О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1717

 

  20.07.2018 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1917 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от К.П.Ч. с ЕГН **********, в качеството на ЕТ „К.Ч.“ с ЕИК 102810445, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Кирил и Методий“ № 5, против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-450-0337401 от 16.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че не са налице материалноправните предпоставки за допускане предварително изпълнение на заповедта. Наред с това се сочи, че не е издадено наказателно постановление за описаните в процесната заповед нарушения. По същество се иска отмяна на разпореждането.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 14.07.2018 г. в 13.20 часа служители на ТД на НАП извършили проверка на търговски обект- сергия за дрехи и сувенири, находящ се в гр. Созопол, ул. „Кирил и Методий“ № 5, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „К.Ч.“. В хода на проверката била извършена от проверяващите лица контролна покупка на 1 бр. магнит на стойност 6.00 лева, заплатена в брой от проверяващите лица и приета от лицето К.П.Ч.. За така заплатената сума не бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, свързано дистанционно с НАП. За резултатите от проверката бил съставен протокол серия АА № 0337401 от 14.07.2018 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС била издадена процесната Заповед № № 450-0337401 от 16.07.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 12 дни, обоснована с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Констатирал е, че за предходните години са декларирани от търговеца следните финансови резултати от дейността: данъчна печалба за 2017 г.- 892.50 лева, за 2016 г.- 672.24 лева, за 2015 г.- 396.40 лева, като е преценил същите за нереално ниски, предвид местоположението на обекта- на оживена улица в централната част на града с постоянен клиентопоток.

С оспореното разпореждане административният орган е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, обосновано със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискално устройство реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Органът е счел, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснение на изпълнението.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Разпореждането е надлежно мотивирано от административния орган. В мотивите на същото се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта и те по същество не се оспорват от жалбоподателя. Направени са констатации относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализирания оборот. Обсъдени са също местоположението на процесния обект и дейността на търговското дружество- оборот и декларирани финансови резултати. Допускането на предварително изпълнение е мотивирано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че посредством предварителното изпълнение ще се предотврати възможността за извършване на ново административно нарушение от търговеца, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект. Формиран е извод, че нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

В нормата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Неизпълнението на това задължение съставлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС- запечатване на обект за срок до 30 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай тези предпоставки са налице. От приложения по делото протокол серия АА АА № 0337401 от 14.07.2018 г. е видно, че за извършената от проверяващите лица контролна покупка фискален бон не е бил издаден от лицето, работещо в обекта, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Ирелевантно е обстоятелството, че към настоящия момент не е издадено наказателно постановление за извършеното нарушение, доколкото същото не е предпоставка за издаване на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС.

Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, съдът приема, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Ч. с ЕГН **********, в качеството на ЕТ „К.Ч.“ с ЕИК 102810445, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Кирил и Методий“ № 5, против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-450-0337401 от 16.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: