Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   2034       /09.11.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети октомври , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                      ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М. В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1884/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Сатсанга” ЕООД, ЕИК 203792638, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.27б, ет.6, ап.37, представлявано от Д.И.К.– управител, чрез адвокат И.И.,***, е оспорил решение от 08.06.2018г. постановено по АНД № 971/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0001517/06.02.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.63, ал.1, във вр. с чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателно постановление № 02-0001517/06.02.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

С обжалваното решение районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин. Съдът е приел, че безусловно е установен факта на наличие на трудово правоотношение между работодателя „Сатсанга” ЕООД и Т.Т.К., както и че същата е била допусната до работа преди да й бъде връчен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните доказателства не може да се достигне до един единствен извод. Доказателствата са противоречиви, а поведението и изявленията на Т.К.са взаимно изключващи се. За това съдът счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

„Сатсанга” ЕООД е наказано за това, че в качеството си на работодател не е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие на хартиен носител от удостоверение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП преди постъпване на работа на 07.09.2017г. на лицето Т.Т.К. в обект ресторант „Сатсанга”, находящ се в гр. Бургас, ул.“Славянска“ № 14.

От доказателствата събрани пред районния съд се установява, че двама инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” Бургас са извършили проверка в ресторант „Сатсанга” на 30.10.2017г., при която не са установили, че лицето Т.Т.К. престира труд в този обект. По делото няма нито отразени в протокола за извършена проверка такива факти, нито са представени обичайните в такива случаи справки или декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в които лицата, намерени в обекта, попълват своите данни и посочват каква трудова функция изпълняват, в какво работно време, какво е уговореното възнаграждение и т.н. В процесния случай такива факти не са установени. Няма данни по време на проверката на място, лицето Т.К.да се е намирало в обекта.

След като работодателят е бил поканен да представи доказателства на проверяващия орган, на 07.12.2017г. при извършена проверка на представени документи е било установено, че трудов договор № 18 от 07.09.2017г. и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ от 05.10.2017г. не са били предоставени на Т.К.преди постъпването й на работа на длъжност „камериерка” в ресторант „Сантсанга”, находящ се в гр. Бургас, ул.“Славянска“ № 14. В протокола за извършена проверка № 2338/07.12.2017г., съставен от служителите извършили проверката на място е посочено, че екземпляра от сключения трудов договор е подписан от двете страни. От представеното копие на същия трудов договор, което се намира на л.10 и на л.34 от АНД № 971/2018г. на РС Бургас, се установява, че договорът е бил подписан единствено от работодателя. Подпис на работника/служителя липсва. Този факт напълно кореспондира с установеното от фактическа страна по гр.д.№8821/2017г. по описа на Районен съд Бургас, където съдът е констатирал, че същият трудов договор не е подписан от страна на работника. Тук е мястото да се посочи, че решение № 587/11.04.2018г. по гр.д.№ 8821/2017г. на РС Бургас, макар да е влязло в сила на 03.05.2018г., действително не обвързва наказателния съд и съдебно установеното с това решение не е задължително за производството по наказателни дела, каквито в същината си са административнонаказателните. От друга страна обаче съдът не може да пренебрегне съдебното решение като документ, който е част от събраните доказателства и в този контекст то следва да бъде обсъдено. Освен факта, че трудовия договор не е бил подписан от една от страните и това е Тоника К., от съдебното решение се установява, че именно това лице е инициирало исковото производство с твърдението, че не се е намирало във валидно трудово правоотношение с ответника за периода от 07.09.2017г. до 04.10.2017г. Тези твърдения на лицето са в пълно противоречие с твърденията на същото лице изложени в показанията му, дадени в качеството на свидетел в съдебно заседание на 09.05.2018г. по АНД № 971/2018г. на РС Бургас. Там К. е заявила, че е работила в „Сатсанга” ЕООД от 30.07.2017г. насетне до края на месец септември 2017г. включително. Нямала сключен трудов договор с дружеството, получавала 400лв. месечно за 4 часов работен ден като камериерка.

В двете съдебни производства – гражданското и административнонаказателното, К. твърди факти, които взаимно се изключват, което според настоящия състав следва да доведе до извода, че показанията на тази свидетелка не са надежден източник на информация за фактите, които са се осъществили и имат значение за изясняване на правния спор. За това настоящия съдебен състав счита, че в частта относно престирането на труд от страна на К., както и периода за който такъв труд е престиран, не следва да дава вяра на свидетелските показания.

На следващо място дори да се приеме, че К. все пак е полагала труд като камериерка или като друг вид работник (в представените копия за извършен начален инструктаж по безопасност и здраве Т.К.е записана като работник кухня), работодателят е следвало да бъде санкциониран за това, че не е сключил трудов договор с лицето, доколкото по делото има данни, че това лице е било инструктирано за безопасност и здраве към 11.04.2016г. и към 11.04.2017г. , а и сама твърди, че е полагала труд, но същевременно няма сключен валиден трудов договор, тъй като представеното копие от трудов договор не е подписано от двете страни. Обстоятелството, че трудовия договор, макар и неподписан от двете страни, е бил регистриран в ТД на НАП, не санира липсата на подпис на работника върху него.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че по делото въобще не е изяснено кой трудов договор е регистриран в НАП, доколкото в уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ договорът не е индивидуализиран със своя номер, а само с датата на съставяне, която съвпада с датата на съставяне на трудовия договор № 18, но в този договор е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 115 лв. за двучасов работен ден, а според уведомлението основното трудово възнаграждение е 460 лв. Не е посочена продължителността на работния ден. Оттук не може да се направи категоричен извод, че в ТД на НАП е регистриран именно този трудов договор.

Всички тези факти, установени по делото, водят до извода, че нарушението изразяващо се в непредоставяне на Т.К.преди постъпването й на работа на 07.09.2017г. на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, не е доказано от наказващият орган. Липсва сключен договор подписан от двете страни, липсват и доказателства, че Т.К.действително е престирала труд през периода от 07.09.2017г. до 30.10.2017г., когато е извършена проверка.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателно постановление № 02-0001517/06.02.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение от 08.06.2018г. постановено по АНД № 971/2018г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001517 от 06.02.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „Сатсанга” ЕООД, ЕИК 203792638, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.27б, ап.37, представлявано от Д.И.К.– управител, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 63, ал.2 от същия кодекс, на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: