата, като излага доводи за редовно връчване на наказателното постановление и влизане в сила на същото. Не споделя и изложените от съда мотиви за изтекла абсолютна давност по отношение на процесното нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „Хелио-тур-с“ АД, гр.София, район Средец, бул. „Витоша“ № 103, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и прави искане да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 02-02024135/15.10.2013г., издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр.Бургас, с което на  Хелио-тур-с“ АД, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. За да постанови решението си съдът е обосновал извод за изтекла абсолютна давност по отношение на процесното нарушение, с оглед на което НП е отменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че е спазен срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, за обжалване на наказателното постановление и жалбата не е просрочена. Тежестта за доказване на факта на връчването на наказателното постановление лежи върху неговия издател и той следва да установи, че то е надлежно връчено, което в случая не е сторено.

Процедурата по връчване на издадените наказателни постановления е регламентирана в разпоредбата на  чл.58 от ЗАНН, като същата не съдържа изрична регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на юридически лица. Законът посочва, че наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В случая НП е било изпратено по пощата с обратна разписка, като на известието за доставяне е положен подпис от лице, чието име не е посочено. Действително ЗАНН не съдържа изрично изискване връчването да се извърши именно на управителя на дружеството, като за редовността на връчването е необходимо то да е извършено на адреса на управление на дружеството, като видно от чл.5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. В този смисъл, за пощенския служител, доставящ пратката, не е налице задължение да издирва именно управителя на дружеството, за да извърши връчването, като то следва да се счита за редовно и когато е извършено на негов служител.  В конкретния случай обаче, по делото не са налице данни относно лицето подписало известието за доставяне, като по този начин не може да бъде извършена проверка дали същото е служител на санкционираното дружество, поради което не се установява надлежно връчване. Също така, от така представената обратна разписка не става ясно какво е изпратено с пощенската пратка която съпровожда, както и че тази пратка съдържа и процесното наказателно постановление, поради което и подадената срещу него жалба не е просрочена.

На „Хелио-тур-с“ АД е била извършена проверката за спазване на трудовото законодателство на 17.01.2013г., за която е съставен протокол № 97/17.01.2013г.. С протокола по т.19 са дадени предписания на дружеството, в качеството му на работодател да изплати дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2012г. на Стойчо Илиев Стойчев, като е определен срок на изпълнение до 05.02.2013г. На 09.07.2013г., 10.07.2013г. и 16.07.2013г. е извършена повторна проверка, при която е било установено, че възнаграждението не е изплатено в определения срок. За така установеното неизпълнение на даденото предписание е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и оспореното наказателно постановление. С наказателното постановление на касаторът е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева, на основание чл.415, ал.1 от КТ, за неизпълнение в определения срок на даденото задължително предписание за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. на съответния работник в размер на 402,42 лева.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отговорността на дружеството е ангажирана в противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 05.02.2013г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на тяхното изпълнение още на 06.02.2013г., съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействие. Ето защо след като до 05.02.2013г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 06.02.2013г. и последният ден, в който може да се установи това бездействие и да се образува административнонаказателно производство е 06.05.2013г. В случая АУАН е съставен на 19.07.2013г., след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Неспазването на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество.

На следващо място, в случая е изтекла и абсолютната давност, изключваща административнонаказателната отговорност на дружеството.

В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязло в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. С оглед изричното препращане на нормата на чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, разпоредбите на чл.81 от НК намират приложение и по отношение на административнонаказателната отговорност, поради съществуващата непълнота в ЗАНН.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед така посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 06.02.2013г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната  погасителна давност и той изтича на 06.08.2017г., тоест към настоящия момент същият безспорно е изтекъл. След като е налице изтекла абсолютна давност - обстоятелство изключващо административнонаказателната отговорност на дружеството, наказателното постановление подлежи на отмяна, както правилно е преценил районният съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 858/20.06.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1254/2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.