Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 1422                02.08.2012г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на единадесети април две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т. Евтимова

 

при секретаря Маринела Вълчева като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 1895 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.215, вр. с чл.225 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.М.К. *** против заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011г., издадена от началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Едноетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХХІ-1609, 1610 в кв.94 по плана на гр.Бургас, ЦГЧ с административен адрес: гр.***. Иска се от съда да отмени процесната заповед. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Д., която поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – началникът на РДНСК - Югоизточен район се представлява в процеса от юрисконсулт Алексиева, която пледира за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и приложения по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ и изхожда от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен. Съдържанието й съответства на изискванията за форма и реквизити, регламентирани в чл.150 от АПК. Поради това, оспорването се явява процесуално допустимо.

            Разгледано по същество, е неоснователно.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011г., издадена от заместник-началника на РДНСК – Югоизточен район, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж, представляващ „едноетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХХІ-1609, 1610 в кв.94 по плана на гр.Бургас – централна градска част. В мотивната част на заповедта се сочи, че поземленият имот, върху който е изпълнен строежа, е собственост на С.М.К., К.К.И.., Д.Т. Д., М.И.Д. и Г.Е.Р.. Това обстоятелство се установява от съдържанието на приложените в преписката писмени доказателства – нотариален акт № 171, том VІІ, дело № 2069/1997г., нотариален акт № 246, том ІІ, рег.№ 447, дело № 239/2000г., нотариален акт № 182/1994г., нотариален акт № 173 и съдебен протокол № 189/1988г. На 02.12.2003г. е издаден акт за узаконяване № 149 на строеж, наименуван „основен ремонт на жилищна сграда”, разположен в УПИ ІІ и УПИ ІV в кв.94 по плана на гр.Бургас. Актът на главния архитект е отменен със заповед № 4/23.01.2004г., издадена от началника на РДНСК – Бургас, която е стабилизирана с решение № ІІІ-149/23.07.2004г. на БОС и решение № 10159/07.12.2004г. на ВАС. По жалба на съсобственика К.К.И.., органът, контролиращ строителството образува производството за премахване на строежа по реда на чл.225 от ЗУТ. На 04.05.2011г. е извършена проверка от длъжностни лица в РДНСК- Бургас Югоизточен район, които констатират, че строежът представлява едноетажна жилищна постройка със застроена площ от около 80 кв.м. Обособени са две спални, дневна, кухня, баня с тоалетна и антре от 8 кв.м. Сградата е масивна, с ивични основи, 8 броя стоманобетонни колони с размери в план 25см./25см., тухлени външни и вътрешни преградни стени, дървена покривна конструкция. Изпълнена е външна замазка. Постройката е в завършен вид и е изградена през 2003г. Установено е, че строежът съответства на предвиденото допълващо застрояване в УПИ ХХІ-1609, 1610 в кв.94 съгласно плана за регулация и застрояване, одобрен със заповед № 1165/19.10.2004г., издадена от заместник – кмета на Община Бургас. Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт № 104/04.05.2011г. и констативен акт № 105/04.05.2010г. В срока за възразяване на фактическите данни, жалбоподателката К. представя удостоверение за търпимост № 50/28.05.2011г., издадено от главен експерт „АС” в Община Бургас и настоява за прекратяване на производството поради наличие на фактите по §16 от ПР на ЗУТ. Съдържанието на удостоверителния документ е обсъдено в мотивите на заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011г., където издаването му е преценено като неправомерно. На основание чл.91, ал.1 от АПК удостоверението е оттеглено със заповед № 1672/12.07.2011г., издадена от главен експерт „АС”, която е прогласена за нищожна с влязло в сила решение № 415/16.03.2012г., постановено по АХД № 2743/2011г. по описа на Административен съд – гр.Бургас. В оспорването, с което е поставено началото на настоящото съдебно производство, се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и с целта на закона. Твърди се, че по отношение на строежа е изпълнен фактическият състав на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ и като търпим, същият не подлежи на премахване. Оспорва се изцяло квалификацията на административния орган за неправомерност на издаденото по §16 от ПР на ЗУТ удостоверение.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със заповед № РД-13-446/01.11.2010г., издадена от овластения по чл.225, ал.1 от ЗУТ началник на ДНСК – София и в изискуемата от закона писмена форма.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.225, ал.3 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативен акт № 104/04.05.2011г. и № 105/04.05.2011г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. В административната преписка не се съдържат документи, които да установят, че актовете са връчени на заинтересованото лице чрез предявяване. Същите са сведени до знанието на К. чрез съобщение № ТП-388-1/05.05.2011г., залепено върху пощенската кутия на жилището. Разпоредбата на §4, ал.1, изр.І от ДР на ЗУТ предвижда, че съобщенията от компетентните органи на заинтересованите лица и актовете по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго се правят по реда на АПК. Изречение ІІ допуска отсъстващите лица да бъдат уведомени чрез залепване на съобщение върху жилището или недвижимия имот, за който се отнасят устройствения план, инвестиционния проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа и чрез поставянето му на видно място в сградата на общината, района или кметството. В настоящия случай разписаната в §4, ал.1 от ДР на ЗУТ процедура не е изпълнена прецизно, но това не е лишило жалбоподателката от защита в досъдебната фаза на производството. Видно от приложените към административната преписка писмени доказателства, К. е упражнила правото си на възражение, в което е посочила фактите и доказателствата, от настъпването на които черпи благоприятни за себе си правни последици. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че пропуските при съобщаване на констативните актове, не са съществени и не накърняват процесуалните права на оспорващата в степен, обуславяща отмяна на оспорваната заповед.

Заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011г. е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Анализът на цитираната норма обоснова извод, че произнасянето на процесната заповед е свързано с наличието на две комулативно дадени предпоставки: строеж или част от него и липса на одобрени инвестиционни проекти, респ. на разрешение за строеж.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, а от представените писмени доказателства се установява, че правото на собственост върху УПИ ІІ и УПИ ІV в кв.94 по плана на гр.Бургас – ЦГЧ принадлежи на С.М.К., К.К.И.., Д.Т. Д., М.И.Д. и Г.Е.Р.. От съдържанието на приложените в преписката административни актове и съдебни решения е видно, че процесният строеж е представлявал част от паянтова сграда със стопанско предназначение, строена по данни на собствениците около 1920г. В резултат на извършено през 60-години преустройство, от сградата са обособени три отделни жилища: източно – собственост на жалбоподателката К., средно – ползвано от сезиралата контролния орган К. И. и западно – ползвана от М., А. и П. Д.. В този смисъл е съдържанието на констативен протокол от 25.08.2009г., съставен от комисия на Община Бургас в производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ. При това положение не съществува спор и съмнение, че процесният обект представлява част от строеж по смисъла на §5, т.38 от ПЗР на ЗУТ, с което е осъществен първият юридически факт от състава на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

От твърденията на страните, тяхното процесуално поведение и представения по делото доказателствен материал, се установява, че през 2003г. е извършено вътрешно преустройство и ремонт на жилищна сграда, представляваща имот с пл.№ 1610, разположен разположен в УПИ ІІ и УПИ ІV в кв.94 по плана на гр.Бургас. Част от носещите зидове са съборени и подменени с нови – изпълнени върху бетонови ивични основи с широчина 25 см. и дълбочина 60 см. За укрепване на фасадните зидове са изпълнени стоманобетонови колони с размери 25см./25см. през 3м. – 4м., а над зидовете – пояси, върху които да се положи носещата дървена покривна конструкция. Извършен е ремонт на покрива и преустройство на съществуващото разпределение с цел обособяване на нормални жилищни помещения. Изпълнени са зидарски работи, дървена покривна конструкция и обшивка. Не са променени външните очертания на сградата, включително и във височина. Конфигурацията на покрива е запазена в същия вид. В този смисъл е съдържанието на приложените по делото обяснителна записка и конструктивно становище към проект-заснемане за узаконяване. Извършените без строителни книжа ремонт и преустройство са узаконени с акт № 149/02.12.2003г., издаден от главния архитект на Община Бургас, който е отменен с решение № ІІІ-149/23.07.2004г. на БОС по АХД № 199/2004г., оставено в сила с решение № 10159/07.12.2004г. на ВАС по АХД № 8443/2004г. От мотивите на съдебните решения се установява, че с акта по §184, ал.2 от ПЗР на ЗУТ е узаконена нова носеща конструкция, а не извършения „основен ремонт и преустройство на жилищна сграда”, което е обосновало отмяната. Изложените фактически данни сочат на несъмнена липса на строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, с което е изпълнено второто нормативно условие от фактическия състав на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Неоснователно е възражението на оспорващата страна за търпимост на строежа. Според правилото на §16, ал.1 от ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно алинея втора незаконни строежи, започнати в периода от 08.04.1987г. – 30.06.1998г., но неузаконени до влизането в сила на ЗУТ, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Правилото на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ предвижда, че незаконните строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на ЗУТ, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период от време или съгласно ЗУТ, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. В конкретния случай, по делото не са установени юридическите факти, въздигнати от закона в материалноправни предпоставки за търпимост на строежа. На първо място, представените по делото писмени документи сочат несъмнено, че строежът е изпълнен през 2003г. Доказателство в подкрепа на този довод представлява личното изявление на жалбоподателката в заявление № ТСУ-94-С-699/09.09.2003г. по §184, ал.2 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, според което строежът „е започнат на 20.07.2003г.” Данни в този смисъл се съдържат в мотивната част на заповед № 4/23.01.2004г., с която е отменен акт за узаконяване № 149/02.12.2003г. и на стабилизиращите я съдебни решения. Тези факти не се опровергават от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като непълно и необосновано. За да посочи, че сградата е построена през 1920г. и преустроена през 1960г. вещото лице се позовава на „сведения на собствениците”, с което недопустимо възпроизвежда неясни и ненадлежно несъбрани свидетелски показания. Едновременно с това, в следващия абзац от заключението си експертът прави преценката за годината на построяване по външни белези като предполага, че ремонтът е извършен преди 7-8 години – „процесното жилище е ремонтирано, като по физическото му състояние може да се прецени, че е препокривано, обшивката с гипскартон и топлоизолация са извършени от преди 7-8 години”. Противоречията в констатациите на вещото лице се задълбочават от показанията му в съдебно заседание, според които укрепване на сградата не е правено и от изявленията за факти на свидетеля Щ., който твърди, че жалбоподателката е извършила ремонт на сградата през 1986г. – 1987г. и ремонт на покрива след 10 години. Всички тези обстоятелства не кореспондират на фактите, отразени в констативен акт № 49/14.08.2003г., констативен акт № 283/05.09.2003г., заповед № 113/27.08.2003г., наказателно постановление № 313/10.10.2003г. и на данните от обяснителната записка, конструктивното становище и заявлението по §184, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което не следва да се кредитират като достоверни. Не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и удостоверителното изявление на главният експерт „АС” в Община Бургас за търпимост на строежа, инкорпорирано в удостоверение № 50//28.05.2011г. по §16, ал.1 от ЗУТ. С този документ длъжностното лице засвидетелства факта, че полумасивната сграда и пристроената към нея паянтова сграда, разположени на югоизточната регулационна линия в УПИ ХХІ-1609, 1610 в кв.94 по плана на ЦГЧ – гр.Бургас са търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като са построени преди 1987г., което е видно от заповед № 12551/30.12.1981г., с която е одобрен кадастралния план на ЦГЧ – Бургас, където същите са отразени. По своята същност удостоверението за търпимост е свидетелстващ документ, издаден в резултат на изпълнена административна услуга, който удостоверява факт с правно значение. Според изричното предвиждане на §16, ал.1, изр.ІІ от ЗУТ, доказателствената сила на този документ е ограничена само за целите на нотариалното производство при прехвърлителна сделка. Извън тази хипотеза, търпимостта на строежа, като основание да се запази неговото състояние и да се преодолеят последиците на заповедта за премахване, подлежи на установяване в производството по чл.225 от ЗУТ чрез допустимите от АПК доказателствени средства. С оглед на това и на възприетата от ВАС практика, че извън нотариалното производство удостоверението за търпимост не обвързва органите по устройство на територията и съда, без правно значение за спора остава прогласената впоследствие нищожност на оттеглянето му (решение № 415/16.03.2012г. на Административен съд – Бургас по АХД № 2743/2011г.).

Изложеното дотук обосновава извод, че строежът е изпълнен през 2003г., а не в сроковете по §16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а през 2003г., което изключва възможността за квалификацията му като търпим, независимо от установената по делото липса на строителни книжа и допустимост според предвижданията на отменения и действащ ПУП – ПЗ на гр.Бургас (отговор № 3 от заключението на съдебно-техническата експертиза).

 

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.К. *** против заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011г., издадена от началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Едноетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХХІ-1609, 1610 в кв.94 по плана на гр.Бургас, ЦГЧ с административен адрес: гр.***.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:……………………….