ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

         № ………                 дата 19 декември 2008 год.               гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,

в закрито заседание на 19 декември 2008 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: …………………

Прокурор:…………………

 

разгледа адм. дело № 1858 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с жалба против Заповед № РД-16-144/10.02.2003 год. на кмета на община Поморие, с която е одобрен ПУП-ПР за УПИ ІІІ-2634, ІV-3020, V-1970, VІ-1717, 1971, 1972 и VІІІ-1972 в кв.225 по плана на гр.Поморие.

         Навеждат се доводи за нищожност на административния акт, в частта относно одобряването на плана за УПИ VІІІ-1972, поради незавършена процедура по неговото обявяване, като в тази връзка се възразява, че жалбоподателката не е била надлежно уведомена за издаването на тази заповед.

         Съдът, след като обсъди съдържащите се в изпратената административна преписка писмени доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбоподателката се легитимира като собственик на УПИ VІІ-2894, кв.225 по плана на гр.Поморие. Видно от приложената графична част на оспорената заповед (л.34), притежаваният от нея недвижим имот се явява съседен на имотите, по отношение на които е одобрено изменението на ПУП- ПР с процесната заповед и в частност е съседен на УПИ VІІІ-1972.

         При тези фактически обстоятелства, жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице без необходимата процесуална легитимация, респ. без наличие на правен интерес от оспорването. Жалбоподателката не се явява заинтересована страна и не попада в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.131, ал.2 от ЗУТ, в условията на numerus clausus. Искането за обявяване нищожност на административен акт, макар и без ограничение във времето, е подчинено на останалите условия за допустимост и в частност – кръгът на заинтересованите лица е този, чийто правен интерес е засегнат от издаването на административния акт.

         Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ право да оспорват планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. Непосредствено засегнатите недвижими имоти са очертани както следва:  имотите – 1.предмет на самия план,  2.съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, 3.съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния, 4.съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана, 5.имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиенно- защитни зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване.

         Имотът на жалбоподателката, в качеството й на съседен по отношение на имоти, за които се провежда изменение на ПУП, не попада в нито една от хипотезите на т.2, 3 и 4 от закона. Като се има предвид, че в случая става въпрос за план за регулация, няма данни за наличие на свързано застрояване, за намалени разстояния или за промяна предназначението на имота. В този смисъл и в контекста на нормативните предписания, правото на носителите на вещни права да обжалват ПУП за съседни имоти, възниква само при наличието на основания по чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ, които за жалбоподателката не са налице. Правото на жалба е функция на обективното засягане или възможност за засягане на права или интереси на лицата, а не се извежда от законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт по принцип.

            За прецизност на изложението следва да се има предвид и обстоятелството, че към момента на издаване на оспорената заповед е действала предишна редакция на нормата на чл.131, ал.2 от ЗУТ, която не е предвиждала детайлно разграничение по отношение на съседните имоти.  Съдът взема предвид и прилага настоящата редакция на тази разпоредба, проведена с изменението й - ДВ, бр.65/22.07.2003 год., тъй като нормата на чл.131, ал.2 по своя характер е процесуална и приложимостта й следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, т.е. спрямо настоящата редакция на закона, а не към момента на издаване на заповедта.

         На основание горните съображения жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, поради което и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Д.И.Д. *** против Заповед № РД-16-114/10.02.2003 год. на кмета на община Поморие, като НЕДОПУСТИМА.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1858/08 год. по описа на Административен съд – Бургас.

 

         Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                               СЪДИЯ:…………..