Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 543             Година 22.03.2018             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                           2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Кристина Линова

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 187 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от А.К.Й. *** против решение № 145 от 07.12.2017г., постановено по н.а.х.д. № 379 по описа за 2017г. на Районен съд Карнобат. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и несправедливо. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото постановление. Иска се отмяна на решението и наказателното постановление.

Ответникът – Районно управление Сунгурларе при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 17-0454-000347/28.08.2017г. издадено от началник РУ Сунгурларе, с което за нарушение  чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушителят е осъществил деянието, за което е ангажирана отговорността му, тъй като в качеството си на водач на моторно превозно средство не е съобразил скоростта си на движение в съответствие с вменените му в  чл.20, ал.2 от ЗДвП задължения и на посочената дата и място е предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети по автомобилите, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е правилно.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Не е съществено процесуално нарушение, че в акта са посочени двама свидетели, единия от които е другия участник в ПТП, тъй като съгласно нормата на  чл.43, ал.1 от ЗАНН, е достатъчно АУАН да се подпише само от един свидетел. В случая, акта е подписна и от Р.Д.Д. по отношение на който липсват твърдения и не се установява да е участвал в административнонаказателното производство в друго качество или да е заинтересуван по някакъв начин от изхода на производството.  

Правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние, приемайки за безспорно, че на посочената дата и място касаторът Й. е управлявал автомобила си със скорост несъобразена с пътните условия, в резултат на което е допуснал пътно транспортно произшествие. Всяка скорост, дори и тази под допустимата, която не позволява на водача да намали и да спре управляваното от него пътното превозно средство и е станала причина за пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост и води до нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. 

В нормата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „Пътнотранспортно произшествие“ - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Касаторът е причинил пътнотранспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, тъй като управляваният от него автомобил, както и  другото МПС са с нанесени материални щети.

Твърденията на касатора, че настъпилото ПТП не е единствено по негова вина, се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Данните от административната преписка категорично сочат, че сблъсъкът между товарните автомобили е настъпил в резултат поведението на касатора. За произшествието е съставен и протокол за ПТП, обективиращ  механизма на настъпване на катастрофата, в който като причинител е посочен касатора и същият е подписан от него без възражения. В тази насока са и гласните доказателства ангажираните в хода на първоинстанционното съдебно производство.

С оглед на изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 07.12.2017г., постановено по н.а.х.д. № 379 по описа за 2017г. на Районен съд Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                            2.