Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      1772                                           16.10.2018 година                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,        XIX-ти административен състав,

на четвърти октомври                         две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

              ЧЛЕНОВЕ : 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Л.

с участието на прокурора Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1863 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.П.П., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 768/11.06.2018г. постановено по НАХД № 1956/2018г. на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 1520878, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 100 лв.

Съдебното решение се обжалва като постановено в противоречие с материалния закон. Възразява, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Излага доводи за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърдения електронен фиш.

Ответникът по касация – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил електронен фиш серия К № 1520878, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 100 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство. Посочено е, че жалбоподателят не е попълнил декларация, че автомобилът е бил управляван от друго лице и правилно е санкциониран, като посочено от собственика на автомобила лице. Съответно издадения електронен фиш отговаря на утвърдения образец от министъра на вътрешните работи, в който няма изискване да се посочва дата на издаване.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена за населено място, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван е от П. е заснет при движение със скорост от 77 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, първокласен път I-6 км.495, в посока от КПП-1 към кв. „Пети километър“, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч..

Настоящият състав счита, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, а от доказателствата по делото безспорно се установява вмененото на касатора административно нарушение. Действително ЗДвП, с разпоредбата на чл.189, ал.11, предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същия не е незаконосъобразен, поради липса на дата на издаване. Неоснователно касаторът се позовава на нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като възразява, че тъй като електронният фиш не съдържа дата на издаването му, то не е доказано, че е бил издаден в 1-годишния срок по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, в производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи. Дата на издаване на електронния фиш не е сред неговите реквизити, видно от нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което не е налице соченото от страната нарушение. Не са приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно постановление.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания, че е нарушено правото на защита, като не е приложена към ЕФ направената снимка от камерата. Снимката е част от доказателствата, и следва да бъде представена на съда, което в случая е направено, и същата е приобщена на л.12 от делото пред РС. Всички правнорелевантни факти, срещу които следва да се защитава санкционираното лице са посочени във връчения електронен фиш и в този смисъл правото на защита на лицето не е ограничено.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 768/11.06.2018г. постановено по НАХД № 1956/2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.