Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         501                        21.03.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и пети февруари,                    две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: С.К.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 188 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), против решение № 1726/09.12.2015г., постановено по НАХД № 4229/2015г. по описа на Районен съд Бургас. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 036560/22.05.2015г., издадено от касатора, с което на „Българска телекомуникационна копания” (БТК) ЕАД, ЕИК-***, за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.222а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното съдебно решение и да потвърди НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – „Българска телекомуникационна копания” (БТК) ЕАД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115И, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на  Районен съд Бургас, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е отменил НП №036560/22.05.2015г., издадено от касатора, с което на „БТК“ЕАД за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че оспореното НП не съдържа точна информация относно датата на извършване на нарушението, поради което за нарушителя не е ясно в какъв срок е следвало да изпълни задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП. Освен това като дата на първата рекламация е посочен 25.09.2014г., което не отговаря на установените факти. Направен е извод, че това е довело до съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице и налице пречка относно правилната преценка относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По изложените съображения е НП отменено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция.

Възраженията на касатора са неоснователни.

„БТК“ЕАД е санкционирано за това, че на 23.10.2014г. служители на КЗП РД-Бургас извършили проверка в магазин на „Виваком”, стопанисван от дружеството, находящ се в гр.Бургас, ул.Кирил и Методий №2, във връзка с постъпила жалба от 23.10.2014г. на М.Д. по повод закупен от него на 14.08.2014г. мобилен телефон марка „Sony Xperia M2”. В хода на проверката установили, че потребителят е предявил рекламация на 15.09.2014г., като стоката му е била върната на 25.09.2014г. Впоследствие била предявена нова рекламация на 26.09.2014г., като стоката е била върната на 07.10.2014г. В сервиза, където устройството било давано за ремонт посочили, че са били сменени СИМ четец и заден капак, като апаратът работел напълно в нормите. Била отразена забележка да не се качва нова версия на „softwere”. Клиентът приел, че закупеният от него телефонен апарат не отговаря на условията по договора за продажба, тъй като в ръководството за мобилното устройство било отбелязано, че няма ограничения за актуализиране на „softwere”. Контролните достигнали до заключението, че търговецът не е спазил задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП, тъй като от деня на първата рекламация – 25.09.2014г. до датата на съставяне на акта – 28.11.2014г., продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба.

Съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на НП, административно-наказващият орган е задължен да посочи точното описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Тези изисквания са изрично визирани с оглед изясняване на фактическата обстановка, установяване на правилната правна квалификация на деянието, както и с оглед пълната реализация на правото на защита на лицето посочено като нарушител.

Настоящият състав споделя изцяло мотивите на районния съд, касаещи нарушение на чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН, относно датата на която е осъществено нарушението. В обстоятелствената част НП първо е посочена като дата на подаването на рекламация – 15.09.2014г., а като дата на която е удовлетворена рекламацията – 25.09.2014г., което дати са действително установяващите се от приложения по делото доказателствен материал. При словесното описание на състава на нарушението преди диспозитива на НП, като дата на рекламацията е посочена 25.09.2014г., която не е вярната. Освен това наказващият орган не е посочил и разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Следователно като начална дата на бездействието следва да се приеме 15.09.2014г., а не както е посочил наказващият орган – 25.09.2014г. Едномесечният срок е изтекъл на 15.10.2014г. и нарушението ще се счита за осъществено на първият присъствен ден след изтичането на този едномесечен срок, в който заявителят е трябвало да действа, т.е. на 16.10.2014г., а не както е посочено в НП – до съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), т.е. до 28.11.2014г.

 Посочването на датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит на НП. Смисълът на въведеното от законодателя изискване да се посочи същата е в няколко насоки и първата от тях е индивидуализация на самото нарушение. За да бъде индивидуализирано нарушението следва датата му на извършване да бъде конкретно посочена без никакви съмнения, защото в конкретния случай, на посочените различни дати субектът на нарушение може да извърши множество нарушения на същия материален закон и тогава не може да се индивидуализира за кое нарушение е ангажирана отговорността му. Липсата на дата на извършване на нарушението поставя нарушителя пред невъзможността за правилна организация на защитата му, а в определени случаи препятства и съда при проверката му за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл.3 от ЗАНН. Неточното посочването на дата на извършване нарушението е съществено процесуално нарушение, което води до законосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП и е основание за отмяната на последното. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1726/09.12.2015г., постановено по НАХД № 4229/2015г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                         2.