Р Е Ш Е Н И Е    160

 

Град Бургас,  27.01.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 184 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.294 – чл.298 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на З.В.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против писмо изх. № БС-1242-00-257/13.01.2015г. на началника на ДНСК - София, с което се възлага принудително изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.09.2012г. на началника на РДНСК-ЮИР за премахване на незаконен строеж: „Едноетажна полумасивна постройка за обществено хранене“, находящ се в УПИ VІ-1694 и попадащ частично в УПИ ХХVІ-1696, кв. 144 по плана на гр.Созопол, извършен от З.В.П., на фирма „Желев-07“ ЕООД и се определят условията за премахване на строежа.

Жалбоподателят оспорва акта като нищожен – издаден от некомпетентен орган по изпълнението, алтернативно, като неправилен и незаконосъобразен. Искането от съда е да прогласи нищожността му, алтернативно, да го отмени като незаконосъобразен. Направено е и искане, на основание чл.280, т.1 от АПК, съдът да спре принудителното изпълнение за премахване на незаконния строеж. 

Ответникът представя административната преписка по оспорването ведно със становище за неоснователност на подадената жалба и исканията от съда. 

Съдът, като съобрази становищата на страните, приложените писмени доказателства и закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствата по делото се установява, че основание за започване на принудителното изпълнение е заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.09.2012г. на началника на РДНСК-ЮИР, издадена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: „Едноетажна полумасивна постройка за обществено хранене“, находящ се в УПИ VІ-1694 и попадащ частично в УПИ ХХVІ-1696, кв. 144 по плана на гр.Созопол, извършен от З.В.П.. Със заповедта е разпоредено, при неспазване на посочения в нея срок за доброволно изпълнение, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на органите на ДНСК по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК за сметка на нарушителя. З.В.П. е обжалвала заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.09.2012г. по съдебен ред и жалбата й е отхвърлена като неоснователна с решение № 1054/14.05.2012г., постановено по адм.д. № 1784/2012г. по описа на Административен съд-гр.Бургас, оставено в сила с решение № 15341/11.02.2013г. по адм.д. № 9343/2013г. по описа на ВАС на РБ.

От изложеното следва, че цитираната заповед е влязла в сила, съгласно окончателното решение на ВАС на РБ, и представлява стабилен административен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж е валидно изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК за започване на изпълнително производство по този кодекс.

Жалбоподателят е адресат на заповедта, поради което има правен интерес да обжалва действията на органа по принудителното изпълнение, като страна в съответното изпълнително производство, в качеството на длъжник по смисъла на  чл.274, ал.2 от АПК.

Определеният в заповедта срок за доброволно изпълнение към датата на влизането й в сила е изтекъл, поради което изпълнителното производство срещу жалбоподателя е започнало служебно, по инициатива на органа, с изпращане на покана за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК с изх. № ОС-561-01-386/28.11.1013г. на началника на РО НСК – Бургас, връчена лично на П. на 2.12.2013г. съгласно приложеното в административната преписка известие за доставяне PS 8000 011WDN N.

На 18.12.2013г., работна група от инспектори в РО НСК – Бургас е констатирала, че  заповедта за премахване на незаконния строеж не е изпълнена доброволно – строежът не е премахнат и е в състояние и вид, описани в заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.09.2012г. на началника на РДНСК-ЮИР.

След съставяне на изискуемите протоколи и приключване на производството по избор на изпълнител, с оспорения акт, на основание чл.225, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.271, ал.3 от АПК, чл.286 от АПК и на основание сключен между ДНСК-София и „Ж.-07” ЕООД-гр.Бургас договор № ФО-13-20/08.01.2015г., началникът на ДНСК е възложил на определения изпълнител „Ж.-07” ЕООД принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.09.2012г. на началника на РДНСК-ЮИР.

На 22.01.2015г. П. е подала жалба против оспореното възлагателно писмо чрез ДНСК до съда и е образувано настоящото съдебно производство по реда на чл.294 и сл. от АПК. По делото няма данни за връчване на адресираното и до нея възлагателно писмо, поради което следва да се приеме, че жалбата до съда е подадена в срока по чл.296, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата на З.П. е процесуално допустима, като подадена пред надлежния административен съд по мястото на изпълнението, от надлежна страна по смисъла на чл.295, предложение първо, във връзка с чл.274, ал.2 от АПК, за която е налице правен интерес от обжалването, и в предвидения от закона срок по чл.296, ал.1 от АПК.

Разгледана по е неоснователна.

Предмет на защита по реда на чл.294 и сл. от АПК са както юридическите действия, състоящи се във волеизявления на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия. Съгласно чл.271, ал.6 от АПК, вр. чл.284 от АПК, органът по изпълнението се произнася с постановления. По делото не се установиха предприети фактически действия по премахването на незаконния строеж. Поради това, съдът приема, че предмет на обжалване в настоящото производство са предприетите от органа по изпълнението действия по принудително изпълнение на влязла в сила негова заповед за премахване на незаконен строеж, обективирани в писмо изх. № БС-1242-00-257/13.01.2015г. на началника на ДНСК–София, адресирано и до жалбоподателя, представляващо постановление по смисъла чл.271, ал.6 от АПК и включено в обхвата по чл.294 от АПК.

Съдът намира за неоснователен доводът в жалбата за нищожност на оспорения акт поради липса на визирани в закон правомощия за това.

В случая са налице валидни действия по принудително изпълнение – оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.271, ал.1, т.1 от АПК.  По силата на чл.271, ал.1, т.1 от АПК, ако влязла в сила заповед за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от административния орган, който е издал заповедта, представляваща изпълнително основание, или е трябвало да я издаде, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Видно от диспозитива на заповедта, предмет на изпълнение, тя съдържа разпореждане „3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2 от заповедта, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж, по възлагане на органите на ДНСК”. Следователно, органът по изпълнението е посочен в изпълнителното основание и без съмнение такъв е началникът на ДНСК, издал оспорения в настоящото производство акт и обективираните в него действия.

Доводите в жалбата за липса на компетентност на органите на ДНСК за премахване на незаконни строежи от пета категория предвид измененията в ЗУТ (обн., ДВ, бр.82/2012г.), не се споделят от съда. Вярно е, че след изменението на чл.225, ал.1 от ЗУТ (ДВ, бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012г.), компетентността на началника на ДНСК или на упълномощени от него длъжностни лица за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи се ограничава само до строежи от първа, втора и трета категория, или на части от тях. Това изменение обаче не засяга компетентността на органа по принудителното изпълнение за вече издадени индивидуални административни актове. Съгласно § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. Използваният израз „производства по премахване на незаконни строежи” следва да се тълкува в смисъл, че редът преди изменението на закона е приложим за започналите, но неприключили производства по премахването на незаконни строежи, независимо от фазата, в която те се намират. Предмет на настоящото производство е принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж пета категория, издадена от началник на РДНСК-ЮИР преди влизането в сила на цитираното изменение на ЗУТ, и след като производството по премахване на строежа е започнало преди изменението съобразно § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ следва да се довърши по досегашния ред от орган по изпълнението на ДНСК.

Неоснователни са и релевираните в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж е годно изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК. Започналата процедура във връзка с изпълнението е проведена законосъобразно. Обратно на твърденията на жалбоподателя, в случая е спазена нормата на чл.277 от АПК, като органът по изпълнението е връчил лично на длъжника покана за доброволно изпълнение със съдържанието по ал.2 на същия член. По този начин на длъжника е предоставен предвидения в закона 14-дневен срок, в който да извърши доброволно изпълнение и да избегне неблагоприятните последици от принудителното изпълнение. Спазени са и изискванията на Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ – след съставяне на изискуемите протоколи, в т.ч. и протокол-приложение № 1 към чл.4, ал.1 от наредбата за проверка по изпълнението и на местостроежа от органите на ДНСК в 3-дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, и приключване на производството по избор на изпълнител, с оспорения акт е определено дружеството, на което е възложено принудителното премахване на незаконния строеж.

Останалите възражения в жалбата са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като касаят разрешаване поставянето и монтаж на временни обекти по чл.56 от ЗУТ, различни от  констатирания незаконен строеж, подлежащ на принудително премахване.

По изложените мотиви съдът намира оспорването за неоснователно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, разглеждането на искането за спиране на принудителното изпълнение за премахване на незаконния строеж, на основание чл.280, т.1 от АПК, е безпредметно и следва да бъде оставено без разглеждане. Следва да се отбележи, че искането е и изцяло немотивирано с твърдения за съществуването на основания като предпоставка за спиране на изпълнението от съда.

Воден от горното и на основание чл.298 от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.В.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против писмо изх. № БС-1242-00-257/13.01.2015г. на началника на ДНСК - София, с което се възлага принудително изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.09.2012г. на началника на РДНСК-ЮИР за премахване на незаконен строеж: „Едноетажна полумасивна постройка за обществено хранене“, находящ се в УПИ VІ-1694 и попадащ частично в УПИ ХХVІ-1696, кв. 144 по плана на гр.Созопол, извършен от З.В.П., на фирма „Ж.-07“ ЕООД и се определят условията за премахване на строежа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на З.В.П., с правно основание чл.280, т.1 от АПК, за спиране на изпълнението по принудителното премахване на незаконен строеж: „Едноетажна полумасивна постройка за обществено хранене“, находящ се в УПИ VІ-1694 и попадащ частично в УПИ ХХVІ-1696, кв. 144 по плана на гр.Созопол, извършен от З.В.П. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Прекратителното определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :