РЕШЕНИЕ

 

№   1699            10.10.2018 година     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1901 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от „Медиа Гайд България“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Т.С. - Ш. против решение № 753 от 08.06.2018г. постановено по а.н.д. № 1746/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 02-001450/29.12.2017г. издадено от директора на дирекция ‚Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на касатора, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като съдът е намалил размера й на 1 500 лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно НП е насочено към дружеството и същото няма качество на работодател. Иска се отмяна на решението и на НП.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се представлява.

            Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на  §1, т.1 от ДР на КТ, на 14.10.2017г. в 13:53 часа, в обект: Саниране на бл.17, вх.А и Б, находящ се в ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил договор в писмена форма с лицето Т. М. Г., ЕГН **********, установено да полага труд като „общ работник“, като извършва строително-монтажни дейности.

            Според описателната част на НП, лицето собственоръчно е декларирало в съставен на място списък на работещите, че работи като „общ работник“, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа.

            За установеното нарушение е съставен акт за установяване на нарушение /АУАН/, който е предявен на представляващото дружеството лице, но същото е отказало да го подпише. Отказът е документиран със свидетел. Акта е връчен на Кирил Балабанов  на 31.10.2017г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Намира, че при издаване на акта и постановлението са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество, според районният съд от събрания доказателствен материал се установява вмененото с НП нарушение. Не намира, че са налице основания за прилаганеразпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

            Така постановеното решение е правилно.

            Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            По съществото на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Районен съд – Бургас обосновано е приел, че лицето Т. Г. е предоставял работната си сила и съобразно императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ работодателят „Медиа Гайд България“ ЕООД е следвало да сключи с него трудов договор в писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на това задължение от търговеца към момента на проверката, поради което правилно е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ. Напълно се споделят изложените от въззивният съд изводи, че съобразно представените по делото доказателства, като например книга за инструктаж, от която е видно, че на Ганев е правен ежедневен инструктаж от 09-14.10.2017г., то не остава съмнение, че дружеството има качеството на работодател, без значение кое е било мястото на извършване на дейността – бл.19 или бл.17 в ж.к. ‚Изгрев“.

            Горният извод не се променя и от представения по делото граждански договор от 13.10.2017 г., сключен между касатора и лицето Т.Г. . Като частен документ, този договор не се ползва с материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка, напълно се споделят и доводите на въззивния съд, с които не е кредитирал този договор. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Ганев, не са били уредени в трудов договор.

            Изцяло се споделят и мотивите на районният съд, с които приема, че съобразно събрания по делото доказателствен материал, версията на дружеството, че същото не е осъществявало дейност на обект бл.17 е недостоверна.

По отношение размерът на наложената имуществена санкция, същият е изменен от въззивния съд, като е намален от 5 000 лв. на 1 500 лв., т.е в предвидения от закона минимум и същият не подлежи на редуциране.

            Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 753/08.06.2018 г. постановено по а.н.д. № 1746/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                        2.