О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1680  17.07.2018 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1878 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от ******с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от управителя Ж.П.И., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-440-0295066/13.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и нарушение на материалния закон. Твърди се, че приложеният в преписката служебен бон е издаден във връзка с искане на проверяващите лица да узнаят сметката си до момента, а впоследствие за извършената контролна покупка е издаден и фискален бон, поради което и не е налице нарушение на правилата за отчитане на продажбите. Наведени са също твърдения, че от изпълнението на заповедта ще настъпят за жалбоподателя вреди под формата на пропуснати ползи, чийто размер последният определя на 17100 лева, с оглед реализираните обороти в началото на м.юли 2018 г. По същество се иска отмяна на разпореждането.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 12.07.2018 г. в 17.21 часа служители на ТД на НАП извършили оперативна проверка на търговски обект- ресторант „Заара“, находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“, кв. „Фрегата“, хотел „Заара“, стопанисван от жалбоподателя ******. В хода на проверката била извършена от проверяващите лица контролна покупка на 2 броя минерална вода от по 0.5 литра, пиле „Латино“, пиле с хрупкави зеленчуци и гръцка питка с масло, на обща стойност 26.50 лева, заплатена в брой от проверяващите лица и приета от лицето М. Т. Т.- сервитьор в обекта. За така заплатената сума бил издаден служебен бон № 039710/12.07.2018 г. Едва след извършване на плащането с банкнота от 50 лева и върнато ресто от 20 лева, и след легитимация на проверяващите лица, бил издаден и фискален бон (5 минути след издаване на служебния бон). За допуснатото нарушение била издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС процесната Заповед № ФК-440-0295066/13.07.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 15 дни, обоснована с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. При определяне продължителността на мярката административният орган е съобразил тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Направил е също констатации относно размера на реализирания оборот в обекта и декларираните от търговеца финансови резултати от дейността за предходни години.

С оспореното разпореждане административният орган е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, обосновано със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискално устройство реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Органът е счел, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснение на изпълнението.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, изразено в липса на мотиви. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно извършеното нарушение на реда за отчитане на продажбите и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализирания оборот, както и такива относно местоположението на процесния обект и дейността на търговското дружество. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че посредством предварителното изпълнение ще се предотврати възможността за извършване на ново административно нарушение от търговеца, а от друга страна ще се препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект. Формиран е извод, че нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е налице значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Според настоящия съдебен състав в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя за възможно настъпване на вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 17100 лева от изпълнението на принудителната мярка- те биха били относими към евентуално искане за спиране на изпълнението, но не и към законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение на мярката.

Процесната принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона.

С оглед изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ******с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от управителя Ж.П.И., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-440-0295066/13.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: