Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    1779                                  17.10.2018 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на дванадесети октомври                      две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1896 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от К.П.С. *** против Заповед № 18-4635-000079/04.06.2018г., издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско за налагане на принудителна административна мярка, с която, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП и на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 008287615 и два броя регистрационни табели с № А 9799 МХ.

            Жалбоподателят С. оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като нищожна, поради липса на материална и териториална компетентност на административния орган и като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява, че не е извършил вмененото му нарушение. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски.

            Ответникът – Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско, наложил принудителната административна мярка – не изразява становище по основателността на жалбата.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фактическите основания за издаване на заповедта са следните: На 04.06.2018г., около 14:00ч. жалбоподателят е установен от полицейските служители в гр.Приморско, ул.„Иглика“, с посока на движение към резиденция „Перла“, да управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ А 9799 МХ след употреба на упойващи вещества. По-късно 15,26ч. е извършена проверка с техническо средство Drug test 5000 с фабр.№ ARKL 0027, който отчел наличие на  вещество „Канабис 5“.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя К.С. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 008287615 и два броя регистрационни табели с № А 9799 МХ.

            За извършеното административно нарушение на К.П.С. бил съставен АУАН № Д464155/04.06.2018г. от полицейския служител И. К. К., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР  Бургас, РУ Приморско. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН № Д464155/04.06.2018г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, Ж.Р. Д., на длъжност началник група към към ОДМВР Бургас, РУ Приморско издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-4635-000079/04.06.2018г., издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско за налагане на принудителна административна мярка, с която, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП и на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 008287615 и два броя регистрационни табели с № А 9799 МХ.

            Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя С. на 04.06.2018г.

            За извършеното от  К.С. деяние било образувано досъдебно производство /ДП/ № 89/2018г. по описа на РУ - Приморско.

             В хода на досъдебното производство била приета следната фактическа обстановка: На 04.06.2018г., около 14:00ч. свидетелите Иванов и Антонов спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ А 9799 МХ. Водачът на автомобила- жалбоподател по настоящото дело не носил документи за самоличност, поради което казал имената си на полицейските служители и те му разрешили да продължи движението си. По-късно свидетелите Иванов и Антонов забелязали същият автомобил паркиран на пристанището и разпоредили на жалбоподателя да отиде в РУ на МВР-Бургас, където му извършили проверка с Дрегер Drug test 5000, който отчел наличие на канабис. В разпита си жалбоподателят е заявил, че е пушил марихуана на пристанището, след като е паркирал автомобила си. Наказателното производство при тази фактическа обстановка е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК като е прието, че няма безспорни доказателства за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Постановлението не било обжалвано в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 04.06.2018г., а жалбата е подадена на 17.07.2018г. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. началник група  „Охранителна полиция“ в РУ на МВР -Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Видно от приложено писмо от Началник отдел „Административен“ към 04.06.2018г. Ж.Р.Д.е заемал длъжността „Началник група“ на група „Охранителна полиция“ към РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас.  В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества или техни аналози се налага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“ – за срок от 6 месеца до една година.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия казус не е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на наркотично вещество – канабис-нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В този аспект е несъмнено не е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ.

Въпреки изричното указание към административно-наказващия орган, че следва да установи фактическите и правни основания, отразени в оспорения акт, не се представиха доказателства в тази посока. Напротив представиха се доказателства, с  които е установена различна фактическа обстановка. Фактическата обстановка, приета с постановлението за прекратяване на наказателно производство №89/2018г. по описа на Районна прокуратура-Царево драстично се разминава с описаната в акта за нарушение, а именно установено е управление на МПС и в по-късен момент е установена употреба на наркотични вещества. За съставомерността на деянието обаче е необходимо едновременно наличието на двете предпоставки –управление и употреба на наркотични вещества, каквито доказателства не се събраха. Изложеното води до извод, че в хода на настоящото производство не се установиха фактическите основания за издаването на заповедта и посоченото от административния орган нарушение на ЗДвП, на което се позовава. В конкретния случай оспорената заповед е издадена при противоречие с материалния закон, при липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Законосъобразността на мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че не е налице визираното в правната норма административно нарушение, което води до нейната незаконосъобразност.

По посочените съображения жалбата против оспорения административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и при липса на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-4635-000079/04.06.2018г., издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Приморско за налагане на принудителна административна мярка, с която на К.П.С. ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1,пред.2 от ЗДвП и на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети документи – СРМПС № 008287615 и два броя регистрационни табели с № А 9799 МХ.

ОСЪЖДА ОД МВР – БУРГАС да заплати на К.П.С., направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат общо в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: