ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2014, 03.12.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ІV Административен състав

На трети декември                               две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор: АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Радикова

Административно дело номер 1889 по описа за 2014 година

 

На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.В.И., редовно уведомен, се явява лично и с адвокат С., редовно упълномощен.

 

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ОСПОРВАНЕТО С. Д.Н. – младши специалист в дирекция УКОРС при Община Бургас, редовно призована, се явява юрисконсулт А., редовно упълномощен.

 

ЗА ОТВЕТНИКА по иска за обезщетение Община Бургас,  редовно уведомен, се явява юрисконсулт А., редовно упълномощен.

 

За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор Червеняков.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

АДВОКАТ С.: Поддържаме жалбата.Приложили сме писмени доказателства, които са известни към момента на подаване на същата. Нямаме нови писмени доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Оспорвам жалбата.

С оглед доказване законосъобразността на оспорената административна мярка, моля да допуснете и приемете като доказателства приложените с нарочно съпроводително писмо такива.

Моля да допуснете до разпит двама свидетели. Това са лицата В.А.К., който е бил шофьор на превозното средство – паяк, както и Н.Н.М. оператор към ОП „Транспорт”, който е бил също на смяна в момента, когато е бил вдигнат автомобилът.

ПРОКУРОР ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо Председател, намирам жалбата за процесуално допустима.

Да се приемат приложените доказателства към административната преписка.

Не възразявам да се допусне до разпит свидетел. Считам, че един свидетел е достатъчен, дотолкова, доколкото да бъде изяснено обстоятелството дали паркираното моторно превозно средство е пречило на останалите участници в движението.

АДВОКАТ С.: Във връзка с доказателственото искане на представителя на ответника за разпит на свидетели, към нашата жалба има приложен снимков материал, от който е видно местоположението на моторното превозно средство, неговото местонахождение и състояние, в което е било в момента на вдигане. Ако ще установяваме някакво друго обстоятелство, нямам възражение да се допуснат свидетелите. Аз също водя един свидетел.

 

СЪДЪТ предяви на страните снимковия материал, приложен по делото.

 

СТРАНИТЕ: Не оспорваме, че приложените на л. 15 четири броя снимки отразяват действителното състояние на автомобила към момента на налагане на принудителната административна мярка.

 

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Автомобилът е бил паркиран на по-малко от допустимото разстояние по Закона за движение по пътищата.

АДВОКАТ С.: В закона пише „разстоянието от сгради”, а там няма сгради. Нормите на закона задължават да е от сгради. В чл. 94, ал. 3 от ЗДвП пише „два метра от сгради”. Аз там сгради не виждам.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Имам предвид възможността майки с колички и хора с инвалидни колички да преминат и да не се налага да слизат на пътното платно. Това има предвид законодателят и то е пряко свързано с Наредбата за достъпна среда на хората с неравностойно положение.

АДВОКАТ С.: Понеже в чл. 94, ал. 3 ЗДвП изрично са посочени основанията, паркирането на тротоара е описано в нормата как става.

Предоставям на съда във връзка с направеното искане за разпит на свидетели.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: С показанията на свидетелите категорично ще установяваме обстоятелствата как е бил паркиран и дали е възможно между автомобила и тротоара да се преминава с инвалидни колички и с колички с деца.

АДВОКАТ С.: Отказваме се от искането за разпит на свидетел.

ПРОКУРОР ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма да соча доказателства.

 

СЪДЪТ намира, че в случая фактите, за които се иска събиране на гласни доказателства, могат да бъдат доказани с приложените на л. 15 снимки, като отчита и становището на страните, че не възразяват да се приеме, че тези снимки констатират фактическото състояние на автомобила такова, каквото действително е било към момента на налагане на принудителната административна мярка. По тези съображения и предвид липсата на други доказателствени искания съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неотносимо искането на ответника за събиране на гласни доказателства.

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на устните състезания.

 

АДВОКАТ С.: Уважаема госпожо Председател, с настоящата жалба сме обжалвали принудителна административна мярка, наложена на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП, в който е дадено правомощия на административния орган да премества моторно превозно средство без знанието на неговия собственик, при няколко хипотези. Първата хипотеза е паркиране в нарушение на правилата за движение, второто кумулативно изискване е наличие на обозначение с пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС и третата хипотеза, която следва да е налице – кумулативно създаване на опасност, така, както е посочено в нормата, или прави невъзможно преминаване на останалите участници в движение. В представения от нас и от административния орган АУАН, същият се е позовал при прилагане на мярката на нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, където е казано относно първата част на изискването на чл. 171, т. 5 ЗДвП за паркиране в нарушение на правилата за движение. Това паркиране, видно от акта, е по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Изискването на този текст е, че се допуска паркиране върху тротоара, върху места, обозначени от администрацията, ако към страната на сградите остават два метра. Видно от приложения и приет в днешно съдебно заседание снимков материал, на това място няма никакви сгради, не се създава опасност за движението, а сега изложеното ново основание за установяване на среда за хора с увреждания и майки с бебешки колички, никъде го няма в закона, което прави налагането на мярката по целесъобразност, а не по законосъобразност.

Липсва вторият елемент за осъществяване на това принудително преместване от нормата на 171, т. 5 от ЗДвП – изискването да е налице пътен знак, който да указва принудително преместване. Съгласно нормата на чл.170 от АПК задължение на административния орган е да докаже наличието на фактически основания за налагане на такава мярка. Видно от доказателствата, няма приложени някакви доказателства, които да доказват наличие на този пътен знак към момента на репатриране на МПС, а и третият елемент не е налице за осъществяване на това правомощие – да създава опасност за участници в движението или да пречи за тяхното преминаване. Видно от разстоянието, там не се създава никаква опасност за участниците в движението, поради което считам, че налагането на тази мярка е изцяло незаконосъобразна и е несъобразена със закона и Ви моля да я отмените, като моля да уважите и предявения иск за обезщетение, съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер, който сме посочили в жалбата, както и да ни присъдите съответно разноските в настоящото производство.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана и предявения иск по ЗОДОВ по следните съображения:

Безспорно се установи, че е налице хипотезата, при която се създава затруднение за участниците в движението. Тази хипотеза е самостоятелна и е отделна и не е кумулативно свързана с останалите хипотези, изброени в 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съгласно същия закон, пешеходците са участници в движението и невъзможността те да се движат по тротоара налага да извършат това движение по платното за движение, което е предназначено за пътни превозни средства и създава опасност за техния живот, още повече, че разстоянието, което е останало на тротоара не позволява на майки с детски колички, както и на инвалиди с инвалидни колички да преминат по тротоара. Последните са принудени да ползват пътното платно за движение, което създава изключителна опасност за движение, с оглед, че те ще бъдат в насрещната страна на движение, което е забранено от ЗДвП. С конкретната хипотеза не се изисква поставяне на пътен знак, както и направата на отделна самостоятелна маркировка. Тази хипотеза е приложима само в случаи, когато е приета схема, съгласувана с органите на КАТ, и съобразно нея са поставени съответните пътни знаци. След като няма такава схема и пътен знак, се прилага пряко нормата на ЗДвП, а именно създаване на опасност за участниците в движението, включително и пешеходци, поради което считам, че мярката е правилно и законосъобразно наложена и моля да отхвърлите жалбата и предявения иск по ЗОДОВ.

ПРОКУРОР ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна поради следните аргументи:

На първо място безспорно е установено наличие на нарушение на ЗДвП, а именно чл. 94, ал. 3. Административнонаказващият орган счита, че правилно е разпоредил преместването на паркираното моторно превозно средство поради наличието на законово изикуемата предпоставка, че същото пречи на останалите участници в движението. По аргумента на чл.22 и чл. 23 от ЗАНН считам, че наложената принудителна административна мярка е в съответствие с целта на закона, поради което се явява законосъобразно наложена. Преценката за целесъобразността е недопустима в настоящото производство.

Поради изложените съображения моля да отхвърлите жалбата с предявения иск по ЗОДОВ като неоснователни.

РЕПЛИКА НА АДВОКАТ С.: Относно твърдението за невъзможността на участниците в движението да преминават, видно от снимковия материал, разстоянието е достатъчно за преминаване на пешеходци без да слизат на пътното платно от двете страни. Член 94, ал. 3 ЗДвП, където няма забранителен пътен знак, позволява на участника да спре на тротоара, като изискването е да е налице разстояние 2 м от сгради. Никъде няма посочено в нормата, която е посочена за нарушена, разстояние конкретно от пътното платно, градинки или други съществуващи положения.

Относно възражението, че по 171, т. 5 ЗДвП създаването на опасност е самостоятелно основание за осъществяване на тази принудителна административна мярка, мисля, че от анализа, който ще извършите със съдебното решение на нормата, ще видите, че това изискване не е самостоятелно и е свързано с предходните две изисквания, които в пледоарията посочих.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.: Не мога да опиша стреса, който ми причиниха. Отидохме на мястото, където бях паркирал и гледам колата я няма. На моето място имаше два автобуса на „Лукойл” и помислих, че е открадната. Обадих се в Пето РУП и ми казаха, че няма уведомяване за преместване. Отидох на наказателния паркинг и видях, че колата е там. Това е наглост. Искам да ми бъде уважен иска, защото  мярката е  незаконосъобразна. Върнахме се от паркинга, тяхната кола беше там и аз попитах момчето: „Защо ми вдигате колата, а автобусите са там?” Момчето отговори: „Прав си, но виж какво пише там – „Лукойл”.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе в срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12:02 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                            СЪДИЯ: