Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1836

 

гр. Бургас, 24.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1870/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на “Я.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител ***против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0267939/02.07.2018г., издадена от  Д.Т.В. – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е постановена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – месарница „Я.М.“, находящ се в гр.***, стопанисван от “Я.М.” ЕООД, ЕИК: *** и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени материални и процесуални нарушения.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Г., която поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя писмени бележки. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от юк. Т., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадената заповед. Представя писмени бележки.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0267939/27.06.2018год. се установява, че на 27.06.2018 година е извършена оперативна проверка на търговски обект - месарница „Я.М.“, находящ се в гр.***, стопанисван от дружеството. В 13.55 часа е извършена контролна покупка на свинска сатленка, на стойност 3.44 лева, заплатена в брой, като за покупката не е издаден  фискален бон от наличното в обекта и работещо фискално устройство / ФУ/, модел „TREMOL ZM-KL“, с ИН на ФУ № ZK102590 и ИН на ФП 50114667. След легитимиране на органите по приходите е извършено и засичане на касовата наличност, като е отпечатан дневен Х отчет с № 008961/27.06.2018 год., с общ оборот от 207.25 лв., от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от Д. Б., в качеството му на продавач, съгласно който общата сума на паричните средства в касата към момента на започване на проверката е 411.01 лева. Няма „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 02.07.2018 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0267939/02.07.2018 г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – месарница „Я.М.“, находящ се в гр.***, стопанисван от “Я.М.” ЕООД, ЕИК: *** и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 07.07.2018 г., а жалбата е подадена на 16.07.2018 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК-382-0267939/02.07.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – месарница „Я.М.“, находящ се в гр.***, стопанисван от “Я.М.” ЕООД, и е забранен достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, а на основание чл. 60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение. Изложени са следните мотиви, а именно: неиздаване на касов бон от наличното в търговския обект фискално устройство в работен режим за получената в брой сума, за извършена контролна покупка на свинска сатленка, на стойност 3.44 лева, в хода на извършена проверка на 27.06.2018г.; наличие на касова разлика в размер на 203.76 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ; декларирането на ниски финансови резултати /данъчна печалба/ за 2015, 2016 и 2017г.; стойност на  средно-дневния оборот в размер на 1226.00 лева; наличието на непогасени публични задължения в размер на 22 435.46 лева към 02.07.2018г.

При тези данни органът е формирал извод, че създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита, чрез фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Посочено е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 год., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, която е в размера на дължимият данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на НАП /л. 33/, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и  4 от ЗДДС  и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта - Д. Б., в качеството му на продавач, е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон за извършената покупка на стойност 3.44 лева за свинска сатленка. В жалбата този факт не се отрича от жалбоподателя, както и не се ангажират доказателства, които да го опровергават. Нещо повече, от представения по делото дневен финансов отчет и опис на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между отчетените и налични суми - положителна разлика в размер на 203.76 лева, която е показателна за създадената организация на работа, в нарушение на изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства..

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед ФК-382-0267939/02.07.2018 г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставените Протокол № 0267939/27.06.2018год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също наличие на касова разлика в размер на 203.76 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ; декларирането на ниски финансови резултати /данъчна печалба/ за 2015, 2016 и 2017г.; стойност на  средно-дневния оборот в размер на 1226.00 лева; наличието на непогасени публични задължения в размер на 22 435.46 лева към 02.07.2018г. От жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, които да опровергаят констатацията на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ.  

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1,, б. “а“ от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 и по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за нарушението все още не е издадено и връчено наказателно постановление, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът приема, че липсата на АУАН и НП е ирелевантна за законосъобразността на процесната заповед с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, изложени в жалбата, касаещи неточно изписване на часа на извършената проверка, не посочване ЕГН-то на управителя, неточно посочване на работното време на търговския обект, както и несъответствие между фактическите и правни основания посочени в оспорената заповед, доколкото същите не влияят на правото на защита. Видно от съдържанието на ЗПАМ, в същата преди „ПОСТАНОВИХ“ е посочено, че извършеното съставлява нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС. След „ПОСТАНОВИХ“ е посочено, че наложената ПАМ е на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Съдът приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради това, че жалбоподателя се защитава срещу фактите, които са описани в оспорената заповед, а не срещу посочената правна норма. Както в АУАН, който е послужил за издаване на оспорената заповед, така и в самата заповед е дадено ясно и точно описание на установеното нарушение. Жалбоподателят е възприел правилно посочените факти. Същият е разбрал, че е допуснал нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършената покупка на стойност 3.44 лева за свинска сатленка. От изложеното следва, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради това, че му е дадена възможност да се защити срещу установените факти, правилно описани в заповедта и той го е сторил.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК-382-0267939/02.07.2018 г. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 15 (петнадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларираните обороти и декларирането и финансови резултати, както и наличие на непогасени публични задължения.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатирани минимални регистрирани обороти и годишни финансови резултати – нулева стойност или минимална печалба, със затварянето на обекта за петнадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Още повече, че в случая е възможно АНО да не е санкционирал жалбоподателя именно защото е сметнал, че прилагането на ПАМ би било достатъчно за постигане на превантивната и предупредителна функции по отношение на търговеца. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0267939/02.07.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват категорично неоснователни.

По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Я.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител ***против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0267939/02.07.2018г., издадена от  Д.Т.В. – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е постановена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – месарница „Я.М.“, находящ се в гр.***, стопанисван от  “Я.М.” ЕООД с ЕИК *** и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: