Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   2024                     от 09.11.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М. В. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1885 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас против Решение № 887/25.06.2018 год., постановено по НАХД № 1534/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас Наказателно постановление № 02-000957/03.07.2018 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Екип – 5“ ООД с ЕИК 102910278 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Войнишка“ № 9, вх. 1, ет. 4 е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано и да потвърди оспореното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация  - „Екип – 5“ ООД с ЕИК 102910278 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Войнишка“ № 9, вх. 1, ет. 4, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Екип – 5“ ООД против Наказателно постановление № 02-000957/03.07.2018 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Бургас е постановил решение, с което е отменил оспореното наказателно постановление, като е приел, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като липсват доказателства за наличие на елементите на трудовото правоотношение, а съгласно чл. 303 от НПК, обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположение.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а ал. 2 на чл. 63 предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. 

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че на 15.03.2017 год. служители от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас са извършили проверка на строителен обект – саниране на блок 32 в ж.к. „Славейков“ гр. Бургас, дейностите по което са се осъществявали от дружеството „Екип – 5“ ООД. В хода на проверката са били установени общо 6 лица, осъществяващи строителни дейности, между които и лицето Митко Атанасов Сираков, който извършвал дейност по почистване и пренасяне на отпадъци. Във връзка с тази констатация, проверяващите са предоставили на лицата списък на работещите, в който да впишат имената си, ЕГН, длъжност и да положат подпис. Работещите са попълнили списъка, като петима от тях, освен имената, ЕГН, длъжност и подпис са вписали и работното си време – от 08.00 до 16.00 часа. М.С. също се е вписал в списъка, като в графата длъжност е вписал „м-к“. За разлика от петимата други работници, Сираков не е вписал работно време. Във връзка с така установеното на място, както и при извършената в Дирекция „Инспекция по труда“ проверка на предоставените от дружеството документи е било установено, че работодателя „Екип – 5“ ООД не е представил документи, касаещи трудовото правоотношение с лицето М.С.. За това лице е бил предоставен граждански договор от 15.03.2017 год. с предмет на договора – почистване и пренасяне на отпадъци; пренасяне на скеле; товаро-разтоварни дейности; пренасяне на материали. Във връзка с тази констатация, актосъставителя е приел, че с тези си действия, дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като не е уредило като трудови правоотношения, отношенията с лицето М.С. и не е сключило трудов договор в писмена форма с това лице. Предвид това и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 4 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

В постановения първоинстанционен съдебен акт е прието, че в хода на административнонаказателното производство не е доказано по безспорен и несъмнен начин наличието на трудово правоотношение. Настоящият касационен състав намира така формирания извод за правилен и законосъобразен. Правилно районния съд е обосновал, че за наличието на трудово правоотношение следва да се установят по безпротиворечив начин елементите на трудовото правоотношение, а именно: работно време, работно място, трудово възнаграждение, полагане на личен труд, престираната работа следва да съвпада с предмета на дейност, труда да се полага в изпълнение на указания на работодателя, относно обстоятелствата – кога, къде и как следва да се престира труда, труда се полага в съответствие с регламентиран от работодателя ред и последователност. В настоящият случай, административнонаказащия орган е приел наличието на трудово правоотношение единствено въз основа на обстоятелството, че лицето М.С. е вписал имената си в списъка, като липсват доказателства, удостоверяващи посочените елементи на трудовото правоотношение. В случая не е установено работното време, не е установено трудовото възнаграждение не са установени почивките, липсва яснота и относно заеманата от лицето длъжност, доколкото в списъка е вписано само „м-к“, което е възприето от проверяващите като „монтажник“, което не се покрива с конкретно установените на място дейности, осъществявани от лицето – почистване на отпадъци, които дейности по-скоро покриват признаците на длъжността „общ работник“. В този смисъл, настоящия касационен състав споделя изводите на първоинстанционния районен съд за недоказаност на административното нарушение.

За пълнота на изложението съда следва да посочи, че не кредитира представения по делото граждански договор, доколкото, както правилно е посочил в мотивите си районния съд, в гражданския договор следва да е уговорен между страните определен резултат, какъвто в случая липсва. В предмета на представения договор липсва уговорен конкретен трудов резултат.

Независимо от това, липсата на конкретни доказателства, удостоверяващи наличието на елементите на трудовото правоотношение, прави административното нарушение недоказано, поради което решението на първоинстанционния районен съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 887/25.06.2018 г., постановено по НАХД № 1534/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                             

                                                                                                                  2.