Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  527             /19.03.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                       

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар К. Л.и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев КАХД № 186/2018 година

 

Производството е по глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И.Й.А. ***, партер, чрез адвокат Ц.В. ***, против решение № 162/21.11.2017 година по гр. д. № 385/2016 година на Районен съд – Поморие (РС), с което е отхвърлена жалбата на А. срещу мълчалив отказ на кмета на община Поморие за издаване на скица и удостоверение по чл.13 ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 94 Я – 239 -1/12.05.2016 година по описа на община Поморие.

Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е тълкувал правилно установите факти по делото. Заявява, че имотът, за който е поискано издаване на удостоверението, е в регулацията на село Медово, община Поморие и той не е възстановяван нито е постановяван отказ за възстановяването му. Поддържа, че задължението за изработване на помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ е възложено на общината, която, без основание, се е опитала да го прехвърли върху заявителя. Изтъква, че са налице достатъчно данни от които служебно да бъдат определени границите на имота, а съдът неправилно е възприел подадено заявление до общината като изготвен от заявителя помощен план, обременен с недостатъци, възпрепятстващи издаването на благоприятен акт.

Иска отмяна на решението на РС, отмяна на мълчаливия отказ на кмета и връщане на преписката за продължаване на административното производство. Претендира разноски.

Ответникът, чрез писмено становище от процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

От правна страна настоящият състав приема следното.

В производството пред РС е установено, че И. А. е наследник на М. Т. В., бивш жител ***, починал на 01.05.1949 година.

С решение № 242/06.04.1998 година на Поземлена комисия – Поморие, по заявление от С. М. А.(майка на касатора) на наследниците на М. Т. В. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3.300 дка в землището на село Медово, пл. № 299 в кв.16 и кв.33 по плана на селото (лист 25 от приложеното адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас). Процесният имот е бил описан в нотариален акт № 177/47 година – нива с площ 4 100 м², представляваща имот  с пл. № 87 по плана на селото от 1933 година, собственост на М.Т.В.. ПК е възстановила правото на собственост във възстановими реални граници върху част от имота – нива от 3.300 дка, представляваща имот пл. № 299, кв. 16 и кв. 33 по плана на село Медово, като от възстановената част, попадаща в кв.16, са образувани УПИ ІІ-299 и УПИ ІІІ-299. За останалата част от имота, с площ 800 м² комисията не е формирала изрично волеизявление.

На 10.11.2015 година със заявление вх. № 94 Я-239-1 Я. Ч. - като пълномощник на И.А., е поискала издаване на скица за имота, описан в нотариален акт № „77/1947 година“ (в действителност „177/1947 година“) – в решението нотариалният акт е посочен с № „77/1947 година“, но тази грешка не е съществена, той като в доказателствата не се съдържа друг нотариален акт със сходен номер от друга дата, за да възникне неяснота в мотивите (лист 47 – 48 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

В отговор кметът на общината е уведомил Я. Ч. с писмо изх. № 94 Я-239-1/17.11.2015 година, че земеделските имоти не са обект на кадастралните и регулационните планове, съхранявани в общинската администрация, поради което административната услуга, искана от името на И.А., не може да бъде изпълнена (лист 45 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

Предвид отговора, със заявление вх. № 94 Я – 239 – 1/10.02.2016 година, Я. Ч., като пълномощник на И.А., е поискала издаване на скица и удостоверение по чл.13 ал.4 - 7 от ППЗСПЗЗ за парцел VІ, кв.16 и парцел І, кв.32 по плана на село Медово, собственост на М. В. съгласно разписен лист. В това заявление е посочено, че същото е допълнение към заявление рег. № 94 Я-239-1/10.11.2015 година (лист 43 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

На 14.03.2016 година – в отговор на новото заявление - с писмо изх. № 94 Я – 239 – 1 кметът на община Поморие е уведомил И.А., че за издаване на скица и удостоверение е необходимо изработването на помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ, който да се внесе от жалбоподателя за разглеждане и приемане от комисия, назначена от кмета на общината (лист 42 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

Такъв помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ е внесен от пълномощника Я. Ч. за разглеждане със заявление вх. № 94 Я – 239 – 1/12.05.2016 година (лист 5, също лист 32 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

Въз основа на заявлението, със заповед № РД – 16 – 502/01.06.2016 година, на основание чл.13а ал.5 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината е назначил комисия, която да разгледа помощни планове, изработени по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ (лист 27 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

Назначената комисия е разгледала изготвения помощен план и с решение по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ, отразено в протокол № 1/17.06.2016 година, не го е приела. Комисията е изложила мотиви, че към заявлението не е приложен чертеж, изрично наименуван „помощен план“, а от представената „комбинирана скица 5“ се установява, че липсва идентичност между претендирания имот и ПИ 86 по плна от 1933 година, който е единствения със затворен контур. Комисията е констатирала, че към графичната част не е приложена обяснителна записка кой имот се претендира, а имот с № 324 не съществува по действащия и по отменения план на селото, не е ясно каква е връзката между имота, който се претендира и имота, посочен в нотариалния акт  (лист 58 – 59 от адм.д. № 1237/2016 година на АдмС - Бургас).

След заседанието на комисията, кметът на общината не се е произнесъл с изричен отказ по заявлението. Непроизнасянето в срока е обусловило мълчаливо отхвърляне на искането на жалбоподателя.

В производството пред РС са допуснати и приети две експертизи. Според експертите, съвместяването на представена аерофотоснимка и непълното изчертаване на границите на имотите в квартала по плана от 1933 година възпрепятства недвусмисленото идентифициране на имота, за който е поискано извършването на административната услуга, мълчаливо отказана от кмета на общината.

При тези факти съдът е отхвърлил жалбата на И.А..

Решението е правилно.

В производството пред РС не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите са установени с доказателствените средства, допустими в процеса, а съдът се е съобразил със съдържанието на административната преписка. Предметът на спора е определен правилно, а изводите съответстват на констатираната фактическа обстановка.

Целта на административното производство, инициирано от И.А. ***, е била създаване на предпоставки за възстановяване на правото на собственост в реални граници върху тази част от наследствения имот, за която ПК – Поморие не се е произнесла изрично с решението си през 1998 година.

За възстановяване на бивш земеделски имот, намиращ се в границите на населеното място, е необходимо прилагане от заявителите по преписката на удостоверение и скица, издадени от техническата служба на общината. Тази скица, вече заверена и от органа по поземлена собственост се прилага към решението му и установява правото на собственост със силата на констативен нотариален акт – чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответния му чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. По тези причини, в скицата имотът трябва да бъде нанесен с границите и номера по действащия кадастрален план. Съдържанието на скицата и удостоверението са уредени в чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Нормите на чл. 13 ал. 5 т. 2 и в ал. 6 т. 1 от ЗСПЗЗ изискват изрично те да съдържат номер, граници и размер на имота според кадастралния план. При сравнителното тълкуване на тези две алинеи и на нормата на чл.13а ал.1 от ППЗСПЗЗ, се налага изводът, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата. Когато имотът не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му следва да се изпълни процедурата по чл.13а ал.1 от ППЗСПЗЗ, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и номерата на бившите имоти, наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план.

В процесния случай, И.А., чрез пълномощника си – госпожа Ч., е получил указание от общинската администрация да представи изработен помощен план по чл. 13а ал.1 от ППЗСПЗЗ, за да бъде идентифициран имота, който претендира. В изпълнение на указанията Ч. е представила изработен „помощен план“ – изрично определен от нея като такъв в молбата ѝ, от който, обаче, е било невъзможно да се установи точното местоположение и границите на имота, съответно – съвпадение между него и претендирания за попълване по плана на селото. При тази невъзможност мълчаливият отказ на кмета да извърши поисканата административна услуга е законосъобразен, както е прието от РС.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/21.11.2017 година по гр. д. № 385/2016 година на Районен съд – Поморие.

           

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: