Р Е Ш Е Н И Е  1320

 

 

град Бургас, 10.07.2014 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, четвърти състав, на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                      СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 186 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.Д. *** против заповед № КД-14-02-1678/22.10.2013 г., издадена от Началник на СГКК гр.Бургас (подписана от главен експерт въз основа на заповед за заместване № РД-13-292/18.10.2013 г. на Изпълнителен директор на АГКК).

Със заповедта е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ахелой, одобрена със заповед № РД-18-60/15.09.2006 г. на изпълнителния директор на АК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 00833.8.442: площ: 3 730 кв.м., начин на трайно ползване: нива, собственост на Г.Г.Д.; поземлен имот с идентификатор 00833.8.443: площ: 4 560 кв.м., начин на трайно ползване: нива, собственост на Н.И.М.; поземлен имот с идентификатор 00833.8.444: площ: 4 560 кв.м., начин на трайно ползване: нива, собственост на Ж.И.М.; поземлен имот с идентификатор 00833.8.445: площ: 9110 кв.м., начин на трайно ползване: нива, собственост на С. Н. Д. и поземлен имот с идентификатор 00833.8.446: площ: 13 048 кв.м., начин на трайно ползване: нива, собственост на Д.Г.Д., като за всички лица нанасянето е извършено въз основа на съдебен акт № 15 от 24.02.2010 г., издаден от Окръжен съд гр. Бургас. Заличени са обекти от КККР: поземлен имот с идентификатор 00833.8.91: площ: 35 008 кв.м., начин на трайно ползване: нива, собственост на Г.Д.М., въз основа на документ решение на ПК по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 162/02.06.1994 г., издадена от ОСЗГ гр. Поморие и на Н.Г.М., въз основа на документ: нотариален акт за продажба на земеделска земя № 139, том 1, рег. 447, дело 114 от 21.03.2001 г., издаден от РС гр. Поморие.

Жалбоподателят, с неясни мотиви твърди незаконосъобразност на оспорения акт.

С първоначално подадената жалба е поискал от съда по същество да преразгледа влязлото в сила решение на Окръжен съд Бургас, с което е извършена делба на съсобствени недвижими имоти във фазата на извършването й. Наред с това е поискал административният съд да обяви за нищожен нотариален акт № 139/21.03.2001 г. и да обяви четири договора за окончателни, като осъди страните по тях да заплатят неустойки. В изпълнение на дадени от съда указания за посочване в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането, отправено до съда, жалбоподателят е представил становище, в което е изложил същите аргументи и направил идентични искания, но наред с това е заявил, че оспорената заповед, издадена от началника на СГКК гр. Бургас е незаконосъобразна, тъй като е издадена въз основа на съдебно решение, което не е било вписано (л.130-132).

В съдебно заседание Д.Г.Д. отново поддържа жалбата си, като заявява, че заповедта е незаконосъобразна, иска нейната отмяна и спиране на делото, докато се реши въпросът със собствеността.

Ответникът по оспорването – Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр.Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованите страни Ж.И.М., Г.Г.Д., С.Г.Д. и Н.И.М., чрез процесуалния си представител адвокат К., намират оспорването за неоснователно. Твърдят, че между страните не е налице спор за материално право, а оспорената заповед на Началника на СГКК гр. Бургас е издадена въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е извършена делба между тях и жалбоподателя и за всеки един съделител е поставен в дял съответен имот.

Жалбата е допустима, подадена е от лице, с правен интерес от оспорването /адресат на оспорения акт/, в срока по чл. 149, ал.2 АПК /л.85 от делото/.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящото производство не е компетентен да разгледа и да се произнесе по направените с жалбата искания за прогласяване на нищожност на нотариални актове, за сключване на окончателни договори, както и относно преразглеждане на въпроса за размера на дяловете, възложени с влязло в сила решение на Окръжен съд гр. Бургас на жалбоподателя и заинтересованите страни.

Съдът дължи произнасяне по отношение на законосъобразността на акта, издаден от Началника на СГКК гр. Бургас, въпреки неясната аргументация на жалбоподателят, с оглед разпоредбата на чл.168, ал. 1 АПК.

І. ФАКТИТЕ:

Със заявление вх. № 94-27634/15.10.2013 г. Н.И.М. *** искане за изменение на кадастрални данни в КРНИ и издаване на скица- проект по отношение на обект – имот с идентификатор 00833.8.91. На 22.10.2013 г. въз основа на това заявление е била издадена скица-проект № 41223 от Началника на СГКК гр. Бургас, с която е предвидено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 00833.8.91, като е посочено в какво конкретно се състои изменението, както по отношение на собствеността, така и по отношение на нанасяне на нови обекти в кадастралната карта.

Въз основа на скицата- проект и представено от заявителя влязло в сила решение № 15/24.02.2010 г., постановено по дело № 186 по описа за 2009 г. на Окръжен съд гр. Бургас, административният орган е издал оспорената заповед, със съдържание, подробно описано в заглавната част на решението.

Както вече бе посочено, изменението е било одобрено, като е отчетено влязлото в сила съдебно решение (л.102-107). С последното съдът е поставил в дял на Д.Г.Д., Г.Г.Д., С. Н. Д., Н. И.М. и Ж.И.М. части от нива, находяща се в местност „Кашла”, трета категория, с идентификатор 00833.8.91 по кадастралната карта на с. Ахелой. От този имот реално в дял за всеки един от съделителите са възложени, както следва: на Д.Г.Д. – част Д от нива, с площ 13.048 дка, на стойност 117 432 лева; на Г.Г.Д. – част А от нива, с площ 3.730 дка, на стойност 33 570 лева; на С. Н. Д. – част Г от нива, с площ 9.110 дка, на стойност 81 990 лева; на Н. И.М. – част Б от нива, с площ 4.560 дка, на стойност 41 040 лева и на Ж.И.М. – част В от нива, с площ 4.560 дка, на стойност 41 040 лева, индивидуализацията на дяловете е извършена съобразно втори вариант от допълнително заключение на вещо лице, прието в хода на съдебното производство, като е извършено и стойностно уравнение на дяловете на съделителите.

С оспорената заповед, нанесените нови обекти в КККР за всеки един от съделителите съответстват по площ с площта на дяловете на всеки един от тях, според влязлото в сила съдебно решение.

В хода на съдебното производство заинтересованите страни представят и влезли в сила съдебни актове, с които Районен съд гр. Поморие и Окръжен съд гр. Бургас са се произнесли по искането на настоящия жалбоподател за прогласяване на нищожност на договори за покупко-продажба, извършени с нотариални актове №139 и №162. Отделно от това, заинтересованите страни представят и доказателства за внесени държавни такси, определени с влязлото в сила съдебно решение №15/24.02.2010 г.

ІІ. ПРАВОТО

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, предвид наличието на нарочен акт за делегиране на правомощия на началника на служба по геодезия, картография и кадастър за издаване на заповеди по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, както и на лицето, упражняващо тези правомощия в конкретния случай по силата на заповед за заместване. Спазена е предвидената от закона писмена форма и са посочени фактическите и правни основания за издаване на административния акт.

Предвид събраните доказателства, съдът не намира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се административно производство и при издаване на заповедта. Наред с това счита, че издателят на акта правилно е приложил и материалния закон.

Очевидно е от съдържанието на оспорената заповед, че изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри е извършено въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е извършена делба между жалбоподателя и заинтересованите лица. В този смисъл са налице предпоставките за изменение на кадастралната карта и регистъра, регламентирани с нормата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР (Редакция към датата на издаване на оспорения акт. Съдът уточнява, че всички посочени следващи разпоредби от ЗКИР, са действащите такива към датата на издаване на оспорения акт.).

Производството по издаване на заповедта е започнало по искане на заинтересовано лице, а именно един от съделителите, по отношение на които поражда правни последици влязлото в сила съдебно решение.

В съответствие със закона административният орган не е приложил процесуалната норма на чл.53, ал. 3 от ЗКИР, тъй като чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. изрично изключва извършването на това действие от процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри тогава, когато се изпълнява влязло в сила съдебно решение, така както е и в конкретния случай.

Съдът намира, че в случая липсва спор за материално право, тъй като  правата на собственост на всеки един от съделителите възникват по силата на съдебен акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изменението е допуснато без да е доказано вписване на съдебния акт в службата по вписванията.

Действително, решение № 15/24.02.2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас не е било вписано в службата по вписванията към датата на издаване на оспорения акт. Съдът обаче не намира, че в случая се касае до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като със самото съдебно решение не са индивидуализирани дяловете на всеки един от съделителите със съответен идентификатор, тъй като този идентификатор може да бъде получен само след извършване на изменение в кадастралната карта. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.60 от ЗКИР предвижда, че недвижимите имоти в службата по вписванията в част „А” на всяка една партида, следва да бъдат вписани със съответен идентификатор.

Настоящият съд намира, че съдът, постановил влязлото в сила съдебно решение, въз основа на което е издадена оспорената заповед, не се е съобразил с действащата към момента на постановяване на съдебния акт норма на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Тази допусната неточност обаче, не се отразява върху законосъобразността на оспорения акт. В противен случай страните по съдебното решение биха се оказали в невъзможност изобщо да поискат вписване на този съдебен акт, което от своя страна би довело до невъзможност същият този акт да породи правно действие и по отношение на трети лица.

Ето защо, като е допуснал поисканото изменение, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, при спазване на процедурата регламентирана с нормата на чл. 58, ал.1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от Наредба №3/2005г., административният орган постановил законосъобразен административен акт. Правилно със същия този акт, е извършено и заличаването на поземлен имот с идентификатор 00833.8.91, ведно с данните за собственост върху този имот.

Поради това и на основание чл. 172  от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от Д.Г.Д. *** против Заповед № КД-14-02-1678/22.10.2013 г., издадена от Началник на СГКК гр. Бургас (подписана от главен експерт въз основа на заповед за заместване № РД-13-292/18.10.2013 г. на Изпълнителен директор на АГКК).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с касационна жалба в 14 -дневен срок  от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: