Р Е Ш Е Н И Е

 

       1761                                11.10.2018г.                                       гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1851 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от К.Г.Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и съдебен адрес *** – партер, чрез адв. С.К. против Решение № 784/11.06.2018г. постановено по н.а.х.д. №1323/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 17-0769-007175 от 16.02.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на Р. е наложена глоба в размер на 1 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като в частта относно глобата съдът е намалил размера й на 700 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител, с която същият изразява становище, че поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че 22.11.2017г., около 13:59 часа, в гр.Бургас по първокласен път 1-9 км.245+100, в посока от пътен възел ЮГ към кв. „Крайморие“ управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег.№ А 6970 КТ, с наказуема скорост 132 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за участъка от населеното място до 80 км/ч. Нарушението е било установено и заснето от автоматично техническо средство TFR1-M с фабричен № 510/07 с отчетен толеранс на измерената скорост от - 3%. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно с ЕФ № К-1628853/15.06.2017г., връчен на 13.07.2017г. за същото по вид нарушение. Отразено е наличието и на декларация по чл.188 от ЗДвП.

         За установеното административно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя и подписан от него  без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. По отношение на извършеното деяние и неговото авторство въззивният съд намира, че същите са доказани по безспорен начин. Относно повторността на нарушението, съдът излага изводи, че фактът, касаещ повторността на деянието не е бил отразен в обстоятелствената част на АУАН и това обстоятелство накърнява правото на защита на жалбоподателя. Независимо от това първоинстанционният съд приема, че като въззивна инстанция в административнонаказателното производства разполага с правомощието да измени НП и да приложи спрямо нарушителя закона за същото, еднаквото или по-леко наказуемото нарушение, като приема, че спрямо Р. следва да се наложи санкцията, предвидена в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в размер на 700 лв.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящия съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Р.. По делото не са събрани доказателства, които да опровергаят обстоятелството, че именно касатора е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението.

         Следва да се посочи, че за разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Така за нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е предвидена санкция за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км./ч., а в ал.4 от същата разпоредба е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в условията на повторност. Т.е. касае се така или иначе за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма (чл.21, ал.2 ЗДвП), за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи нарушението белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск, както е приел и РС-Бургас, действително представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. В този случай не се касае за преквалифициране на деянието, тъй като фактите касаещи нарушената материалноправна норма си остават същите, а за намаляване на наказанието или замяната му с по-леко, поради липса на квалифициращи белези обосноваващи налагането на по-високо наказание.

Преценявайки фактите Районен съд - Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно. С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 784/11.06.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 1323/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                2.