Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

      

Номер 1894                29 октомври 2018 година                 град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  БУРГАС, осми  състав, в открито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                      

                                                                                   Съдия : Златина Бъчварова

                                                                        

Секретар Б. Недкова

като разгледа административно дело  номер  1875  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Т.Г. ***, против заповед №ЧР-0185 от 05.07.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Бургас, с която, на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, във връзка с утвърдени от министъра на околната среда и водите длъжностни разписания, в сила от 01.06.2015 г., 01.10.2015 г., 01.03.2016 г., 01.04.2016 г., 01.06.2016 г., 01.08.2017 г., 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г., и чл.5, ал.5 от Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекции по труда, е прекратено служебното й правоотношение като директор на дирекция „Превантивна дейност“, с ранг І младши, считано от  05.07.2018 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна - постановена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Иска да се отмени заповедта. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на РИОСВ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.

Административен съд Бургас, като прецени  доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и  има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор по фактите, които се установяват от представената административна преписка както следва:

Със заповед №0947 от 22.03.2004 г. на директора на РИОСВ Бургас, Д.Г., е назначена, на основание чл.84, ал.1 ЗДСл, с ранг V младши за държавен служител на длъжността „младши експерт-контрол на водните ресурси и водопотреблението“, считано от 01.01.2004 г./л.307 от делото/.

Със заповед №1030 от 01.07.2004 г. на директора на РИОСВ Бургас, жалбоподателят е назначен, на основание чл.82, ал.1 ЗДСл, с ранг V младши, на длъжността „младши експерт-прилагане на ОВОС и ЕО“ по чл.15, ал.1 ЗДСл, считано от 01.07.2004 г./л.304 от делото/.

Със заповед №0091 от 01.02.2006 г. на директора на РИОСВ Бургас, жалбоподателят е назначен, на основание чл.82, ал.1 ЗДСл, с ранг ІV младши, на длъжността „младши експерт-комплексни разрешителни в РИОСВ Бургас“, считано от 01.06.2006 г./л.280 от делото/.

Със заповед №1221 от 01.02.2007 г. на директора на РИОСВ Бургас, жалбоподателят е назначен, на основание чл.82, ал.2 ЗДСл, с ранг ІV младши, на длъжността „старши експерт-комплексни разрешителни в РИОСВ Бургас“, считано от 01.02.2007 г./л.266, гръб от делото/.

Със заповед №1302 от 06.08.2008 г. на директора на РИОСВ Бургас, Г. е преназначена, с ранг ІV младши от длъжността главен експерт „комплексни разрешителни и ОВОС“ на длъжност началник отдел „ОВОС, превантивни дейности и комплексни разрешителни“, считано от 01.07.2008 г./л.243 от делото/.

Със заповед №0044 от 21.12.2009 г. на директора на РИОСВ Бургас на Г. като началник отдел „ОВОС, превантивни дейности и комплексни разрешителни“ е определен ранг първи младши/л.226, гръб от делото/.

Със заповед №РД-298 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, Д.Г., на длъжност „началник отдел „ОВОС, превантивна дейност и комплексни разрешителни“, е упълномощена, в случай на отсъствие по обективни причини на директора на РИОСВ Бургас, да изпълнява правомощията му в пълен обем, включително да подписва документи; официална кореспонденция; решения, представляващи индивидуални административни актове; да издава разрешения, наказателни постановления и други актове, произтичащи от дейността на структурата или от административните актове, произтичащи от дейността на структурата или от административните актове на министъра на околната среда и водите/л.191, гръб от делото/.

Със заповед №ЧР-1536 от 24.01.2012 г. на директора на РИОСВ Бургас, Д.Г. е преназначена от длъжност началник отдел „ОВОС, превантивна дейност и комплексни разрешителни“ на длъжност началник отдел „Превантивна дейност“, считано от 01.01.2012 г./л.180 от делото/.

Със заповед №РД-844 от 08.11.2013 г. на министъра на околната среда и водите, Г., на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“, е упълномощена, в случай на отсъствие по обективни причини на директора на РИОСВ Бургас, да изпълнява изрично посочени негови  правомощия, а именно: да подписва документи; официално кореспонденция; решения, представляващи индивидуални административни актове; да издава разрешения; наказателни постановления и други актове, произтичащи от дейността на структурата или от административните актове на министъра на околната среда и водите; да организира, провежда и възлага обществени поръчки за доставка, услуги и строителство в съответствие с действащото законодателство, както и да организира и контролира изпълнението на сключените договори/л.143 от делото/.

Със заповед №ЧР-0097 от 31.03.2014 г. на директора на РИОСВ Бургас, на жалбоподателя, като директор на дирекция „Превантивна дейност“, е определен ранг пети старши, считано от 01.02.2014 г./л.137 от делото/.

Със заповед №РД-36 от 13.03.2015 г. на директора на РИОСВ Бургас, на държавния служител Д.Г., на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“, РИОСВ Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение/л.113-118 от делото/.

Тази заповед е оспорена пред съда. Същата е отменена с решение №1343 от 14.07.2017 г., постановено по адм. дело №86482017 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №8832 от 28.06.2018 г., постановено по адм.дело №10969/2017 г. по описа на ВАС/л.8-19 от делото/.

Със заявление, вх.№АФПД-197 от 05.07.2018 г., Г. е поискала, предвид обявената с влязло в сила решение отмяна на заповедта й за уволнение и прекратяване на служебното правоотношение, да бъде възстановена на предишната длъжност-директор на дирекция „Превантивна дейност“, с ранг пети старши/л.4 от делото/.

Със заповед №ЧР-0146 от 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас, във връзка с длъжностно разписание на РИОСВ Бургас, в сила от 01.08.2012 г., утвърдено от министъра на околната среда и водите, чл.122, ал.1 ЗДСл и решение №8832 от 28.06.2018 г. по адм.дело №10969/2017 г. на ВАС, Д.Г. е назначена, с ранг І /първи/ младши за държавен служител на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ Бургас, категория администрация: ІІ-ро ниво, считано от 05.07.2018 г. Тази заповед е връчена на жалбоподателя на 05.07.2018 г., 10.00 ч. /л.29 от делото/.

На същата дата и час й е връчено предизвестие №ЧР-0015, на осн. чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, за прекратяване на служебното правоотношение с едномесечно предизвестие/л.30 от делото/.

На 05.07.2018 г., със заповед №ЧР-0185 на директора на РИОСВ Бургас, на Д.Г., на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ Бургас, с ранг І младши, считано от 05.07.2018 г., е прекратено служебното правоотношение, на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. В заповедта се сочи, че „съгласно утвърдените от министъра на околната среда и водите, длъжностни разписания и в сила от 01.06.2015 г., 01.10.2015 г., 01.03.2016 г., 01.04.2016 г., 01.06.2016 г., 01.08.2017 г., 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г., не е в сила длъжностно разписание на РИОСВ Бургас, което е било в сила от 01.08.2012 г., утвърдено от министъра на околната среда и водите, съгласно което специализираната администрация на РИОСВ Бургас е била организирана в две дирекции- дирекция „Превантивна дейност“ и дирекция „Контрол на околната среда“. С посочените длъжностни разписания е направена нова организация на специализираната администрация в РИОСВ Бургас и е създадена една нова дирекция „Контрол и превантивна дейност“/ „Контрол на околната среда и превантивна дейност“. С новата структура са съкратени длъжностите директор дирекция „Превантивна дейност“ и директор дирекция „Контрол на околната среда“.

Тази заповед е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №ЧР-0185 от 05.07.2018 г. е издадена от компетентен орган- директора на РИОСВ Бургас, съобразно нормата на чл.108, ал.1 ЗДСл.

На второ място, същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съобразно чл.108, ал.1 ЗДСл.

На трето място, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място, административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел при следните съображения:

Служебното правоотношение на жалбоподателя Д.Г. е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Според цитираната норма, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че заеманата от служителя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува, или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение.

Като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт са посочени нови утвърдени длъжностни разписания на РИОСВ Бургас , в сила от 01.06.2015 г., 01.10.2015 г., 01.03.2016 г., 01.04.2016 г., 01.06.2016 г., 01.08.2017 г., 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г., различни от това, което е било в сила от 01.08.2012 г., съгласно което специализираната администрация е била организирана в две дирекции- дирекция „Превантивна дейност“ и дирекция „Контрол на околната среда“. Според цитираните длъжностни разписания, в  сила от 01.06.2015 г. до  01.03.2018 г. е направена нова организация на специализираната администрация в РИОСВ Бургас като е създадена една дирекция „Контрол на превантивна дейност“/ „Контрол на околната среда и превантивна дейност“, като с новата структура са съкратени длъжностите директор на дирекция „Превантивна дейност“ и директор на дирекция „Контрол на околната среда“.

Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на дейността, е в тежест на административния орган по арг. от чл.170, ал.1 АПК.

В случая, жалбоподателят Г., след отмяна на предходна заповед за уволнение №РД-36 от 13.03.2015 г./л.113-118 от делото/, със заповед №ЧР-0146 от 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас, е назначена на длъжност директор на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ Бургас/л.29 от делото/, т. е. на същата длъжност, която е заемала към 13.03.2015 г. Следователно е изпълнено е изискването предвидено в нормата на чл.122, ал.1 ЗДСл.

След което с оспорената в настоящото производство заповед №ЧР-0185 от 05.07.2018 г. отново служебното й правоотношение, като директор на дирекция „Превантивна дейност“, е прекратено, на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността/л.31 от делото/.

Към датата на издаване на предходната заповед за уволнение-13.03.2015 г., в РИОСВ Бургас е било в сила длъжностно разписание от 01.08.2012 г., общата численост на инспекцията е била 52 щатни бройки, а  в специализираната администрация е имало две дирекции „Контрол на околната среда“ и „Превантивна дейност“ с обща численост- 40 щатни бройки/л.97-102 от делото/.

Според длъжностното разписание на РИОСВ Бургас, в сила от 01.06.2015 г., инспекцията е била със същата обща численост-52 щатни бройки и специализираната администрация с 40 щатни бройки, но двете дирекции са обединени в една дирекция „Контрол и превантивна дейност“/л.32-36 от делото/.

Длъжностно разписание от 01.10.2015 г. е идентично с това в сила от 01.06.2015 г./л.37-42 от делото/.

Съобразно длъжностно разписание, в сила от 01.03.2016 г, е запазена общата численост на персонала в инспекцията, но е намален броя на щатните бройки в специализираната администрация от 40 бр. на 39 бр. и е променено наименованието на дирекцията в специализираната администрация от дирекция „Контрол и превантивна дейност“ на дирекция „Контрол на околната среда и превантивна дейност“/л.43-48 от делото/.

Длъжностно разписание в сила от 01.04.2016 г. е идентично с това от 01.03.2016 г./л.49-54 от делото/.

Според следващото цитирано в процесната заповед длъжностно разписание от 01.06.2016 г. е запазена общата численост на инспекцията и тази на специализираната администрация, но е променено отново наименованието на дирекцията от „Контрол на околната среда и превантивна дейност“ в „Контрол и превантивна дейност“/л.55-60 от делото/.

Длъжностни разписания от 01.08.2017 г./л.61-66 от делото/, от 01.10.2017 г./л.67-72 от делото/ и 01.03.2018 г./л.73-78 от делото/ са идентични с това от 01.06.2016 г.

Анализът на цитираните в заповедта длъжностни разписания, от датата на първоначалното уволнение на Г.-13.03.2015 г. до датата на издаване на процесния административен акт-05.07.2018 г., сочат на извода, че освен, че дирекция „Превантивна дейност“, на която същата е била директор, не съществува като такава, тъй като е образувана нова дирекция като обединение от две такива с наименование „Контрол на околната среда и превантивна дейност“/ „Контрол и превантивна дейност“, но е намалена и общата численост на специализираната администрация с 1 бройка- от 40 на 39, което е станало още с длъжностното разписание, в сила от 01.03.2016 г.

Посочената промяна е била налице към датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта на Г. за уволнение-28.06.2018 г./л.8-19 от делото/, както и към датата на издаване на процесната заповед-05.07.2018 г., съобразно длъжностното разписание в сила от 01.03.2018 г.

Освен това при съпоставка на длъжностните характеристики на директор на дирекция „Превантивна дейност“ и тази на директор на дирекция „Контрол и превантивна дейност“, съществуваща, към настоящия момент в инспекцията и образувана след обединяване на дирекция „Превантивна дейност“ и „Контрол на околната среда“  се установява, че изискването към директорът на дирекция „Контрол и превантивна дейност“ е същият да има образователна квалификационна степен „магистър“ по инженерна специалност. А видно от дипломата за завършено висше образование на жалбоподателя, Г. е с образователна квалификационна степен „магистър“, но по специалност „химия“ и професионална квалификация „химик и учител по химия“/л.332 от делото/, т.е. с необходимия образователен ценз за заемане длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност“, която, към датата на издаване на процесната заповед не съществува,  но не и тази на директор на дирекция „Контрол и превантивна дейност“/ „Контрол на околната среда и превантивна дейност“, на изискванията, за която не отговаря/л.86-96 от делото/.

Съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. е налице при кумулативна наличност на следните предпоставки: 1/ отпадане на длъжността като нормативно определена позиция и 2/ пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или такова значително изменение на същите, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване налагат извод за качествено нова длъжност. В конкретния случай  изискванията на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. са изпълнени- длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност“ в специализираната администрация на РИОСВ Бургас, е отпаднала от щатното разписание, поради сливането на две дирекции „Превантивна дейност“ и „Контрол на околната среда“ и създаването на нова дирекция  „Контрол и превантивна дейност“. Променено е изискването за професионална квалификация на директора на новата дирекция, както и присъщите за длъжността функции, видно от представената по делото длъжностна характеристика за тази позиция/л.86-89 от делото/.

В конкретния случай, длъжността, на която е била назначена Г., а впоследствие - в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, е възстановена, е премахната като позиция в длъжностното разписание, към момента на издаване на оспорената заповед, както и функциите, задачите и задълженията, възложени й с длъжностната характеристика.

След като няма запазване на функциите, правата и задачите в тяхната съвкупност, присъщи за заеманата от служителя длъжност и последната не фигурира в действащото, към момента на уволнението й, длъжностно разписание, се налага извода, че са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в нормата на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл., при наличието на които, органът по назначаването разполага с възможност да прекрати служебното правоотношение. Налице е реално съкращаване на длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност“, заемана от Г., поради което законосъобразно с оспорената заповед на директора на РИОСВ Бургас е прекратено служебното й правоотношение по реда на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл.

Отделно от това, съкращаването на отделна/и длъжност/и в рамките на съществуващата администрация, е въпрос по целесъобразност, предоставен в дискрецията на органа по назначаването. Последният е компетентен да предприеме длъжностни промени и промени в числеността, с цел оптимизиране работата на отделните структурни звена. Затова премахването на отделни длъжности, създаването на нови такива или промените в числеността на щатните бройки за отделна длъжност, е част от правомощията на органа по ръководството дейността на администрацията с цел подобряване изпълнението на отделни дейности и функции. На него е предоставена преценката, при оперативна самостоятелност, кои служители да освободи и кои да запази, която преценка е такава по целесъобразност, доколкото е свързана с определянето на конкретни приоритети в работата на ведомството за правилно, равномерно и целесъобразно разпределяне на задълженията,  и не подлежи на съдебен контрол.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че заповед №ЧР-0185 от 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас, е правилна и законосъобразна, а жалбата на Д.Т.Г. като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006 г./.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд  Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Г. ***, против заповед №ЧР-0185 от 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас, с която, на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, във връзка с утвърдени от министъра на околната среда и водите длъжностни разписания, в сила от 01.06.2015 г., 01.10.2015 г., 01.03.2016 г., 01.04.2016 г., 01.06.2016 г., 01.08.2017 г., 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г., и чл.5, ал.5 от Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекции по труда, е прекратено служебното й правоотношение като директор на дирекция „Превантивна дейност“, с ранг І младши, считано от  05.07.2018 г.

ОСЪЖДА Д.Т.Г. ***, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Бургас разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

                                                      

                                                   СЪДИЯ: