Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 544             Година 22.03.2018             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Кристина Линова

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 185 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Т.Г.В. *** против решение № 2062 от 19.12.2017г., постановено по н.а.х.д. № 5580 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за ограничаване правото ѝ на защита, поради несвоевременно призоваване за явяване в съдебно заседание. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Районен съд Бургас и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 17-0769-003556/26.09.2017г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас, с което на касатора на основание. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. За да постанови своето решение, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя, като актът е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че соченото за нарушител лице е извършило вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Наложените административни наказания са намерени за правилно определени в предвидения от законодателя размер, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на лицето и за което е санкционирано с издаденото наказателно постановление, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като лекият автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ Р7447ВС е заснет при движение със скорост от 143 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, по ПП Е773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.Ветрен към КПП-1, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 90 км/ч.

В случая правилно с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика (законния представител на юридическото лице) или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В хода на административнонаказателното производство  е попълнена декларация от Т.В., че на посочените дата и час тя е управлявала лекия автомобил, поради което правилно е прието, че е извършила административното нарушение, за което е наказана. 

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на първоинстанционното съдебно производство, тъй като не е спазена процедурата за личното ѝ участие. Районен съд Бургас правилно е дал ход на делото, позовавайки се на разпоредбата на  чл.61, ал.2 от ЗАНН, съгласно която „съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес“. Видно от представените и приети пред първата инстанция писмени доказателства - жалба, АУАН и НП, Т.В. е посочила адрес,***. На този адрес е била изпратена призовката за насроченото съдебно заседание, но тя не е открита от съответното длъжностно лице, отговарящо за връчване на призовки и съобщения, като видно от направените отбелязвания е търсена в различни дни и часове. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства лицето да е променило адреса си, като същият адрес е посочен в касационната жалба и фигурира като такъв в представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Ето защо, в случая не са били налице основания Т.В. да бъде търсена на друг адрес и правилно съдът е дал ход на делото, на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2062 от 19.12.2017г., постановено по н.а.х.д. № 5580 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                            2.