Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 750                  Година 24.04.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.А.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 190 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от  З.А.А.с ЕГН: ********** против решение № 1922 от 16.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 5798 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона. Излага доводи за опорочаване на проведеното административнонаказателно производство, поради липсата на предварително обозначаване на техническото средство. Твърди, че е налице неяснота относно избрания от наказващият орган субект, чиято отговорност е ангажирана. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдения електронен фиш.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1311263, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на З.А. е наложена глоба в размер от 100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на „Омникар Рент“ ООД е заснет при движение със скорост от 109 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“, посока от кръстовището с ул.“Спортна“ към ПВ „Юг“, срещу БЦ „Вая“, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 80 км/ч..

Неоснователни са доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Действително ЗДвП, с разпоредбата на чл.189, ал.11, предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същия не е незаконосъобразен, поради липса на дата на издаването му. 

Неоснователно е възражението на касатора относно неправилно определен субект на административното наказание. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика (законния представител на юридическото лице) или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, А. не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

Следва да се има в предвид, че факта, че дружеството има двама управители – З.А. и П.Л., действащи заедно и поотделно, не води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Не съществува законова пречка този фиш да бъде издаден на името на единия от управителите,  доколкото, както беше посочено вече, той има възможността да посочи лицето което е управлявало автомобила и да не понесе административнонаказателната отговорност, за това нарушение.

Неоснователно е и възражението на касатора за незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като нарушението е заснето с мобилна камера.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Анализът на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Съгласно легалната дефиниция на § 6, т.65 на ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Видно от посочените разпоредби на ЗДвП, към настоящия момент, нарушенията на правилата за движение по пътищата, могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни автоматизирани технически средства и системи, но и посредством мобилни такива, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин.

С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обнародвана в ДВ бр.36 от 19.05.2015г. (Наредбата), се  уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.9 от Наредбата, са установени условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС. Тези условия, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк.дело № 1/2013г. на ВАС и са приети, след неговото постановяване. Ето защо, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции, за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредбата. 

В случая са спазени и изискванията на чл.7 от Наредбата, доколкото от представените по делото доказателства се установява, че поставянето на мобилното техническо средство е обозначено, посредством пътен знак Е-24. Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е-24 и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Същевременно от представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, поради което не са налице твърдените процесуални нарушения.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1922 от 16.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 5798 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                               2.