Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1511              20.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 189 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Амигос” ООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Г.Б.Т. – управител и адрес за връчване на съдебни книжа гр. *** против решение № 184/17.11.2011г., постановено по НАХД № 488/2011г. по описа на Районен съд – гр. Царево, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас наказателно постановление № 20-0202057/31.08.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като същата е намалена до размера от 1500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и да отмени наказателното постановление, а при условия на евентуалност да измени същото съобразно изложените в жалбата доводи. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова, иска от съда да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение като законосъобразно и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на „Амигос” ООД против наказателно постановление № 20-0202057/31.08.2011г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Царево е изменил атакуваното постановление като е приел, че наказанието е неправилно определено по размер, тъй като в санкционната част на чл. 414, ал. 3 от КТ, действала към момента на извършване на нарушението е посочено, че отговорност носи работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 и той се наказва с имуществена санкция или глоба от 1 500 до 15 000 лева. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1 000 до 10 000 лева за всяко отделно нарушение. В случая, наказващият орган е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства, а на практика наличието на такива не е доказано и пред районния съд.

 

Решението на Районен съд – Царево е неправилно и следва да бъде отменено.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, сред които е и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Според нормата на чл. 415в от КТ (в редакцията към датата на констатиране на нарушението), за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.

В конкретния случай е безспорно установено, че дружеството в качеството му на работодател е сключило трудов договор № 116/25.05.2011г. с А.С.Г. и към момента на проверката – 13,30 часа на 26.05.2011г., не му е връчил копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. От приложената по делото справка за приетите и отхвърлени уведомления с вх. № 02388113035675/26.05.2011г., издадена от Национална агенция за приходите обаче, се установява, че няколко часа след проверката – в 15.37 часа на същия ден 26.05.2011г. и преди съставянето на АУАН № 02-0202057/13.06.2011г., нарушението е било отстранено. С оглед на това сезираният съдебен състав намира, че районния съд е достигнал до неправилния извод относно неприложимостта на нормата на чл.415в от КТ. На практика действително „Амигос” ООД в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му, като е допуснал да полага труд на 26.05.2011г. А.С.Г., преди да му предостави копие от уведомлението, надлежно заверено в териториалната дирекция на НАП. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено в първия възможен момент след установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на административно-наказателното производство със съставения АУАН, а именно в деня на проверката. Тези обстоятелства не се оспорват от административнонаказващия орган.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, поради което, наказващия орган е следвало да се съобрази с установените обстоятелства и сам да приложи нормата на чл. 415в от КТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, съгласно което, разпоредбата на чл. 415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.

 С оглед обстоятелството, че районния съд не е съобразил и не е приложил задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение като неправилно следва да се отмени. Предвид частичната основателност на касационната жалба, този състав следва да измени размера на наложеното наказание, като намали същия.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 184/17.11.2011г., постановено по НАХД № 488/2011г.  по описа на Районен съд – гр. Царево,

 

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0202057/31.08.2011г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас против „Амигос” ООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Г.Б.Т. – управител и адрес за връчване на съдебни книжа гр. *** в частта му относно размера на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.415в от КТ НАЛАГА на посоченото дружество имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.