Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                1738                             11.10.2018 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Б.Н., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1868 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Х.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 72 от 19.06.2018 г. по НАХ дело № 559/2017 г. по описа на Районен съд- Айтос в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № № 965/24.11.2017 г., издадено от директора на РДГ- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението в обжалваната част и на наказателното постановление в съответната част.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната част по съображенията, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваното решение Айтоският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 965/24.11.2017 г., издадено от директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено на касатора Х.М.Х. административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години. Наказателното постановление е отменено от съда в частта, с която на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнето ловно оръжие успоредка Круп № 4302, кал. 16, като в тази част решението е влязло в сила. За да потвърди наказателното постановление в посочената част, съдът е приел, че в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намерил е за неоснователно възражението за некомпетентност на актосъставителя, като е отбелязал, че последният заема длъжността ловен надзирател в ДГС-Айтос и са изпълнени изискванията на чл.96, ал.1 от ЗЛОД. Съдът е счел, че нарушението и неговият автор са установени по категоричен начин от събраните доказателства, както и че наказанието е определено в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението.

По делото е установено от фактическа страна, че на 22.10.2017 г., по време на лов в местността „Чатмънъ дюзю“ в землището на с. Соколец, свидетелите Е., А и И. срещнали касатора Х., който се придвижвал с мотоциклет. Последният носел пушка без калъф, сглобена и преметната през рамо на гърба. Водел със себе си и ловно куче. Свидетелите го подозирали в бракониерство от по-рано, поради което му направили забележка, че ловува без разрешително. Направили и снимки с телефон. След размяна на остри реплики с тях касаторът се оттеглил, а свидетелите продължили лова, разделяйки се на групи. По-късно част от тях отново срещнали Х., който ги чакал на горския път. Пристигнал и бащата на последния, който попитал за лицето, изготвило снимките. След като бил информиран от сина си, същият тръгнал с брадва към свидетеля Н. Исмаил, а останалите ловци от групата се намесили, за да го спрат. Последвал сблъсък между тях, след което бащата и синът си тръгнали, а ловците подали сигнал по телефона за спешни повиквания- 112. Ангажираните със случая служители на РУ-Руен сигнализирали ДГС-Айтос за установеното ловуване от Х. без разрешително. Срещу последния бил съставен АУАН за това нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Касаторът е наказан за нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. В цитираната норма е предвидено административно наказание за лице, което ловува без писмено разрешително за лов. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. От данните по делото е видно, че касаторът се е движел извън населено място- в местността „Чатмънъ дюзю“ в землището на с. Соколец с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Не са ангажирани доказателства същият да е притежавал писмено разрешително за лов, няма и такива твърдения, поради което следва да се приеме, че са налице елементите от състава на посоченото нарушение и законосъобразно е ангажирана отговорността му.

В производството пред районния съд са събрани всички относими и допустими доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в първоинстанционното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници и е извел значението на гласните доказателства според точното им съдържание. Не може да бъде споделено становището на касатора, че съдържанието на приобщените доказателствени източници налага други фактически изводи. От гласните доказателства по делото е установено, че същият се е движел извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, т.е. ловувал е по смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Така приетата фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели Е., А и И., които съдът правилно е кредитирал, като последователни и непротиворечиви. Обосновано съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Юрджан А и А Карабаджак, предвид близката родствена връзка на първия от тях с касатора и липсата на конкретика в изложението на втория, както и с оглед несъответствието на тези показания със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът приема, че са установени чрез съответните доказателствени способи всички елементи от обективната и субективна страна на деянието. Изпълнени са и изискванията на чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието, което напълно съответства на тежестта на нарушението.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 19.06.2018 г. по НАХ дело № 559/2017 г. по описа на Районен съд- Айтос в обжалваната част, с която е потвърдено наказателно постановление № № 965/24.11.2017 г., издадено от директора на РДГ- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.