Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    2023                    от 09.11.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М. В. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1906 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Наргис – А.А.“ с ЕИК 128017946 със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Кичево“ № 30 и с адрес за призоваване с. Равда, ул. „Изгрев“ № 17 против Решение № 153/03.04.2018 г., постановено по НАХД № 18/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас Наказателно постановление № 02-001156/06.10.2017 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание се явява лично представляващия – Алейдин Османов Алиев, който заявява, че поттържа касационната жалба, като формулира искане за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация  - Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Несебър е образувано по жалба на ЕТ „Наргис – А.А.“ против Наказателно постановление № 02-001156/06.10.2017 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Несебър е постановил решение, с което е потвърдил наказателното постановление, като след пълното и точно изясняване на фактическата обстановка е приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство, като от събраните по делото доказателства, безспорно се установява извършеното административно нарушение.

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящият касационен състав приема, че в хода на първоинстанционното производство пред Районен съд Несебър, от събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност е установена в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъщественото административно нарушение. По делото безпротиворечиво е установено, че едноличния търговец, в качеството си на работодател, на 07.07.2017 год. в 12.10 часа в обект баничарница, находящ се в с. Равда, ул. „Изгрев“ № 17 не държи на разположение на контролните органи на Инспекцията по труда поименни графици за работа за периода за който е въведено сумарно изчисляване на работното време, въведено със Заповед № 16/01.07.2017 год., което деяние съставлява административно нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. В този смисъл, правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, в качеството му на работодател. От друга страна, административнонаказващия орган е отчел обстоятелството, че след като на едноличния търговец е била предоставена възможност в определен от контролния орган срок да се яви и да представи изискани документи и последния е представил липсващия график за работа за периода за който е въведено сумарно изчисляване на работното време, то спрямо него е приложим превилигирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, приложим за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, като е наложил имуществена санкция в размер на 300 лв.

Във връзка с горното, без опора в действителната фактическа обстановка е твърдението на касатора, че както административнонаказващия орган, така и районния съд не са отчели факта, че липсващия график е представен на следващия ден след проверката и не са приложили нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Както вече се посочи, самия административнонаказващ орган е съобразил това обстоятелство и е приложил благоприятния за нарушителя текст от КТ.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение като законосъобразно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153/03.04.2018 г., постановено по НАХД № 18/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.