О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ /27.01.2011 година,  град Бургас

 

            Административен съд - Бургас, в закрито заседание на  двадесет и седми януари,  две хиляди и дванадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

разгледа адм.д. № 185/2012 година,

 

Производството е по реда на чл.65 ал.4 във връзка с ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) във връзка с чл.166 от АПК.

Образувано е по жалба на М.Н.В. с ЕГН ********** и Я.К.В. с ЕГН ********** – и двамата с посочен съдебен адрес: град ***, против заповед № 117/18.01.2012 година на кмета на Община Бургас, като в жалбата е направено и искане  за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.

С административния акт е разпоредено отстраняване на жалбоподателите от жилище – частна общинска собственост – с административен адрес, идентичен с посочения от М.В. и Я.В., като адрес за призоваване, което се държи от тях без правно основание.

В искането за спиране се твърди, че не са налице предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК, за да се приеме, че предварителното изпълнение е наложително. Двамата жалбоподатели не се издържат от работа по трудово правоотношение, а доходите, получавани от тях, не са дори в среден размер, като и не разчитат, че ще са в състояние да заплащат свободен (“ненормиран”) наем. Значителните разходи за електроенергия, които ще бъдат принудени да направят през зимния период на свободен наем, допълнително ще затруднят съществуването им. Въпреки всичко, именно жалбоподателите редовно заплащат наема на общинското жилище, вместо майката на М.В. (фактическия наемател на имота), която е в лошо здравословно състояние, грижат се за нея и детето си – К. Извеждането им от жилището ще ги постави в невъзможност да се грижат за детето и майката на М.В. и ще ги лиши от елементарни условия за съществуване. Твърдят, че вместо да направи обективна преценка за тях, като нуждаещи се, административният орган допълнително създава пречки за нормалното ползване на общинското жилище от наемателя, с което се създава непосредствена и сериозна опасност за живота и здравето му (чрез лишаването му от елементарни условия за живот и съществуване).

Съдът, като взе предвид фактите по делото, намира за установено следното.

Искането са спиране изпълнението на заповедта е допустимо. Предявено е от лица, които са адресати на акта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно чл. 65 ал.4 изр.ІІ от ЗОбС, обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Особеното в посочената хипотеза е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварителното изпълнение на заповедта, при презюмиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК. Липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, поради което за конкретния случай следва да се преценят евентуалните неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателя от предварителното изпълнение. След като се презюмира наличието на причини за предварително изпълнение на заповедта по специалния ЗОбС, в тежест на жалбоподателите остава задължението да оборят това предположение, като докажат, че от предварителното изпълнение има възможност да претърпят значителна или трудно поправима вреда. Условие за спиране от съда на предварителното изпълнение на акта е на заложения в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.

В искането си жалбоподателите не сочи никакви конкретни вреди, които биха претърпели, нито доказателства, от които да се установи наличие на такъв интерес, който да налага отмяна на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта.

Твърденията им за наличие на основания са бланкетни и не са подкрепени с надлежни доказателства. Обстоятелството, че не работят по трудови правоотношения – факт, удостоверен към края на 2011 година, а не към датата на искането – не означава, че не получават (или не са в състояние да получават…) доходи, достатъчни за семейна издръжка.

Съпътстващите разходи през зимния период – за електричество и отопление – с които се твърди, че жалбоподателите ще бъдат натоварени допълнително, на “свободен” наем, са неотносим довод по искането за спиране на изпълнението. Разходите за електричество и отопление не са обвързани с това дали се извършват в жилището, от което е разпоредено отстраняването на Василеви или в друго жилище, а от фактическите нужди и възможности на ползващия ги.

Тезата, че извеждането на жалбоподателите от общинското жилище ще ги постави в невъзможност да обгрижват майката на М.В., която е с влошено здраве, не може да бъде споделена. По делото не са представени каквито и да е доказателства за здравословното състояние на майката на М.В., нито е направено искане за събиране на такива, от които да се направи извод, че тя се нуждае от непрекъснато присъствие и помощ от лице, за да се обслужва в ежедневието си.  Смисълът от издаването на оспорения акт е да се преустанови неправомерно ползване (постоянно/денонощно обитаване) на общинско жилище, без правно основание, а не да се възпрепятстват жалбоподателите при полагането на грижи за близък роднина.

Що се отнася до твърдението, че вместо да направи обективна преценка за жалбоподателите, като нуждаещи се, административният орган допълнително създавал пречки за нормалното ползване на общинското жилище от наемателя (майката на В.), с което се създавала непосредствена и сериозна опасност за живота и здравето му, съдът счита, че то не следва да се обсъжда, предвид липсата на каквито и да е доказателства в тази насока.

Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, е възложена на жалбоподателите. След като те не са ангажирали съответните доказателствени средства за оборване на презумпцията, неблагоприятните последици от недоказването на твърденията им за опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди при изпълнението на акта настъпват в тяхната правна сфера.

Ето защо, съдът счита искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта на кмета на общината  за недоказано и неоснователно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Н.В. с ЕГН ********** и Я.К.В. с ЕГН ********** – и двамата с посочен съдебен адрес: град ***,  за спиране предварителното изпълнение на заповед № 117/18.01.2012 година на кмета на Община Бургас.

 

НАСРОЧВА разглеждането на оспорването на заповед № 117/18.01.2012 година на кмета на Община Бургас за 27.03.2012 година от 13,45 часа.

 

Екземпляр от жалбата да се изпрати на ответника с указание в седемдневен срок от получаването й да представи пълно заверено копие от административната преписка по издаването на заповед № 117/18.01.2012 година на кмета на Община Бургас.

 

Определението – в частта, с която се отхвърля искането за спиране изпълнението на административния акт - подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                 

СЪДИЯ: