Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1294                   от 29.06.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, втори състав, на пети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1896 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Зеда тур“ АД, ЕИК*****; със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № **, представлявано от И. П. – изпълнителен директор, и съдебен адрес:***, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при Община Несебър, с който са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. и 2012 г. за недвижим имот общо в размер на 6 660,48 лева, от които главница 4 503,64 лева и лихви 2 156,84 лева. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен поради нарушения на материалния закон; претендират се допуснати съществени процесуални нарушения, както и недължимост на вземанията поради изтекла давност. В жалбата е формулирано и искане в условията на евентуалност за отмяна на оспорения АУЗД, поради нищожност – липса на компетентност. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител адв. Д. П. от САК поддържа жалбата на основания, изложени в нея, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-икономическа експертиза и претендира разноски.

Ответната страна – Началник на отдел МДТ при Община Несебър, редовно уведомен, не се явява. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като освен административната преписка ангажира и други писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Съдът, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване на оспорения АУЗД от решаващия орган, намира сезиращата го жалба за процесуално допустима за разглеждане по следните съображения:

Със Съпроводително писмо изх. № Н4-МДТ-3821/01.11.2016 г. орган по приходите при отдел МДТ, Община Несебър е изпратил АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. до „Зеда тур“ АД на обявения от дружеството адрес за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК гр. ***, ул. „***“ № **. Видно от пощенска декларация тип CN 15 обр. 250 (л. 12) от 22.11.2016 г. пратката е непотърсена. С Покана изх. № Н4-МДТ-3821/001/31.01.2017 г. (л. 13), административният орган е уведомил дружеството, че в 7-дневен срок от получаването на същата, следва да се яви представител в Община Несебър, отдел МДТ. Видно от пощенска декларация тип CN 15 обр. 250 (л. 15) от 01.03.2017 г. пратката е непотърсена. Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК № МДТ-963/31.01.2017 г. до „Зеда тур“ АД, с което дружеството е уведомено за необходимостта негов представител да се яви в Община Несебър, отдел МДТ за връчване на процесния АУЗД. Съобщението е поставено на таблото за съобщения на общината на 31.01.2017 г. и свалено от там на 14.02.2017 г. (л. 16). Същото съобщение е обявено и на интернет страницата на Община Несебър на 31.01.2017 г. (л. 17). Съдът приема, че така направеното връчване е нередовно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Според ал. 2 обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Разпоредбата на ал. 3 предвижда, че изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ. По преписката не са представени протоколи за посещение на адреса на кореспонденция на дружеството, поради което, предвидената в кодекса процедура не е реализирана надлежно и не може да се премине към връчване чрез прилагане към досието. На следващо място, административният орган не ангажира безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.  В писмените бележки на процесуалния представител на ответника се сочи, че надлежното връчване на оспорения АУЗД и спазването на законовите разпоредби в тази връзка се установява от придружително писмо изх. № Н4-МДТ-1401-001/09.11.2017 г., но същото не е приложено по административната преписка.

В сезиращата съда жалба са развити подробни съображения относно начина по който дружеството е получило процесния АУЗД, включително е представен и Констативен протокол №04/0069 от 31.03.2017 г. (л. 42), издаден от регионалния ръководител на „Булгарконтрола“ АД, клон Бургас относно запознаването на процесуалния представител на дружеството – адв. Д. Пеков с оспорения АУЗД. В жалбата се сочи, че на практика АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. не е връчен на дружеството, но то е подало жалба до началника на отдел „МДТ“, Община Несебър, която е получена на 10.04.2017 г., видно от известие за доставяне ИД PS 100039UON Z (л.32). От екземпляра на тази жалба, представен от Община Несебър на л. 35 от делото, се установява, че тя е регистрирана с вх. № Н4-МДТ-1401/10.04.2017 г. В този смисъл съдът приема, че от датата на запознаване на процесуалния представител на дружеството с жалбата (31.03.2017 г.) до датата на нейното подаване (06.04.2017 г.) е бил спазен 14-дневния срок за обжалване по административен ред, предвиден в чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ. Срокът за произнасяне на началника на отдел МДТ е изтекъл на 19.06.2017 г. (първи работен ден). По делото не се установи наличието на произнасяне по посочената жалба, поради което съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на органа в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за мълчаливо потвърждаване на акта, което може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне пред административния съд. Следователно, съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 144 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 74001/17.09.2011 г. дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си недвижим имот, представляващ УПИ в строителни граници с площ 1 788,93 кв.м. с местонахождение „Фрегата 1“, КК Слънчев бряг, Община Несебър.

При извършена проверка от административния орган е установено, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2012 г. по партидата на дружеството в информационната система на отдел МДТ с партиден № 1303408530004 за посочения имот не е внесена дължимата сума за ТБО. На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ТБО, както следва: за 2011 г. главница в размер на 1 643,64 лева и лихви в размер на 944,11 лева; за 2012 г. главница в размер на 2 860,00 лева и лихви в размер на 1 212,73 лева. АУЗД е издаден от М. А. Г. на длъжност главен експерт в отдел МДТ при Община Несебър. Съдът вече изложи мотиви относно оспорването по административен ред, реализирано от дружеството, като в резултат оспореният АУЗД е потвърден мълчаливо от решаващият орган, поради което дружеството е сезирало надлежния съд с искане за отмяна на акта.

Недоволно от така постановеният АУЗД, дружеството оспорва същия по съдебен ред в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. С цел доказване на защитната си теза, че ТБО е изцяло недължимо, в хода на съдебното производство „Зеда тур“ АД ангажира писмени доказателства и съдебно-икономическа експертиза.

Дружеството жалбоподател представя писмени доказателства, както следва:

-          Искане – декларация за определяне размера на таксите за сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според количеството, по реда на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11 на Община Несебър № 0207000711/30.11.2010 г. (л. 88) и Съобщение вх. № 0207000711/30.11.2010 г. „декларации за опред.ТБО според кол-во БО ЮЛ: Зеда тур Булстат 130340853“ (л. 87).

-          Искане – декларация за определяне размера на таксите за сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според количеството, по реда на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11 на Община Несебър № 0207000689/28.11.2011 г. (л. 90) и Съобщение вх. № 0207000689/28.11.2011 г. „декларации за опред.ТБО според кол-во БО ЮЛ: Зеда тур Булстат 130340853“ (л. 89).

-          Писмо на Община Несебър изх. № 92-00-1006/1/22.05.2012 г. (л. 85) до дружеството в отговор на запитване относно определянето на ТБО и относно задълженията на „Зеда тур“ АД към общината.

-          Писмо изх. № ZT 24-12/05.06.2012 г. (л. 86) до Община Несебър (отговор на Писмо на Община Несебър изх. № 92-00-1006/1/22.05.2012 г.) относно наличието/липсата на задължения на дружеството към общината.

-          Платежно нареждане от 08.11.2016 г. (л. 37; л. 58) на стойност 4 509,00 лева с нечетливо основание за плащане.

-          Платежно нареждане от 02.10. (нечетлива година) (л. 38; л. 58) на стойност 3 305,00 лева за ТБО (непосочена година), с основание „парт. №1303408530002 и други парт.“, като не е изяснено дали процесния имот с партида № 1303408530004 се включва в „други партиди“.

-          Платежно нареждане от 03.10. (нечетлива година) (л. 39; л. 59) на стойност 1 930,00 лева за ТБО (непосочена година), с основание „ТБО 2011 2013 г парт. №1303408530002 и други парт.“, като не е възможно да се установи дали е заплатена такса за 2012 г. и за кои други партиди става въпрос.

-          Платежно нареждане с нечетлива дата (л. 40; л. 59) на стойност 1 540,27 лева за ТБО, неизяснено за коя година.

-          Платежно нареждане от 02.07.2011 г. (л. 41; л. 60) на стойност 1 540,27 лева за ТБО, неизяснено за коя година.

От заключението на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза се установява, че в досието на „Зеда тур“ АД липсват подадени заявки преди започване на дейността и поради липсата им, няма издадени талони. Вещото лице е определило задълженията за ТБО според количеството отпадъци на база данните в подадените декларации. Експертът е изследвал партидата на имота и е установил, че в електронната система на Община Несебър са отразени следните плащания:

По ТБО за 2011 г. на 03.10.2013 г. и  на 27.03.2017 г. има извършени плащания, като към 14.03.2018 г. неизплатени остават 870,03 лева за главница и лихви 1 096,29 (лихвите към датата на изготвяне на АУЗД са били в размер на 944,11 лева).

По ТБО за 2012 г. е извършено плащане на част от главницата на 08.11.2016 г., като към 14.03.2018 г. неизплатени остават 2 296,27 лева за главница и лихви 1 532,27 (лихвите към датата на изготвяне на АУЗД са били в размер на 1 212,73 лева).

От своя страна ответникът е ангажирал писмени доказателства относно предоставянето на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва: Заповед № 1918/28.10.2010 г. за определяне на районите на територията на Община Несебър, включени в  системата на организираното поддържане на чистотата през 2011г. и аналогичната Заповед № 1651/28.10.2011 г. – за районирането през 2012 г.; четири заповеди, издадени от кмета на Община Несебър във връзка с организацията на дейността на Управление „БКС“ Несебър (л. 121; л. 122; л. 95; л. 120); данни за структурата на Управление „БКС“ Несебър (л. 150; л. 152; л. 154) и Справка за платени такси на РИОСВ Бургас за депониране на отпадъци (л. 156).

По делото е представено Уведомително писмо изх. № Н4-МДТ-1399-001-001-001/ 09.06.2017 г. на Община Несебър до „Зеда тур“ АД, в което е представено извлечение от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър – чл. 26 и чл. 17; начина на осчетоводяване на парични суми, както следва: с платежно нареждане от 07.06.2011 г. – за 1 540,27 лева; с платежно нареждане от 22.07.2011 г. – за 1 540,27 лева; с платежно нареждане от 02.10.2013 г. – за 3 305,00 лева; с платежно нареждане от 03.10.2013 г. – за 1 930,00 лева; с платежно нареждане от 06.08.2013 г. – за 14 513,96 лева; с платежно нареждане от 02.10.2013 г. – за 4 509,90 лева. В писмото в табличен вид е представена информация за начина на разпределение на публичните общински вземания. В писмото са посочени и три плащания с приходни квитанции, като по АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. плащането е реализирано с приходна квитанция № 33807/27.03.2017 г. и е в размер на 773,61 лева.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че оспорения АУЗД следва да се остави в сила като законосъобразен по следните мотиви:

Съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като изследва дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел МДТ при Община Несебър, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, надлежно упълномощен със Заповед № 394/26.04.2012 г. на кмета на Община Несебър

В жалбата е въведено твърдение за нищожност на оспорвания данъчен акт поради некомпетентност, като вероятно се има предвид некомпетентност на органа, издал АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. Видно от съдържанието на акта, същият е издаден от М. А. Г. на длъжност главен експерт в отдел МДТ, Община Несебър. Съгласно Заповед № 394/26.04.2012 г., издадена от Кмета на Община Несебър, с която са определени служителите от отдел МДТ, Община Несебър с права и задължения на органи по приходите – младши експерт, старши експерт, главен експерт, специалист и главен специалист. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 4, ал. 3, и ал. 4 от ЗМДТ; чл. 8, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Предвид изложените съображения, съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, поради което заявеното твърдение а нищожност, поради некомпетентност на органа е неоснователно.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Жалбоподателят претендира нарушаването на редица принципи при издаването на  оспорения АУЗД. Твърди се, че са нарушени всички принципи, съдържащи се в нормите на чл. 2, чл. 3, чл. 4 , чл. 5, и чл. 6 от ДОПК. Твърдението е бланкетно, като съдът го намира за  неоснователно. Така принципът за законност, съдържащ се в чл. 2 от ДОПК е спазен напълно – безспорно органите по приходите от отдел „МДТ“, Община Несебър са действали в рамките на своите правомощия, установени от закона и са приложили законите точно и еднакво спрямо всички лица - жалбоподателят въобще не е посочил друго лице, спрямо което при същата ситуация поведението на административният орган е било различно от това, което е престирано спрямо „Зеда тур“ АД. В ал. 2, на чл. 2 от ДОПК се регламентира приложението на международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, в който се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този кодекс. В жалбата, с която настоящият състав е сезиран, не се сочи кой/кои от всички международни договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, съдържа/т норми, различни от разпоредбите на ДОПК, които не са приложени при издаването на процесния АУЗД и с това е нарушено правото на защита на дружеството.

За съда остава неясно в какво точно се изразява нарушението на принципа на обективността, заложен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, тъй като в хода на съдебното дирене не се установи пристрастно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на „Зеда тур“ АД в процедурата по издаване на оспорения АУЗД. Напротив, административният акт е издаден при съобразяване на действителните факти от значение за случая (чл. 3, ал. 2 от ДОПК) и истината за фактите е установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК (чл. 3, ал. 3). Въпреки направеното възражение, че е налице нарушение на чл. 4 от ДОПК, в който е обективиран принципа за самостоятелност и независимост; жалбоподателят не е изложил факти и обстоятелства защо счита, че в конкретния случай органите по приходите не са осъществяват производството самостоятелно, а при изпълнение на правомощията си те са били зависими и не са действали само въз основа на закона. Аналогично на предходния принцип, няма изложени конкретни данни за нарушаване на принципа на служебното начало (чл. 5 от ДОПК) – напротив, именно въз основа на този принцип органите по приходите са изяснили служебно, без искане от страна на жалбоподателя задълженията му за ТБО за 2011 г. и за 2012 г. и са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. Съдът не установи нарушение на чл. 6 от ДОПК, относно факта на недобросъвестно упражняване на процесуалните права и нарушаване на добрите нрави (ал. 1); обратно както административният орган, така и жалбоподателя в качеството си на заинтересовани от изхода на производството, свързано с издадения АУЗД и неговото обжалване, са имали равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси (ал. 2). Безспорно, органът по приходите е дал възможност на „Зеда тур“ АД в качеството му на участник в производството да упражни процесуалните си права и правото си на защита. Фактът на непроизнасяне на административния орган по подадената жалба не означава, че последния е създал пречки и трудности на „Зеда тур“ при упражняване на процесуалните му права – мълчаливото потвърждаване на обжалвания акт е хипотеза, предвидена и уредена от законодателя.

На следващо място в жалбата до съда се излагат и мотиви за нарушение на принципи, регламентирани в АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Следва да се приеме, че макар жалбоподателят да е посочил, че е нарушен принципа на съразмерността, законово установен в чл. 6, ал. 1 от АПК не е ясно в какво се изразява неразумния начин, недобросъвестността и несправедливостта при упражняване на правомощията на административния орган в конкретния случай. Съдът вече изложи мотиви във връзка с чл. 3, ал. 2 от ДОПК относно принципа на обективността, който е напълно идентичен със същия принцип, залегнал в нормата на чл.  7, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 9, ал. 2 от АПК административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Този принцип е идентичен с принципа на служебното начало (чл. 5) от ДОПК и съдът установи, че липсва нарушение, свързано с прилагането му в хода на административното производство по издаване на оспорения АУЗД. В жалбата се твърди и нарушаване на чл. 9, ал. 4, от АПК, според който, административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Предвид факта, че оплакване за подобно нарушение е описано в сезиращата съда жалба и от бланкетността на възраженията в нея, съдът прави извод, че твърдението се отнася само до поведението на административния орган, а не и на самия съдебен състав. Действително, от описаните в първоначалната част на жалбата обстоятелства, жалбоподателят твърди, че е имал пречки да се сдобие с оспорения данъчен акт, който не му е връчен. Като доказателство е приложен и Констативен протокол № 04/0069 от 31.03.2017 г. (л.42), издаден регионалния ръководител на „Булгарконтрола“ АД, клон Бургас относно запознаването на процесуалния представител на дружеството – адв. Д. П. с оспорения АУЗД. Така приложеното доказателство е с характер на частен документ. Въпреки това, съдът вече изложи мотиви относно ненадлежното връчване на процесния АУЗД на друго основание, незаявено от жалбоподателя и прие, че дружеството е подало жалба в законоустановения срок, поради което се реализира настоящото съдебно производство. В този смисъл, установеното нарушение не е засегнало правото на защита на дружеството, тъй като същото е реализирало правото си на оспорване по административен и по съдебен ред в пълен обем.

Настоящият съдебен състав не установи нарушение на принципа, посочен в чл. 12, ал. 1 от АПК, съгласно който органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Няма данни за нарушение и на принципа на последователността и предвидимостта, уреден в чл. 13 от АПК, според който административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Събирането на местни данъци и такси е дейност, уредена в Закона за местни данъци и такси и съгласно чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Според чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, в изпълнение на правомощията си общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съобразно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Следователно, Наредба  № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета от Общински съвет Несебър е нормативен акт, същият е ноторен по своя характер и по този начин е спазен принципа на последователността и предвидимостта, уреден в чл. 13 от АПК.

Обжалваният АУЗД отговаря на изискванията за писмена форма и нейното съдържание, изрично определени в чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

В жалбата на две места се въвеждат идентични възражения за нарушена форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и във връзка с чл. 3, ал. 2 от ДОПК (Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая), като се сочи, че административният акт е издаден без задължителното съдържание на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Налице е вътрешно противоречие в твърдението на жалбоподателя – ако въобще липсват фактически основания за издаването на акта няма как същият да е издаден в нарушение на принципа, че административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая. Съдът не е съгласен с въведеното твърдение и то намира за несъстоятелно. Безспорно в мотивната част на акта е описан имота на жалбоподателя и декларацията, с която същият го декларира пред Община Несебър; годината на построяване, видът конструкция и разгъната застроена площ на имота; облагаемата основа за данък недвижими имоти и за ТБО. Посочени са правните основания, на база които за собственика на имота „Зеда тур“ АД възниква задължение за ТБО, както и начина на изчисляване на данъчната му оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ и решенията на Общински съвет Несебър. Фактът, че в съдържанието на оспорения АУЗД не са изложени данни за конкретни аритметични изчисления не води до извод за липсата на мотиви – при посочване на конкретните правни основания дължимите суми са определяеми. В този смисъл, оспорения АУЗД съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК и не е налице нарушение на предвидената от закона форма.

АУЗД е постановен при спазване на приложимия материален закон, като съдът достига до този извод при следните съображения:

С АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. за 2011 г. в тежест на дружеството е определено задължение за доплащане на ТБО в размер на 1 643,64 лева и лихва за доплащане (към 31.10.2016 г.) в размер на 944,11 лева. 

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1, към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Аналогичен е текстът на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет Несебър. Разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Според нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Според ал. 2 размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

Съгласно чл. 25 от Наредба № 11 ТБО се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и  броя на съдовете за съхраняването им и честотата на  сметоизвозване; 2. пропорционално в промили върху данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ за имоти (жилищни и нежилищни) на граждани и жилищни имоти на предприятия, а за нежилищни имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност. Според чл. 26, ал. 1 от същата наредба за определяне на такса за битови отпадъци по реда на чл. 25, т. 1, физическите и юридическите лица подават в срок до 30 ноември на предходната година до отдел МДТ декларация по образец за вида и броя на съдовете  за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през  годината и се подава заявка по образец в отдел МДТ на Община Несебър. Алинея 2 на чл. 26 (в приложимата редакция към датата на издаване на процесния АУЗД) предвижда, че определените в заявката вид и брой талони за настоящата година се получават от отдел МДТ след заплащането им и се издават само при липса на задължения на лицето към Общината. Според ал. 3 когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл. 25, т.2 от Наредбата.

По искане на „Зеда тур“ АД и с оглед изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като заключението на вещото лице изцяло кореспондира с определените по АУЗД задължения. От приетото и неоспорено заключение се установява, че размерът на задълженията по години е формиран на база отчетната стойност на имота в размер на 550 000,00 лева, декларирана в Декларация по чл. 17 от ЗМДТ № 74001/17.09.2011 г. и процентното участие на трите компонента на ТБО за нежилищни имоти за съответната година: сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата и обезвреждане на отпадъците.  В цифрово изражение начинът на формиране на ТБО по години е представен в заключението на експерта в табличен вид, като изрично се сочи, че не са взети предвид декларациите на жалбоподателя за определяне размера на ТБО според количеството им.

Във връзка с възражението за начина на определяне на коефициентите, съдът съобрази, че коефициентът за местоположение на недвижимите имоти се определя съгласно  таблица 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, като Кмета на община Несебър е издал Заповед № 1163/22.12.2004г. за границите на зоните в населените места в Община Несебър, от която се установява, че К.К. „Слънчев бряг“ е в първа зона. В този смисъл е съобразено прилагането на чл. 6, ал. 4 и ал. 7 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Съгласно ЕККАТЕ 51500,  К.К. „Слънчев бряг“ е неразделна част от гр. Несебър, а според чл. 6, ал. 5 от Нормите за данъчна оценка на недвижими имоти – Приложение № 2 от ЗМДТ, сочи, че населените места в първа категория се групират в първа група, като гр. Несебър, респ. КК Слънчев бряг е  посочен в това приложение.

Невярно е твърдението в жалбата, че задълженията за ТБО за 2011 г. и за 2012 г. са платени. С Уведомително писмо изх. № Н4-МДТ-1399-001-001-001/09.06.2017 г. на Община Несебър до „Зеда тур“ АД  е представено разяснение как точно са разпределени сумите, платени от дружеството във връзка с дължимите местни данъци и такси, като това разпределение обхваща и задължения на жалбоподателя за други имоти,  а не само за процесния.

В жалбата е изразено възражение за изтекла погасителна давност, на която дружеството изрично се позовава. Сочи се, че прекъсването на течащата погасителна давност се постига с връчване на акта на неговия адресат, което твърдение е правно необосновано. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Съобразно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Следователно, от 31.10.2016 г., с издаването (а не връчването) на АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. давността по отношение на задълженията на „Зеда тур“ АД за ТБО за 2011 г. и за 2012 г. е прекъсната и е започнало да тече нова, петгодишна давност, която към момента на произнасяне на съда с настоящото решение не е изтекла.

            В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е изразил становище, че разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата (съдът приема, че се касае за Наредба № 11) не следва да се прилагат, тъй като същите противоречат на закона. На първо място не се сочи на кой точно нормативен акт противоречат тези разпоредби. Същите са били действащо законодателство както към момента на определяне на размера на задълженията, така и към момента на издаване на оспорения АУЗД, поради което е следвало своевременно да бъдат оспорени от жалбоподателя. Към настоящия момент съдът не е в състояние да реализира косвен контрол за законосъобразност по причина, че с Решение № 1268/ 07.07.2017 г. по адм. д. № № 852/2017 г. на Административен съд – Бургас, частта за която се твърди незаконосъобразност е отменена и нормата има следния текст: Определените в заявката вид и брой талони за настоящата година се получават от отдел „МДТ” след заплащането. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл. 25, т. 2. Съдът не установи нормата на чл. 26, ал. 3 от Наредба № 11 (Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ.) да противоречи на нормативен акт от по-висша степен.

            При така изложените мотиви съдът намира, че жалбата е неоснователна и същата следва да се отхвърли, тъй като безспорно се доказа, че определените с процесния АУЗД задължения за ТБО са дължими от „Зеда тур“ АД.

По делото искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. Независимо от изявлението на процесуалния представител на ответника, че желае юрисконсултското възнаграждение да бъде присъдено при съобразяване на приложимите норми на Закона за правната помощи, съдът намира, че след като производството е по реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, разноските следва да се определят по реда, предвиден в ДОПК. Като съобрази нормата на чл. 161, ал. 1, изречение второ от ДОПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Несебър следва да се присъди сумата от 663,02 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, втори състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зеда тур“ АД, ЕИК*******; със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № **, представлявано от И. П. – изпълнителен директор, и съдебен адрес:***, против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър.

 ОСЪЖДА „Зеда тур“ АД, ЕИК****** да заплати на Община Несебър сума в размер на  663,02 лева (шестстотин шестдесет и три лева и две стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.   

     

 

 

                                                                            СЪДИЯ: