Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 878          Година 18.05.2015            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 18 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, гр.София, ул.Лъчезар Станчев №13, представлявано от Л. П. – прокурист против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008230/03.11.2014г. издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас, потвърден с решение №70-00-7315/7/01.12.2014г. на директора на Дирекция “МПДТР“ при Община Бургас. С жалбата се прави искане за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен и неправилен, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Ответникът – Директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение с което да се потвърди обжалвания акт и да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е бил собственик на недвижим имот с идентификатор 07079.8.818, по КККР на гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас, м.“Капчето“, представляващ земя с площ от 292 кв.м., който с постановление за възлагане на недвижим имот от 02.09.2013г. на ЧСИ с рег.№ 709, с район на действие БОС, е възложен на лицето предложило най-високата цена в проведената публична продан. Това постановление е обжалвано по съдебен ред и със съдебно решение № 984/09.10.2013г. постановено по ч.гр.д.№ 1959/2013г. по описа на БОС, жалбата е оставена без уважение. Съдебно решение по подлежи на обжалване, поради което то е влязло в сила на датата на която е постановена, а именно 09.10.2013г. 

С акт за установяване на задължение по декларация № АУ008230/03.11.2014г., издаден от орган по приходите при Община Бургас са установени задълженията на дружеството-жалбоподател за 2013г. за такса битови отпадъци в размер на главницата 2,35 лева и лихва 0,29 лева и за данък върху недвижимите имоти в размер на главницата 6,63 лева и лихва 0,81 лева.

Актът е обжалван по административен ред и с решение № 70-00-7513/7/01.12.2014г. на Директора на Дирекция „МПДТР” към Община Бургас е потвърден. Решението е връчено на 05.12.2014г. и акта е обжалван по съдебен ред с жалба с  вх.№ 66-00-329/22.12.2014г., изпратена по пощата на 19.12.2014г., видно от приложеното копие на пощенския плик. В жалбата се излагат твърдения, че имотите за които се търсят местни данъци и такси не са индивидуализирани с точен адрес, идентификатор и други конкретизиращи данни, като повечето от тях са продадени на публична продан и новите собственици имат задължението да плащат местни данъци и такси. В приложено по делото писмено становище с вх.№ 2208/06.03.2015г. се излагат твърдения за неспазване на разпоредбите на чл.35, 36 и 37 от АПК в хода  на производството, като се твърди и че акта е издаден в нарушение на чл.57 от АПК.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Главен експерт в  Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас.

В хода на производството по издаване на акта от административният орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в акта не е посочено за кой точно недвижим имот се отнасят установените задължения, но е отразено , че се издава съгласно декларация по чл.14 и/или чл.17 с вх.№ ДК14004345/21.03.2012г. подадена от дружеството, като видно от тази декларация тя се отнася за имот с идентификатор 07079.8.818 по КККР на гр.Бургас, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено. В допълнение следва да се има в предвид, че в потвърждаващото решение на решаващия орган изрично е посочено, че акта се отнася до имот с идентификатор 07079.8.818 по КККР на гр.Бургас, поради което не е налице спор за кой имот са установени задължения на дружество.

От обжалваният акт да не се установява за кой точно период от 2013г. са установени задълженията, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством потвърждаващото решение на директора на дирекция „МПДТР” при община Бургас се установява, че с акта са установени задължения на дружеството до месец октомври 2013г. 

На следващо място от акта също не се установява за кои точно услуги включени в ТБО са определени задължения, но доколкото това се установява от представената по делото писмо с вх.№ 3104/31.03.2015г.(л.82 от делото), а именно определени са задължения единствено за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не е налице съществено процесуално нарушение.

Следва да се има в предвид, че  дори и да се приеме, че са налице процесуални нарушения при издаване на акта, те не са предвидени от законодателя, като основание за съда да отмени акта и да върне преписката на органите по приходите за ново произнасяне. Това е така, защото с  оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/2004г. на ОСС на ВАС, административният съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като дори  разполага с правомощия да установи задълженията на лицето на основания различни от изложените в акта.

Направените от жалбоподателя възражения за допуснати нарушение на изискванията на АПК не следва да се обсъждат, тъй като те са неотносими към предмета на спора, доколкото производството по издаване и обжалване на актове за установяване на задължения по декларация се развива по реда на ДОПК, а не по реда на АПК.

Съдът намира, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Актът е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно  издава акт за установяване на задълженията по декларация,  при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013г., за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Бургас.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В случая не е налице спор по делото, че до 09.10.2013г. дружеството е било собственик на имот с идентификатор 07079.8.818 по КККР на гр.Бургас, за който е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. Ето защо, след като дружеството е било собственик на имота през 2013, правилно е прието от административния орган, че то е задълженото лице за данък недвижими имоти и са му определени задължения за ДНИ, като е без значение дали е ползван имота или не, съгласно чл.13 от ЗМДТ.

Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя, като в този смисъл е и разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци приета от Общински съвет гр.Бургас. След като новия собственик дължи данък недвижими имоти от началото на месеца следващ месеца през който е прехвърлена собствеността на имота, то бившия собственик дължи данък недвижими имоти до края на месеца през който това е станало. В случая решение на БОС е влязло в сила на 09.10.2013г., поради което дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, за имота до 31.10.2013г..

Размерът на данъка е определен в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗМДТ, върху данъчната оценка на земята която в случая е била 5 483,50 лева, видно от приложеното по делото писмо с вх.№ 3104/31.03.2015г. (л.82 от делото) и същия не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно чл.18 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци приета от Общински съвет гр.Бургас, данъка се определя върху данъчна оценка на недвижимия имот в размера на 1,45 на хиляда. С оглед размера на данъчната оценка на имота, дължимия годишен данък е 7,95 лева, като за десет месеца същия е в размер на 6,63 лева, която сума е определена и в издадения АУЗД. Ето защо, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че са му определени задължения за имота след като същия е придобит от друго лице.

На дружеството са определени задължения и за такса битови отпадъци, единствено за предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тази услуга да не се предоставя от общината.

С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.

Правилно на жалбоподателя са установени задължения за такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2013, тъй като по отношение на него са налице и двете посочени предпоставки.

По делото е представена заповед № 2894/30.10.2012г. (л.94 от делото) на кмета на Община Бургас, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.63, т.2 от ЗМДТ, в точка първа са определени райони на територията на община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които райони през 2013г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. В подточка А са посочени „Строителните граници на гр.Бургас, кварталите и населените места”. Имотът на жалбоподателя се намира в строителните граници на кв.”Меден рудник”, гр.Бургас и попада в обхвата на ТД „Възраждане”, видно от приложеното по делото писмо с рег.№ 66-00-329/250/26.03.2015г. (л.99 от делото), подписано от архитект В.И. – началник сектор „Зона Център-ЮГ“ при Община Бургас, изготвено във връзка с искане изх.№ 66-00-329/18/12.03.2015г.(л.97 от делото) от директора на дирекция „МПДТР” при Община Бургас, тоест териториално имота е включен обхвата на заповедта на кмета на община Бургас. Следва да се има в предвид и че в приложения по делото акт за частна държавна собственост № 5664/12.10.2011г. (л.88 от делото) изрично е посочено, че имота попада в урбанизирана територия, тоест този въпрос не е спорен.

Налице е и втората предпоставка, тъй като видно от представените по делото доказателства – протоколи за извършена работа от Консорциум „Титан” и пътни листи, дейностите по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване са предоставяни по отношение на територията попадаща в ТД „Възраждане”.  Следва да се има в предвид, че таксата за почистване на местата за обществено ползване се дължи поради разходите, които общината прави по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии предназначени за общо ползване в районите посочени със заповедта на кмета, като е без значение дали имота на дружеството-жалбоподател е застроен или не.

В случая правилно е определен размера на дължимата такса за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване с оглед нормата на чл.13, ал.3, т.2 от Наредбата, съгласно която за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване размера на таксата се определя пропорционално /в промил/  върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите - сгради, земя (за предприятия).

Отчетната стойност на имота е в размер на 807,09 лева, видно от приложеното писмо с вх.№ 3104/31.03.2015г. (л.82 от делото) и същия не се оспорва от жалбоподателя.

От Общински съвет гр.Бургас е приет размер от 3,5 промила за предоставяне на тази услуга и съобразно отчетната стойност на имота, дължимият годишен размер на таксата е 2,82 лева, като за десет месеца той е 2,35 лева, която сума е определена и в издадения АУЗД.

Поради дължимостта на установените с акта задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, които не са заплатени в законоустановения срок, правилно на дружеството са определени и задължения за лихва за просрочие с оглед нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК.

С оглед на изложеното жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008230/03.11.2014г., издаден от орган по приходите при Община Бургас, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, определено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТВЪРЛЯ жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, гр.София, ул.Лъчезар Станчев №13, представлявано от Л. П. – прокурист против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008230/03.11.2014г. издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, гр.София, ул.Лъчезар Станчев №13, представлявано от Л. П. – прокурист да заплати в полза на „Община Бургас, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300,00 лева (триста лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: