РЕШЕНИЕ

1987

гр.Бургас, 06.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 29 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията-докладчик а.д. № 1871 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по реда за оспорване на индивидуални нормативни актове - чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.172 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Оспорваща страна (жалбоподател) е Г.М. ***. В производството оспорващата страна участва лично.

Орган, издал административния акт (АО), е началник група към ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас. Същият не взема участие в съдебното производството.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001646/03.07.2018г. на АО, с която на основание чл.171 т.1 б.А от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до отпадане на основанието за това. В мотивите на заповедта АО е приел за установено, че на 29.06.2018г. около 9 часа по ул.Тракия в гр.Бургас Г.М. управлявал лек автомобил Опел с ***и на пешеходна пътека до бл.67 не пропуснал преминаващите по нея пешеходци. При извършената проверка се установило, че М. не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС. Видно от изготвената докладна записка от младши автоконтрольор Л.Д. е, че М. е изключително бавноподвижен, не притежавал адекватни рефлекси и се затруднявал да говори. Водачът заявил, че не е видял преминаващите пешеходци.

В жалбата се  правят оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, произтичаща от оспорване на приетата от АО фактическа обстановка. Сочи се, че в случая не е установено предизвикано от М. пътнотранспортно произшествие; М. не се води на психиатричен отчет и не страда от заболявания, които обосновават нуждата от налагане на оспорената принудителна мярка, която му ограничава правата. Прави се възражение, че актосъставителя не е медицинско лице и не може да дава констатации относно здравословното състояние, физическия и психическия тонус на жалбоподателя. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Не се сочат нови доказателства, въпреки дадените указания от съда във връзка с доказателствената тежест.

Правното основание на оспорването е чл.172 ал.2 ЗДвП.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Ответникът по делото не изразява становище по жалбата, освен бланкетно, немотивирано оспорване в съпроводителното писмо към представената преписка. Представил е заверено копие от преписката по издаване на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001646/03.07.2018г. на АО, от който се установява издаването и. В заповедта не е посочено същата да е издадена въз основа на съставен АУАН.

Към преписката е приложена цитираната в заповедта докладна записка от извършилия проверката младши автоконтрольор Л.Д.. От записката се потвърди посоченото в обстоятелствената част на заповедта, а именно, че на 29.06.2018г.Д.и колегата му И. били на работа, като осъществявали контрол върху движението по пътищата в рамките на гр.Бургас. Около 9 часа на ул.Тракия, в близост до бл.67 забелязали как лек автомобил Опел с ***преминал през пешеходна пътека, без да пропусне движещите се по нея пешеходци.Д.спрял автомобила за проверка и установил, че водач е жалбоподателя М.. Последният бил в особено общо състояние – изключително бавноподвижен, без адекватни рефлекси, със затруднен говор. Обяснил на полицаите, че не е видял пешеходците, които са се намирали на един метър от автомобила му при преминаването през пешеходната пътека. В докладната записка е отбелязано, че констатациите на служителите са били обективирани в съставен АУАН № 0711826.

Към преписката е приложена и справка, от която се установи, че в системата на КАТ има регистрирани 32 влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове, установяващи извършени от М. нарушения на Закона за движението по пътищата.

При така приложените по делото доказателства съдът прие, че фактическата обстановка по случая е установена така, както е отразена в обстоятелствената част на оспорената заповед.

Във връзка с възраженията по жалбата по делото не са били посочени допълнителни доказателства от страните. Като част от преписката е приложено заверено копие от карта за оценка на физическа годност на водача за управление на МПС № 263/27.07.2018г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия – Бургас. Картата за оценка е издадена на основание чл.10 ал.4 от Наредба № 3 за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. Документът е издаден от компетентния за това орган и е в предписаната от закона специална бланкетна форма. От картата за оценка се установи, че към датата на издаването и Г.М. отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория „В“ и не отговаря на тези изисквания от всички останали категории, включително е негоден за осъществяване на обществен превоз. От медицинския документ не се установява наличието или липсата на психическа годност на М..

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД МВР - Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от МВР, началниците на сектори при съответното териториално РУ към ОД на МВР – Бургас за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати други съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

Оплакванията по същество са неоснователни. Съгласно чл.171 т.1 б.А ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане  на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това.

В процесния случай е налице посочената в оспорената заповед хипотеза – при управлението на автомобила си М. е бил в състояние, характеризиращо се със силно занижени способности за възприемане и анализ на пътната обстановка, както и способности за своевременна реакция. В следствие на това е създал и опасност за останалите участници в движението.

Без правно значение в случая са причините за специфичното състояние на М. и по-специално наличието или липсата на установени заболявания, засягащи адекватността на реакциите му като водач на МПС. Несъстоятелно е и оплакването в жалбата, че извършилия проверката автоконтрольор не е разполагал със специфични медицински познания за да установи конкретни здравословни проблеми на водача М.. Това не е необходимо, тъй като цитираната разпоредба на чл.171 т.1 б.А ЗДП предвижда като достатъчна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка водачът „видимо“ да не отговаря на изискванията. Чрез така формулираната от законодателя норма се дава временна, но незабавна защита на участниците в движението по пътищата срещу съществуващо фактическо състояние на водач, което от външна страна, независимо от наличието или липсата на вина, го определя като заплаха. По делото се установи, че соченото от АО в заповедта несъответствие към момента на проверката е било „видимо“, т.е. обективно способно да бъде възприето ясно и недвусмислено като такова от всички останали лица, без необходимост от притежаване на специални медицински знания. При тези обстоятелства АО правилно е приложил закона, като е издал заповедта за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

Този правен извод не се променя от обстоятелствата, установени с цитираната по-горе карта за оценка на физическа годност на водача за управление на МПС № 263/27.07.2018г. Надлежно издадения документ удостоверява обстоятелство, което касае период след издаването на оспорената заповед. Съгласно чл.142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Осъществилото се след издаването на заповедта ново обстоятелство не засяга законосъобразността и, а следва да се отнесе към АО за преценка относно отпадане на основанието за мярката, както е посочено в чл.171 т.1 б.А ЗДП.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001646/03.07.2018г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, извършено от Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 СЪДИЯ :