РЕШЕНИЕ

 

    1911                  дата   31 октомври 2018г.              град Бургас

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 11 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С. Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1886 по описа за 2018 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция ”Инспекция по труда” –Бургас против Решение № 874/22.06.2018г., постановено по НАХД № 1248/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 02-02024302 от 15.10.2013г., издадено от директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас, с което, на „Хелио-тур-с“ АД, гр.София, на основание и за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, като касаторът не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за редовно връчване на НП и влизането му в сила. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който поддържа становището за нередовност на връчването на НП, а по същество се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Споделят се мотивите на районния съд относно нередовност на връчването на процесното наказателно постановление, поради което съдът с основание е приел, че жалбата следва да се счита за подадена в срок. Мотивите са съвсем подробни и не е необходимо тяхното възпроизвеждане.

Ответникът по касация „Хелио-тур-с“ АД е санкциониран за това, че към 16.07.2013г. не е изпълнил дадено задължително предписание по т.4 от Протокол № 97/17.01.2013г. и в качеството си на работодател не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2012г. на С.К.Т., в размер на 461,10лв.. Впоследствие е извършена повторна проверка, при която е било установено, че възнаграждението не е изплатено в дадения срок, т.е предписанието на контролните органи не е изпълнено, за което е съставен АУАН и издадено процесното НП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че по отношение на деянието е изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на извършителя и на това основание е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82.

Първият урежда случаите, при които административнонакзателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата разпоредба не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Съдържаща се тук правна уредба засяга единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Съдържащата се тук уредба е също неприложима, тъй като касае само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила, докато в настоящия случай се приема, че НП не е влязло в сила.

В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязло в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Следва да се разгледа приложимостта и на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, понеже при посочената хипотеза, в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 01.02.2013г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната  погасителна давност и той изтича на 01.08.2017г., тоест към настоящия момент същият  е изтекъл.

След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено, както правилно е преценил районният съд.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорността на задълженото лице е ангажирана и в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според което не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 31.01.2013г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на изпълнението на дадените от него задължителни предписания още на 01.02.2013г., съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействие. Ето защо след като до 31.01.2013г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 01.02.2013г. и последният ден, в който трябва да се установи неизпълнението на указанията е 01.05.2013г. В случая АУАН е съставен на 19.07.2013г., след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 874/22.06.2018г., постановено по НАХД № 1248/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: