Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Бургас, 8 май  2009г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на девети април, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Л.А.

                                                                                         Ю.Р.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора С.Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КАХД № 189/2009 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Касаторът – Г.В.Г. обжалва Решение №3/08.01.2009 г., постановено по НАХД №3494/2008 г. на Районен съд – гр. Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление №2917/10.11.2008 г. на Заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. С чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 година на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на Г.В.Г. е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилно приложение на закона, като се изтъква, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като констатира наличието на изтекла погасителна давност за образуване на административнонаказателно производство и издаване на наказателно постановление, което не е сторено.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не вземат становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира жалбата за основателна.

Настоящият състав на съда намира жалбата за допустима – подадена в установения от закона срок и от легитимирано лице, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното съдебно решение е прието, че  Г. е извършила нарушението, за което е издадено наказателното постановление и й е наложена съответната санкция, като подробно са коментирани доказателствата в тази насока. Прието е също така, че актът е съставен в срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушението е установено на 24.06.2008 година и поради това не са изтекли указаните в текста на закона срокове.

Настоящият състав на съда не споделя този извод и намира, че при постановяване на първоинстанционното решение неправилно е приложен закона по следните съображения:

Установено е, че Г.В.Г., като представител на Читалище „Възраждане” и осигурител п смисъла на КСО не е подала в срок до 30.03.2007 година данни в ТД на НАП – гр. Бургас с декларация Образец 6 за месец март. Установено е, че тази декларация е подадена на 24.06.2008 година.

Тези обстоятелства са отразени с акт за установяване на административно нарушение, съставен на 04.09.2008 година, въз основа на който на 10.11.2008 година е издадено и наказателно постановление.

Съдът намира, че в случая наказателното постановление е следвало да бъде отменено като незаконосъобразно при хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, а именно изтекла 1 година от извършване на нарушението, към датата на съставянето на акта за установяване на нарушение.

Това е така, защото Г.Г., като лице, представляващо осигурителя, е извършила посоченото в наказателното постановление нарушение на 01.04.2007 година. Това нарушение е такова на просто извършване и е осъществено с бездействието на нарушителя към датата следваща последната фиксирана от закона – в случая 30.03.2007 г. От 01.04. до датата на съставяне на АУАН – 04.09.2008 година, е изтекла една година, което е пречка за образуване на административнонаказателно производство и респ. в случай на образувано такова то е следвало да бъде прекратено. Без значение е датата, на която е установено нарушението – както е прието в наказателното постановление 24.06.2008 година. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и нормата на чл. 34 ЗАНН, предвиждаща по-късия срок. Срокът от три месеца е относим в случаите, когато нарушителят не е бил известен. При конкретните факти нарушителят е бил известен на наказващия орган още към датата на извършване на нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението.

Дори, обаче, да се приеме, че нарушителят е установен в рамките на тримесечния срок, предвид в чл. 34 ЗАНН, то изтичането на една година от извършване на нарушението е пречка за предприемане на процесуални действия по санкционирането му, с оглед алтернативността на тези  две хипотези.

По тези съображения съдът намира, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на закона, което е отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК.

Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Решение №3/08.01.2009 г., постановено по НАХД №3494/2008 г. на Районен съд – гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2917/10.11.2008 г. на Заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. С чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 година на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на Г.В.Г. е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева.

 

                                          

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: ………………………………………

 

                                                                                     ………………………………………