О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1676 17.07.2018 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1877 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба ********с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя Д.А.Д., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-430-0265963/11.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на разпореждането.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 09.07.2018 г. в 19.00 часа служители на ТД на НАП извършили оперативна проверка на търговски обект- щанд за парфюмерия, находящ се в ********, стопанисван от жалбоподателя ********. В хода на проверката била извършена от проверяващите лица контролна покупка на 1 бр. парфюм на стойност 14.00 лева, заплатена в брой от проверяващите лица на лицето П. Т. Т.- продавач в обекта. За така заплатената сума не бил издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП. При проверка на касата била установена положителна разлика от 88 лева. При тези констатации била издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС процесната Заповед № ФК-430-0265963/11.07.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 12 дни, обоснована с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Констатирал е, че към 11.07.2018 г. дружеството е има непогасени публични задължения в размер на 7287.27 лева.

С оспореното разпореждане административният орган е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, обосновано със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискално устройство реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Органът е счел, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснение на изпълнението.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, изразено в липса на мотиви. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта и те по същество не се оспорват от жалбоподателя. Направени са констатации относно местоположението на процесния обект и дейността на търговското дружество- оборот, наличие на непогасени публични задължения, както и относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот (в подкрепа на тази констатация са и данните за положителна разлика в касовата наличност). Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че посредством предварителното изпълнение ще се предотврати възможността за извършване на ново административно нарушение от търговеца, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект. Формиран е извод, че нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки и следователно липсата на наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане.

Според настоящия съдебен състав в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Неоснователно е и направеното с жалбата искане за спиране на изпълнението на основание чл. 60, ал.5 от АПК до издаване на наказателно постановление за извършеното нарушение. Допуснатото предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото критериите за спиране не са очертани в нормата на чл. 60, ал.5 от АПК), а именно: ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, чийто характер е противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на молителя е да докаже наличието на посочените предпоставки. В случая по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на искането, сочещи вероятно настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване вреда за молителя, не са наведени и конкретни твърдения в този смисъл. Ето защо съдът приема, че не са налице законоустановените предпоставки за спиране на изпълнението, поради което направеното искане в този смисъл следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ******** с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя Д.А.Д., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-430-0265963/11.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОТХВЪРЛЯ искането на ******** с ЕИК ******** за спиране допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-430-0265963/11.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, до издаване на наказателно постановление.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: