РЕШЕНИЕ

 

     723                               дата  21 април 2017г.                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХVІ-ти състав,

в публично заседание 30 март 2017 год.,  в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:           1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                             2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 185 по описа за 2017год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ростор” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Родопски извор“ ***, представлявано от управителя Р.О.Т. против Решение № 426/29.11.2016г. постановено по НАХД № 1773/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1443/11.07.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Счита установеното деяние за "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

 Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Несебърският районен съд, на основание събраните по делото доказателства е приел за установено, че при извършена проверка на 22.06.2016г. в търговски обект – магазин - павилион, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ Изток, кв. 27, УПИ 4, стопанисван от дружеството-касатор „Ростор” ЕООД, от контролните длъжностни лица е извършена покупка на стойност 20 лева, като за нея не е бил издаден фискален касов бон. Съставен е АУАН, като впоследствие, въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, с фактическо описание на нарушението, идентично с посоченото в акта. Съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране отговорността на търговеца, поради което НП е потвърдено.

Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006г.. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговеца е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От актосъставителя Б. е извършена покупка на стока на стойност 20 лева и след извършеното от нея плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден. Възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция, с които се обосновава несъставомерността на констатираното деяние, в частност, че касов бон е издаден, но не е бил взет от контролните лица, съдът възприема като защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Поради поведението на служителката в обекта погрешка е бил нулиран дневния отчет, поради което възражението на касатора, че покупката е била регистрирана във фискалното устройство, остава недоказуемо.

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, като поддържаните от касатора възражения в тази насока и пред настоящия касационен състав са неоснователни. Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. 

На основание изложените по-горе мотиви, поради липса на основания за касиране на решението, то следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426/29.11.2016г. постановено по НАХД № 1773/2016г. по описа на Районен съд – Несебър.

        

Решението е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: