ПРОТОКОЛ

 

Година 2014,18.11.                                                                    град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                       VІ-ти административен състав

На осемнадесети ноември                    две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                     

Секретар: М.В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Александрова

административно дело номер 1905 по описа за 2014 година.

 

На именното повикване в 10.10 часа се явиха:

 

Жалбоподателят ЕТ „Дианита – Д.Г.”, редовно призована се явява лично и с адвокат М.М., надлежно упълномощен, с представено по делото пълномощно.

За ответника - директор на Дирекция „ОДОП” Бургас, редовно призован, се явява юрисконсулт Й., надлежно упълномощена, представя пълномощно.

 

Съдът, на основание чл.141 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, УКАЗВА на страните, на техните процесуални представители, както и на всички лица, които присъстват в залата, че следва да спазват реда в съдебно заседание (изключени мобилни устройства, изразяване на становища и реплики, след предоставена от съда дума, задаване на въпроси към свидетели и вещи лица при спазване на установения процесуален ред и др.), да изпълняват разпорежданията на съда и да се въздържат от поведение и изказвания, които могат да бъдат определени като обида на съда, на страна, на представител, на свидетел и на вещо лице.

Предупреждава всички участници в процеса, че при неизпълнение на така дадените указания, ще им бъде наложена глоба на основание чл.91, ал.1, във вр. с чл.89 от ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.

 

АДВОКАТ М. – Заявявам, че обжалваме ревизионния акт и потвърждаващото го решение.

Да се даде ход на делото

ЮРИСКОНСУЛТ Й. – Да се даде ход на делото.

 

На основание чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по жалба против РА № 02140052/23.05.2014г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение №230/14.08.2014г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция „ОДОП” Бургас.

Производството се движи по реда на глава ХVІІ и ХІХ от ДОПК.

 

АДВОКАТ М. - Поддържаме жалбата.

Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ Й. – Оспорвам жалбата като неоснователна и недоказана.

Моля, да приемете опис на доказателствата по административната преписка.

Няма да сочим други дока.

 

Съдът ДОКЛАДВА, че на 14.11.2014г. е постановил определение №2102 по искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт, преписи от което връчва на двете страни в съдебно заседание.

 

На основание чл.157 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК по доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените от ответника писмени доказателства, представляващи заверени копия от ревизионната преписка по издаване на обжалвания акт, съгласно опис представен в днешното съдебно заседание.

 

С оглед изявлението на страните за липса на доказателствени искания и на основание чл.149, ал.1, предложение последно от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ход на устните състезания.

 

АДВОКАТ М. – Няма да повтарям жалбата. Ние твърдим, че няма такива доставки, че твърденията от ревизионен акт са за да ни бъдат вменени продажбите на такива количества тютюневи изделия, тъй като сами по себе си наличието на фактури не доказва реално извършване на доставка. Фактурата не обосновава фактическата доставка. Сред доказателствата липсват безспорни такива, които да доказват именно факта на получаване на процесната стока от ЕТ „Дианита – Д.Г.”. След като не може да се потвърди безспорно, че има и такива извършени доставки от търговците, които са посочени в ревизионния акт, към жалбоподателката, няма как да се твърди безспорно и категорично, че жалбоподателя е извършил процесната реализация на процесните стоки, в количеството и обема, в който се твърди, че са извършени в ревизирания период. Посочили сме конкретно в жалбата, на стр.2, какви документи биха обосновали наличие на доставка действително – приемно-предавателни протоколи, товарителници, договори за доставка на такива стоки, каквито липсват за всеки един от доставчиците, които се твърди, че са доставяли тютюневи изделия в процесния период. За единия от доставчиците категорично подчертавам, че доверителката ми не е работила с този доставчик, съответно няма как да е получавал стоки от него и да ги е реализирала в търговския си обект.

На следващо място - относно размера на претендираните задължения. В ревизионния акт не е установено жалбоподателят, в процесния период, да е ползвал данъчен кредит за процесните стоки тютюневи изделия в размерите, които се твърди, че са доставени. Никъде няма констатации на ревизиращия орган в процесния период изобщо жалбоподателя да е ползвал данъчен кредит в такива размери. Ако хипотетично се приеме, че има реализирани такива доставки спрямо жалбоподателя и жалбоподателя съответно е реализирал процесните стоки в търговския си обект, то няма как претендирания размер на ДДС да бъде такъв, какъвто се сочи в ревизионен доклад - повече от 48 хил.лева. А единствено, подчертавам хипотетично, фиска е ощетен единствено с разликата, представляващ размера на търговска надценка и съответно в бюджета не е постъпил ДДС върху тази част от сумата. Искането на ревизиращия екип за ДДС биха били верни, ако жалбоподателя, в процесния период е ползвал данъчен кредит за тези стоки и е приспаднал ДДС в размер на 48 хил. лева. Тогава той би ощетил бюджета, като невнася този данък и е следвало да начисли за съответните периоди и да ги внесе в бюджета. Но ако приемем, че доставчиците напълно законосъобразно са осчетоводили фактурите, които твърдят, че са издали на жалбоподателя, съответно са начислили ДДС и са го внесли, това означава, че фиска действително не е ощетен и при санкциониране на жалбоподателя, съответно ако бъде чрез мерки за процесуална принуда, да внесе отново такъв размер, от това следва, че следва да бъде заплатен ДДС два пъти върху едни и същи стоки, което не е целта на ДОПК. Считам, че от изложеното, както и всички аргументи, които сме посочили в жалбата, обосновават законосъобразна претенция за пълна отмяна на ревизионния акт, който не съответства на целта на закона, нито при спазване на процедура на извършване на данъчна ревизия. Посочили сме конкретни нарушения, при които, както при събиране на доказателствата, така и защо считаме, че е налице незаконосъобразност и съответно необоснованост, тъй като изводите не почиват нито на доказателствата, а някои се правят при пълна липса на доказателства, обосноваващи подобни изводи.

Ето защо считам, че следва да бъде отменен оспорения ревизионен акт и задълженията, които се претендират да бъдат заплатени от жалбоподателя, да бъдат отменени и жалбоподателят да не носи такава имуществена санкция за тях. Моля, за решение в този смисъл.

Моля и да ни бъдат присъдени разноските, представляващи 50лв. държавна такса и адвокатски хонорар, който е изплатен изцяло.

ЮРИСКОНСУЛТ Й. – Моля, да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на ревизионното производство са събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателката е получила въпросните стоки и не ги е осчетоводила. Когато една стока не е посочена в счетоводството на жалбоподателя, то няма как да се установи, че е получена. Поради тази причина ревизията е извършена по чл.122 от ДОПК, което си носи презумптивна тежест.

Що се касае до изложено от процесуалния представител на жалбоподателката за двойно начисляване на ДДС считам, че същото е неоснователно, тъй като данъчна основа при продажба на стока е продажната цена на стоката, без да бъде приспадната право на данъчен кредит. Той се упражнява със справка декларация, което не е сторено в случая. Моля, да вземете предвид множеството доказателства, от които е видно, че стоката е доставена, съществуват и фактури с подписа на жалбоподателката, присъстват обяснения на шофьори и доставчици, които доказват, че са продали тази стока

Моля, да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1414лв.

РЕПЛИКА на АДВОКАТ М. – Бих искал да насоча вниманието на съда към един факт - тютюневите изделия са с регулирана от държавата цена. Съществува Наредба за ценообразуването на тютюневите изделия, продават се на цената на бандерола на кутията. В Наредбата е посочено какво се включва в тази цена и ако се проследи механизма, по който се реализират тютюневите изделия, всеки може да стигне сам до извода, кога и как ДДС се заплаща между производителя, дистрибутора и крайния търговец, който продава на клиента в търговския си обект. Дължимият ДДС върху стойността на потребителя е отразен на опаковка и се заплаща със закупуване на цигарите от търговеца на дребно, на търговеца на едро, между тях двамата единствената разлика се получава и на която следва да се начисли данъка, това е търговската отстъпка и продажбата до фиксираната цена. Става въпрос за 5-10 ст. на кутия в зависимост какви отстъпки се дават и единствено върху тази сума на практика търговеца на дребно начислява и дължи ДДС към фиска. Това е неговата търговска печалба на практика.

Съдът, на основание чл.149, ал.2, от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

 

Съдът УВЕДОМИ страните, че ще ОБЯВИ решението си в разумен срок според чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.25 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: