РЕШЕНИЕ

 

Номер         324                  26.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 189 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на „Самър Турс“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от Д.Х.Ш.– управител, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ ***– адв. Й.П. против решение № 614/08.12.2017г. постановено по а.н.д. 1925/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) №1703/01.08.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., като съдът е намалил размера на 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в нарушение правото му на защита, районния съд е дал ход на делото, въпреки депозираната молба за отлагане на заседанието. Твърди, че не е осъществен състава на административното нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован  не изпраща представител.

Ответникът – ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП, дружеството е санкционирано за това, че на 04.07.2017г., в 13:00 часа, при извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – триколки под наем, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, пред хотел „Корона“, стопанисван от „Съмър Турс“ ЕООД, е извършена контролна покупка, под контрола и наблюдението на органите на НАП, документирана в Протокол за извършена проверка - отдаване под наем на 3 /три/ бр. триколки с единична стойност – 20 лв. и общо платени в брой 60 лв., от клиенти – тричленно семейство руски граждани, като след получаване на плащането не е издаден фискален бон от функциониращото в обекта ФУ, с изградена дистанционна връзка с НАП и в изправност към момента на проверката.

         За извършената проверка, органите на НАП – Бургас са съставили протокол за извършена проверка № 0326331/04.07.2017г., както и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е предявен на управителя на дружеството, подписан без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаване на атакуваното НП. Намира, че законосъобразно лицето е било санкционирано. Що се отнася до размера на наложената имуществена санкция, съдът счита същата за необосновано завишена и намаля размера й от 1 000 лв. на 500 лв.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Действително за първото съдебно заседание пред Районен съд – Несебър, процесуалния представител на дружеството е депозирал молба за отлагане на същото за друга дата, поради служебна ангажираност /л.23 от а.н.д. № 1925/2017г. по описа на РС-Несебър/. Молбата е била разгледана от съдията докладчик по делото, като същата е оставена без уважение, поради непредставяне на доказателства, относно служебната ангажираност на представителя. Тези мотиви изцяло се споделят и от настоящият съдебен състав. Видно от текста на молбата, служебната ангажираност е била обоснована с посочване на номер на гражданско дело и нищо повече. Освен посочването на номера на делото, процесуалния представител е следвало да приложи конкретни доказателства, от които да се установи, че е бил ангажиран като пълномощник на някоя от страните по това дело. Такива например биха били призовка за делото, протокол от съдебно заседание или пълномощно за процесуално представителство.

         Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

         Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18.

         Според разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 "Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.".

         От анализът на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговеца е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

         В случая, констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От наличните по делото доказателства е видно, че след извършената продажба – отдаване под наем, касов бон за продажбата не е издаден. Фискален бон не е издаден и в последствие. За да е налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден фискален бон, след извършване на покупката и заплащане на цената, което обстоятелство е налице. Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай.

         По отношение определения от съда размер на имуществената санкция, с оглед на това, че същият е изменен до предвидения от закона минимум, то той не подлежи на редуциране.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър следва да бъде оставено в сила

Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614/08.12.2017 г. постановено по а.н.д. № 1925/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.