РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 18 март 2009 год.                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 19 февруари 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Д.Д.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Т.С.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело № 18 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие  гр.Созопол против решение № 1467/30.09.2008г. постановено по гр.д.№ 874/2008г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прогласена нищожността на протоколно решение № 2856/01.03.1993 год.на ПК – Созопол по преписка с вх. № 2856/08.04.1992 год., като преписката е върната за ново произнасяне. Като касационни отменителни основания се сочат неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че съдът неправилно е прогласил нищожността на посоченото протоколно решение, което е било напълно съобразено с действащите тогава законови разпоредби и не е допуснато нарушение относно състава на комисията. Касационният жалбоподател счита, че поземлената комисия е постановила своето решение в надлежен състав, поради което изводът за некомпетентност на административния орган е неправилен и не може да обоснове извод за нищожност на постановения от него акт.

Ответникът по жалбата – К.А.К., не се явява, като чрез представител по пълномощие депозира писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата, като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила, претендира разноски. 

Съдът е сезиран и с частна жалба от К.А.К. против първоинстанционното решение, в частта относно разноските, които Районният съд не е присъдил в полза на лицето, като се е мотивирал с обстоятелството, че производството по своя характер е административно и разноски не следва да се присъждат. 

          Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба на Общинска служба по земеделие – гр.Созопол е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес от оспорването.         

Разгледана по същество, е неоснователна.

          С обжалваното решение Бургаския районен съд е обявил за нищожно решение № 2856/01.03.1993 год. на Поземлена комисия – гр.Созопол по преписка с вх. № 2856/08.04.1992 год. на наследници на К. *** и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В своето решение съдът е приел, че към датата на постановяване на решението, съгласно нормата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ (отм.),  състава на поземлените комисии се формира от председател, секретар и нечетен брой членове, като в комисиите задължително се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, както и представител на ликвидационния съвет и частните земеделски стопани. От приложената по делото административна преписка е установил, че в конкретния случай, в състава на комисията са включени четен брой членове, като решението е подписано от председател, секретар и двама членове. Отделно от това е констатирал, че в отклонение от нормите на закона, действали към момента на постановяване на административния акт, в състава на комисията, постановила процесното решение не са участвали представители на ликвидационния съвет и частните земеделски стопани. При тези фактически констатации решаващият съд е направил извод, че състава на комисията не отговаря на законовите изисквания за лицата, които следва да бъдат включени в нейния състав, поради което е приел, че Решение № 2856/01.03.1993 год. на Поземлена комисия – гр.Созопол е постановено от ненадлежен състав и на това основание е направил извод за неговата нищожност.

Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като фактическите и правни доводи на Бургаския районен съд се споделят изцяло и от настоящия касационен състав.

Обжалваното решение, издадено от ПК гр.Созопол, чийто състав, както правилно е приел първоинстанционния съд, с оглед нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на решението, е следвало да  включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Към момента на постановяване на решението това изискване е императивно, като с последващи изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.), законодателят е предвидил, че включването на тези лица е “по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност. Като е констатирал правнозначимите факти  и ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма, решаващият съд е направил законосъобразен правен извод, като е обявил нищожността на оспореното пред него решение № 2856/01.03.1993 год. на Поземлена комисия – гр.Созопол, поради което жалбата на Общинска служба “Земеделие” – Созопол се явява неоснователна и съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

По отношение жалбата на К.А.К. за неправилност на съдебното решение в частта относно разноските, които първоинстанционният съд не е присъдил в негова полза, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:

В мотивите на своя съдебен акт, Бургаският районен съд неправилно се е позовал на обстоятелството, че с оглед административния характер на провежданото пред него съдебно производство, не следва да се присъждат разноски спрямо ответната страна – административен орган. Присъждането на разноски е процесуална последица, зависеща от изхода на делото, като в конкретния случай, основателността на жалбата обосновава правото на страната – ищец пред Районния съд да претендира заплащане на направените от него разноски, без оглед административния характер на производството. Пред първоинстанционния съд ищецът е представил договор за правна помощ с адв.Ж., с предмет – осъществяване на процесуално представителство. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание, пълномощникът не се е явил и  в този смисъл, процесуално представителство не е осъществено, поради което разноски не следва да се присъждат. Отделно от това, остава неясно поради каква причина с настоящата жалба се претендира трикратният минимален размер на възнаграждението, след като по делото е представено пълномощно, с договорено възнаграждение от 80 лв., т.е. страните са се споразумяли за определено възнаграждение, поради което не следва да бъде прилаган законовия минимум. В заключение, направените разноски по съдебното производство са принципно дължими, но до документирания размер и в случай, че е осъществено договорената правна помощ, в случая -  процесуално представителство. Ето защо жалбата на К.К. против съдебното решение в частта относно разноските е неоснователна.    

Пред настоящата инстанция също се претендират разноски, за което е представен и договор с адв. А.Ж. за правна защита, с предмет процесуално представителство пред касационната инстанция, с договорено възнаграждение в размер на 150 лв. Пред настоящата инстанция адв.Ж. не се е явил за да осъществи договореното процесуално представителство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1467/30.09.2008 год., постановено по гр.дело № 874/08 год. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..               ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                           2………………...