Р Е Ш Е Н И Е  № 1771

 

Град Бургас, 16.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                   2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С. А., с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1913 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас против решение № 877 от 22.06.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2236 по описа за 2018г. на БРС, с което е отменено наказателно постановление № 02-02024740 от 29.01.2015г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, с което на „Делукс – М“ ЕООД, ЕИК 201342215, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно и необосновано. Счита, че в случая не е изтекла абсолютната погасителна давност, която приема за релевантна в настоящия казус. Искането е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.

Ответникът по касация, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на „Делукс М“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-02024740 от 24.09.2014г. от главен инспектор в Д„ИТ“-Бургас, за това, че на 2.09.2014г., в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Г.А.Иванова с ЕГН **********. Посочено е, че Иванова е установена да престира труд като „мияч“ (почиства автомобили) на 2.09.2014г. в 14,25 ч. в автомивка „Делукс“, находяща се в гр.Бургас, бул.„Мария Луиза“, като собственоръчно декларира в справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ длъжността, която изпълнява, работното време от 8 – 17ч., един час почивка в работния ден, един почивен ден в работната седмица, трудово възнаграждение 300 лева. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което деянието е квалифицирано по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, и дружеството е санкционирано на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в настоящия случай е изтекла давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Посочва, че последното действие, с което е прекъсната давността е датата на издаване на наказателното постановление– 29.01.2015 г., а същото е връчено на нарушителя на 2.05.2018г., съответно от датата на последното действие, с което е прекъсната давността - датата на издаване на наказателното постановление, до момента на официалното уведомление на дружеството, че е санкционирано за нарушение на КТ са изминали повече от три години. С оглед на това е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя извода на състава на районния съд за наличие на предпоставки за прилагане на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съгласно тази разпоредба в редакцията й към датата на извършване на нарушението, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В настоящия случай наказателното постановление е издадено на 29.01.2015г. и връчено на 2.05.2018г. От представените пред районния съд доказателства се установява, че с писмо изх. № 17258256 на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас до „Делукс – М“ ЕООД, на 27.10.2017г. на адреса на дружеството е изпратен екземпляр от обжалваното наказателно постановление (л.6 от н.а.х.д. № 2236/2018г. по описа на БРС), което видно от известие за доставяне R PS 8000 01TAGG L е върнато на 20.11.2017г. като непотърсено. Неправилно съдът е приел, че по делото не е установено да са извършени действия във връзка с издирването на нарушителя и връчване на наказателното постановление до 2.05.2018г. Настоящият касационен състав счита, че с писмо изх. №17258256/27.10.2017г., изпратено по пощата с обратна разписка, е бил направен опит да се връчи наказателното постановление на нарушителя и давността се е била прекъсната. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето от надлежен орган – директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, спрямо „Делукс – М“ ЕООД на вписания в търговския регистър адрес на управление за връчване на наказателното постановление, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. Действието е конкретно и доказано от административнонаказващия орган както с представеното писмо и известие за доставяне, така и потвърдено от разпитаната свидетелка Генева – актосъставител. Съгласно чл.81, ал.2 от НК, след свършване на действието прекъсващо давността започва да тече нова давност. В случая, считано от последното прекъсващо давността действие тригодишният срок по чл. 80, ал.1, т.5 НК не е изтекъл.

Не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, съгласно която разпоредба независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. В конкретния случай деянието е извършено на 2.09.2014г., АУАН е съставен на 24.09.2014г.,  а  наказателното постановление е издадено на 29.01.2015г. Следователно, отнесена към датата на извършването на твърдяното нарушение – 2.09.2014г., абсолютната погасителна давност изтича на 2.03.2019г.  Ето защо съдът намира, че към датата на постановяване на оспорения съдебен акт и към момента абсолютната давност от четири години и половина не е изтекла.

По същество касационната инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразността му. Както акта, така и постановлението съдържат реквизитите по чл.42, респективно чл.57, ал.1 от ЗАНН. Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект.

От събраните доказателства безспорно се установява, че „Делукс - М“ ЕООД не е уредило като трудови правоотношенията си с Г.А.Иванова за работата й като мияч в автомивка „Делукс“, находяща се в гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“, преди същата да постъпи на работа. По делото не е спорно, че в деня на проверката контролните длъжностни лица са установили работничката Г. Иванова да престира труд – мие автомобили, в обект автомивка, стопанисван от „Делукс - М“ ЕООД, като между нея и дружеството не е съществувал подписан трудов договор. В хода на проведеното административнонаказателно производство,Г.Иванова е попълнила и декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ,  в която е отбелязала длъжността, която изпълнява, работно време, почивен ден и възнаграждение.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна, поради което оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 877 от 22.06.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2236 по описа за 2018г. на БРС, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-02024740 от 29.01.2015г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, с което на „Делукс – М“ ЕООД, ЕИК 201342215, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда.

Решението е окончателно.

 

 

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

                                 

 

  2./