Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     892             от 23.05.2014г.            град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на осми април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 187 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на П.К.К. в качеството му на ЕТ „Коки –КК- П.К.”, Булстат 102142362, с адрес *** против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 0000003982/10.11.2009г., издаден от А.К.на длъжност инспектор в отдел „МПДТР” при Община Бургас, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 94-01-44754/20.12.2014г., произнесено от  Началника на отдел „МПДТР” при Община Бургас. Иска се от съда да отмени оспорения акт  като незаконосъобразен поради процесуални нарушения и се претендират разноски.  В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. М. от БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответната страна – Началник на отдел „МПДТР” при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.М., оспорва жалбата като неоснователна и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорения АУЗД № 413/21.12.2012г., издаден от А.К.на длъжност инспектор в отдел „МПДТР” при Община Бургас, са установени задължения на жалбоподателя в общ размер на 467,97 лева, от които лихва данък МПС 33,49 лева и „недобор” 65,00 лева и лихва пътен данък 169,48 лева и „недобор” 200,00 лева. Посочените задължения са определени във връзка с МПС регистрационен № А 36 11 АХ. Посочени са възможностите за заплащане на определените задължения.

В АУЗД изрично е посочено, че същият се издава „на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК,  съгласно подадена декларация по чл. 14 и/или чл. 54 от ЗМДТ”. Посочено е още, че административният орган не е установил  несъответствие в данните по подадени декларации. 

С покана за доброволно изпълнение на основание № П0000003982/12.11.2009г. чл. 182, ал. 1 от ДОПК К. е поканен да изпълни задължението си за плащане на различни местни данъци и такси, като в текста на поканата изрично са посочени правните последици, които биха настъпили при неплащане.

Срещу така постановения АУЗД, жалбоподателят К. е подал жалба вх. № 94-01-44754/20.12.2013 г., по която с Решение № 94-01-44754/1/07.01.2014г. началника на отдел „МПДТР” при Община Бургас, в качеството си на решаващ орган е потвърдил АУЗД № 0000003982/10.11.2009г., издаден от  орган по приходите в отдел „МПДТР” при Община Бургас.

В сезиращата съда жалба се сочи, че оспореният АУЗД не отговаря на изискването за форма, визирани както в ДОПК, така и в АПК. В постановения АУЗД липсват мотиви, поради което К. не може да упражни правото си на защита.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че оспорения АУЗД следва да се потвърди като законосъобразен по следните причини:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – инспектор в отдел „МПДТР” при Община Бургас, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, като доказателство в тази насока е служебна бележка № 24-10-2369/1/28.11.2013г.

Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно неспазена форма на процесния АУЗД. Видно от Решение № 94-01-44754/20.12.2014г., произнесено от  Началника на отдел „МПДТР” при Община Бургас, решаващият орган детайлно е изследвал фактическата и правната обстановка; изложил е съображения относно спазването на процедурата по връчването на издадения административен акт, мотивирано е разяснил вида, размера и периода на дължимите местни данъци от жалбоподателя. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

К. безспорно е получил потвърдителното Решение № 94-01-44754/20.12.2014г. и е имал възможност да се запознае с него и да организира своята защита.

При така изложените мотиви настоящата инстанция намира, че искането на жалбоподателя да се отмени оспорения акт за установяване на задължение и потвърждаващото го решението са неоснователни. По тази причина жалбата следва да се остави без уважение, а процесния АУЗД да се остави в сила.

По делото са направени искания за присъждане на разноски от двете страни. Предвид изхода на съдебния спор съдът счита, че следва да присъди в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на П.К.К. в качеството му на ЕТ „Коки –КК- П.К.”, Булстат 102142362, с адрес *** против Акт за установяване на задължение по декларация  № 0000003982/10.11.2009г., издаден от А.К.на длъжност инспектор в отдел „МПДТР” при Община Бургас, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 94-01-44754/20.12.2014г., произнесено от  Началника на отдел „МПДТР” при Община Бургас.

ОСЪЖДА П.К.К. в качеството му на ЕТ „Коки –КК- П.К.”, Булстат 102142362, с адрес *** да заплати в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: