Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   789                / 20.04.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Сийка Хардалова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 188/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът А.С. ***, чрез представител по пълномощие адвокат В.Д. и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 147/12.12.2017г. постановено по КАНД №419/2017г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0282-000756/09.10.2017г. на началника на РУ Карнобат. С наказателното постановление за нарушение чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Касаторът е наказан за това, че на 18.09.2018г., около 01:40ч. в гр. Карнобат, по ул.“Москва“, е управлявал Фолксваген Пасат с рег.№ ТХ3244АК без да притежава съответното свидетелство за управление. Като нарушена е посочена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а наложеното наказание е на основание чл.177, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП.

Районният съд е приел, че наказателното постановление е законосъобразно издадено. В мотивите на решението е посочено, че по отношение на понятието „валидно свидетелство за управление” е налице противоречива съдебна практика на различните по степен съдилища, защото при нарушаване на чл.150а, ал.1 от ЗДвП се образуват административнонаказателни дела, които като последна инстанция се разглеждат от административните съдилища. Същевременно съдът подробно е посочил и противоречивата практика на ВКС по същия въпрос, свързан със съдебните производства по НПК, които имат за предмет престъпление по смисъла на чл.343в от НК – когато в едногодишен срок от наказанието по административен ред водачът извърши повторно нарушение. От цитираната съдебна практика районният съд е възприел изцяло изложеното в решение №44/19.02.2013г. по наказателно дело № 2161/2012г., на първо наказателно отделение на Наказателната колегия на ВКС. Според тези мотиви, споделени и от районния съд, при просрочие на валидността на СУМПС и управление на МПС извън този срок, водачът следва да носи административнонаказателна отговорност уредена в чл.177, ал.1, т.2, във вр. с чл. 150а от ЗДвП.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, съобразно датата на извършване на нарушението, за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Приложената санкционна норма предвижда наказание глоба от 100лв. до 300лв. за този, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление.

Същевременно по време на течение на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление разпоредбата на чл.150а от ЗДвП е изменена (ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.) и в новата редакция предвижда следното: за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По същото време е изменена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП. В новата си редакция тя предвижда наказание глоба за този, който управлява МПС без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП или след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по чл.171, т.1 или т. 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В конкретния случай, въпреки че в наказателното постановление не е посочено, от останалите факти по делото се установява, че наказаното лице притежава свидетелство за управление на МПС, но то е с изтекъл срок на валидност към датата на проверката. По делото е представено новоиздаденото свидетелство за управление на МПС, чиято начална дата на валидност е 11 дни след нарушението – 29.09.2017г.

От цитираните норми в предишната и настоящата редакция се установява, че процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за управление, чиито срок на валидност е изтекъл, е инкриминирано за първи път с изменението на нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г. Едва в тази редакция на разпоредбата за първи път изрично е посочено, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност.

Вярно е, че до настоящия момент административнонаказващите органи санкционираха нарушения като процесното на основание чл. 150а, ал. от ЗДвП като „вместваха” хипотезата, при която водачът управлява МПС със свидетелство за управление, чиито срок на валидност е изтекъл в законовата хипотеза, която задължава водача да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Съдебната практика, както и районният съд е посочил, противоречиво тълкуваше разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като част от тази практика, както и районният съд в настоящия случай застъпваше разбирането, че свидетелство за управление извън срока на неговата валидност се приравнява на липса на свидетелство за управление за съответната категория. Това противоречие в практиката не се дължи на обстоятелството, че административнонаказателните съдебни производства се разглеждат като последна инстанция от административните съдилища. Противоречива съдебна практика по този въпрос е налице във всички по вид и степен съдилища, които притежават правораздавателна компетентност по тези въпроси и това се дължи на самата норма, която е неясна, тъй като изисква водачът да притежава свидетелство за управление валидно за съответната категория, а същевременно санкционира този, който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление въобще. В тази норма до 03.01.2018г. не са били предвидени ред хипотези, които също следва да са сред условията, недопускащи управление на МПС. Същевременно обаче, след като нормата на чл.150а от ЗДвП е изменена в настоящата редакция, е очевидно, че до този момент разпоредбата е тълкувана разширително, което е недопустимо от гледна точка на принципите приложими при установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. 

В процесния случай следва да се отбележи и още един факт. След изменението на санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, в нея не е предвидена възможност за налагане на санкция на водач, чието свидетелство за управление не е в срок на валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като добавя управлението на МПС от неправоспособен водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП и пропуска случая, при който водачът управлява МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. Доколкото това задължение не е скрепено вече изрично със санкция, следва да се приеме, че то не е административно нарушение.

Другата възможност е да се приеме, че нарушението на това задължение (свидетелството за управление на водача да е в срок на валидност) се санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Независимо от това коя от двете хипотези би се възприела, налице са предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, при приложението на които по-благоприятния закон е този в новата редакция.

Решението следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Следва да се отбележи, че районният съд, към датата на постановяване на съдебният му акт, не е бил в състояние да се съобрази с това изменение на ЗДвП, защото последното е обнародвано в ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г., а решението е постановено почти месец по-рано – на 12.12.2017г.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 147/12.12.2017г. постановено по КАНД №419/2017г. по описа на Районен съд Карнобат, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0282-000756 от 09.10.2017г. на началника на РУ Карнобат, с което за нарушение чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на А.С. *** е наложена глоба в размер на 100лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: