Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:489                                     17.03.2016г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и пети февруари,                    две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: С.К.

Прокурор: Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 185 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация-Бургас“ЕАД, ЕИК-102011085, гр.Бургас, ж.к.Лозово, п.к.642, против решение № 1816/21.12.2015г., постановено по НАХД № 4186/2015г. по описа за  на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 242/11.09.2015г. на началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Южна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и неправилен, както и да отмени оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се представлява и не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба – началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор Южна България“ на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, редовно уведомен също не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Бургас с оспореното решение е потвърдил НП №242/11.09.2015г., издадено от ответника по касация, с което нарушение на чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от ЗИ, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, на „Топлофикация-Бургас“ЕАД е наложен имуществена санкция от 200 лева. Същата е постановена след като при тематична проверка извършена на 20.03.2015г. и въз основа на протокол за задължителни предписания №020ГС02/15.04.2015г. е констатирано нарушението и е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № БС-064/08.05.2015г.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че при в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество при много прецизен анализ на събраните доказателства е намерил процесното нарушение за действително осъществено, доказано по несъмнен начин и съставомерно по посочените в НП норми. Приел е, че административнонаказателната отговорност на дружеството е правилно ангажирана и в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви първоинстанционния съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Възраженията на касатора са, че при постановяване на решението си Районен съд Бургас не е отчел неправилната преценка на административно-наказващия орган за липса на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и че показанията на процесния водомер не са били използвани при дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, следователно това средство за измерване не било свързано с осъществяване на търговски плащания.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Бургас е правилно.

Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение. По безспорен начин е установено извършването на нарушението, в какво се изразява то, както и лицето на което същото следва да бъде вменено в отговорност. Посочени са както в АУАН, така и в НП, елементите от обективната страна на деянието – видът на нарушението, датата и мястото на осъществяването му, обстоятелствата при които е възникнало и законните разпоредби които са били нарушени. Правилно районният съд е установил, че „Топлофикация-Бургас“ЕАД не е изпълнила вмененото й задължение да бъде извършена последваща проверка на средството за измерване и липсата поставен знак за удостоверяване на такава.

На основание чл.26, ал.1, вр. чл.38, ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Проверяваният водомер попада в обхвата на „средство за измерване“, чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с § 1, т.27 от ДР на ЗИ – техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства.

Водомерът, находящ се в абонатна станция, намираща се на адрес гр.Бургас, ж.к.Славейков, бл.70, вх.Б, подлежи на последваща проверка удостоверена със съответния знак, съгласно чл.43, ал.1 от ЗИ. Периодичността на проверките, според ал.4 на същия член, се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. На лицата, които ползват средства за измерване, се забранява употребата им без знака по чл.43, ал.1, вр. чл.44, т.4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството е употребявало водомера като средство за измервания при дялово разпределение на потребената топлинна енергия за битова гореща вода между отделните потребители в сградата, без знак за последваща проверка, „Топлофикация-Бургас“ЕАД, като дружество което ползва средството за измерване на основание чл.43, ал.3 от ЗИ съблюдава срока на изтичане валидността на проверките.

За нарушението на чл.44 от ЗИ в чл.85, ал.2, вр ал.1 от същия закон е предвидено налагането на административно наказание имуществена санкция в размер от 200 до 500 лева. Предвид принципа на чл.5 от ЗИ, че за осигуряване на точност и достоверност на измерванията свързани с търговски плащания, се извършва метрологичен контрол, за неизпълнение на законоустановеното задължение дружеството следва да понесе и съответната санкция.

Нарушението е формално по своя характер, то е реализирано с неизпълнението на нормативно предвиденото задължение по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗАНН и не е необходимо настъпването на каквито и да е било вредни последици. Дори и такива да има, те са несъставомерни. Бездействието на дружеството да бъде извършена последваща проверка, ползването на средството за измерване без необходимия знак, изпращането на водомера за проверка в последствие, обезпечават извод за законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на „Топлофикация-Бургас“ЕАД с налагането на имуществена санкция в предвидения минимален размер в санкционната част на приложимата правна норма.

Касаторът не оспорва, че ползва процесния водомер, но твърди, че липсата на последваща проверка не е ощетила клиентите му, тъй като той използва друга система по която да отчита предоставяната от него топлинна енергия, а именно чрез отчитане на индивидуалните водомери на всеки потребител, докато констатирания при проверката водомер, на който не е извършена следваща проверка, е общ водомер за студена вода.

Както е отчел и районния съд, тези твърдения на касатора са останали недоказани както пред него, така и пред настоящата инстанция. Доколкото процесното нарушение е формално, на простото извършване и наличието на вреди настъпили вследствие неизвършването на последващата проверка на водомера, не са част от състава на нарушението, то без значение за правния спор се явява обстоятелството твърдяно от касатора, че предоставената от него топлинна енергия се отчита през индивидуалните водомери на потребителите, а не чрез общия водомер. Дори и да беше осъществил доказване на това твърдение, не може да не се отчете и обстоятелството, че липсва нормативна забрана водомери от типа на процесния на участват в измерванията, въз основа на които се осъществяват търговски плащания. Напротив, съгласно чл.52 ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както следва: индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове, общ водомер за студена вода пред подгревателя за горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите и допълнителен контролен топломер, монтиран от топлопреносното предприятие след подгревателя за отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната собственост. По силата на чл.52 ал.2 изр.І от тази наредба, изброените средства участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради - етажна собственост, след средството за измерване за търговско плащане.

Административнонаказващият орган е обсъдил в оспорваното НП приложението на чл.28 от ЗАНН, като е отчел и обема от обществени отношения, гарантиращи потреблението на абонатите, неговото правилно отчитане и съответното на това плащане. Извършеното нарушение, въпреки липсата или незначителността на вредните последици, с оглед на обстоятелствата, при които е извършено, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира за обосновано неприлагане на института „маловажност“, като изцяло споделя изложените в оспорвания съдебен акт мотиви.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1816/21.12.2015г., постановено по НАХД № 4186/2015г. по описа за  на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                                            2.