РЕШЕНИЕ

 

№1956                                   дата  02 ноември 2018г.                       гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 22 октомври 2018г., в следния състав:

 

                                                                                                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 1840 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

            Предмет на оспорване е Заповед № ФК-350-0272575/20.06.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.155, стопанисван от „Самира 2018“ ЕООД, гр.Бургас, за срок от 12 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие  на принудителната мярка.

            Жалбоподателят „Самира 2018“ ЕООД обжалва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че принудителната мярка е наложена преди съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление за твърдяното нарушение, както и счита, че заповедта е немотивирана и не съответства на целта на закона. Иска се отмяната й като незаконосъобразна.

            В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

            Административният орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е неоснователна.

            Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-350-0272575/20.06.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена на 17.06.2018г. оперативна проверка в търговския обект на жалбоподателя, при която е била извършена контролна покупка на стойност 0,45лв., заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство. За проверката е съставен Протокол № 0272575/17.06.2018г., в който са описани горните констатации. На място е била разпечатана КЛЕН, при което било установено, че контролната покупка не е била отразена във фискалното устройство. При тези данни административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане извършени  доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС.  Принудителната мярка е наложена за срок от 12 дни.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на  чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: …….....  а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като е налице хипотезата, касаеща нарушение свързано със задължението за фискализиране на продажбата чрез издаване на фискален бон за извършеното плащане. Безспорно е, че търговецът следва да спазва реда за издаване на фискален бон/системен бон за извършените от него продажби, чрез регистрирането им посредством фискалното устройство/интегрирана автоматизирана система.  Контролният орган е констатирал неизпълнение на това задължение, като е установил на място, че при извършена контролна покупка, заплатена в брой, не е бил издаден касов бон. В този смисъл, безспорно установено е, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, което съответства на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, като при наличието на предпоставките на тази правна норма органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. действа в условията на обвързана компетентност, независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на търговеца. В тази връзка съдът счете за неоснователно оплакването, касаещо липса на съставен АУАН, респ. издадено наказателно постановление към момента на налагане на процесната ПАМ. При така действащата към момента правна уредба в ЗДДС двете производства – административното по налагане на ПАМ и администартивнонаказателното по издаване на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издадено НП не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това основание, а от друга страна упражняването на правната възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и възражението е неотносимо към контрола за законосъобразност.

Нормативната продължителност на процесната принудителна мярка е със срок до един месец. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ за период от 12 дни, като административният орган се е позовал на обстоятелството, че създадената организация на работа в обекта позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, което води до невъзможност да се проследяват реализираните обороти, което има значение за регистрацията на търговеца по ЗДДС. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се констатира  несъразмерност.

Не се констатира и твърдяното несъответствие с целта на закона. Целта на принудителната мярка е именно да се преустанови и за в бъдеще да се коригира незаконосъобразната търговска практика да не се отчитат приходи от продажби, като законодателното решение е именно чрез налагане на принудителна мярка с такова естество, като възражението, че през периода на нейното действие търговеца е в невъзможност да упражнява дейността си, което би му причинило вреди, е неотносимо към целта на закона.

С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „САМИРА 2018“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.Дългач, община Търговище, ул.“Дунав“ № 1 против Заповед № ФК-350-0272575/20.06.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       

                                                           СЪДИЯ: