РЕШЕНИЕ

 

№  1758       /     16.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: Б. Н.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1838 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „СЕЛЕКТ МЮЗИК МЕДИЯ“ ООД, с ЕИК: 131312860, със съдебен адрес:***-2, чрез адв. Е.М. против решение № 215/23.05.2018г. постановено по а.н.д. № 303/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0001535 от 26.01.2018г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл.18 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Сочи за липсата на обстоятелства, които са определили размера на наложената санкция. Иска се отмяна на решение и на НП, евентуално да се намали размера на имуществената санкция до определения в закона минимум.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.          Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, към 13.07.2017г. на обект: „Фестивал на Балканската скара“ – „Обзор мези“, находящ се в гр. Обзор, общ. Несебър, приморски парк, щанд на Балканска скара, не е осигурил съвместно по писмена договореност с „Нипи-09“ ЕООД здравословни и безопасни условия на труд чрез взаимно информиране на рисковете при работа и координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове, а именно: извършване на инструктажи, извършване на контрол по спазване на здравословни и безопасни условия на труд, ред и начин на запознаване на работещите с инструкциите по безопасност и здраве, квалификация на персонала, осигуряване техническа изправност на електрическото и друго оборудване на обекта и др. Посочено е, че нарушението е установено при извършена на 14.07.2017г. проверка на място на обекта и по представени документи в дирекция „Инспекция по труда“ Бургас от 17.07.2017г. до 28.11.2017 год.

         При проверката е установено, че към 13.07.2017г., по време на събитие на обект: „Фестивал на Балканската скара“ – „Обзор мези“, работят работници на „Селект Мюзик Медия“ ООД, „Нипи-09“ ЕООД и др. При проверка на документацията е изискана от „Селект Мюзик Медия“ ООД писмена договореност с „Нипи-09“ ЕООД за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и  координиране дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. Посочено е, че по време на проверката и до нейното приключване писмена договореност между „Селект Мюзик Медия“ ООД и „Нипи-09“ ООД, чиито работници и служители са полагали труд на посочения обект, не е представена.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е предявен и подписан от упълномощено на дружеството лице. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи в рамките на тяхната компетентност. Районният съд намира, че след като законодателя с разпоредбата на чл.18 от ЗЗБУТ е поставил като условие писмена договореност, то между всички дружества осъществявали дейност на въпросния фестивал е следвало да бъде сключено такова писмено споразумение. Поради липсата на такава договореност, съдът приема, че правилно е била ангажирана отговорността на „Селект Мюзик Медия“ ООД, тъй като дружеството като инициатор на събитието, заедно с другите участници, е следвало да сключи договореността. Посочва, че с бездействието си дружеството е нарушило нормата на чл.18 от ЗЗБУТ.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни.

         На първо място касационният състав намира изложените в жалбата възражения относно приложението на чл.34 от ЗАНН за неоснователни.    Съгласно чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В настоящата хипотеза, съобразно събрания по делото доказателствен материал се установява, че от органите към дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас на 14.07.2017г. е извършена проверка на място в процесния обект, във връзка със станала на 13.07.2017г. злополука. Към датата на извършената на място проверка все още не е било известно на проверяващите дали е налице нарушение, съответно кой е нарушителят. Това дали е налице нарушение по чл.18 от ЗЗБУТ и кой е нарушителя, според наличните по делото доказателства, е установено след приключване на проверката по документи, която е приключила на 28.11.2017г. и за резултатите от която е съставен протокол от извършена проверка. На същата дата е издаден и АУАН, въз основа на който е образуваното административнонаказателното производство срещу касатора. Предвид изложеното, съдът намира, че срока по чл.34 от ЗАНН е започнал да тече от датата на приключване на проверката, т.е същия е спазен.

         Относно твърдението, че в АУАН не е посочена точна дата на приключване на проверката, а това е сторено едва с НП, и така е допуснато съществено процесуално нарушение, касационната инстанция намира, че същото е неправилно. В описателната част на акта, действително органа е посочил, че проверката по документи е от 17.07.2017г. до неопределена дата на 2017г. Това обстоятелство обаче не би могло да се отъждестви на съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Напротив, както се посочи по-горе проверката по документи е приключила на 28.11.2017г., за която е налице издаден протокол от извършена проверка и на която дата е съставен АУАН.

         По същество на спора напълно се споделят изложените от районният съд мотиви, довели до потвърждаване на НП. В случая по делото няма спор, че санкционираното дружество, в качеството му на организатор, е сключило договор за участие във фестивала с „Нипи-09“ ЕООД. Спорът по делото е дали наличието на писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е задължително за дружествата участвали във фестивала и дали липсата на такава договореност е основание за ангажиране на административнонаказателната им отговорност за нарушение на чл. 18 от ЗЗБУТ. Настоящият касационен състав намира, че когато на един обект или една работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели, писменото договаряне е необходимо именно за да се гарантират безопасните и здравословни условия на конкретния обект, като се посочат конкретните мерки, които ще се вземат от възложителя и изпълнителя, за да се координират техните действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и начина, по който те ще се информират взаимно за рисковете при работа и ще координират дейността си за предпазване на работещите от тези рискове. Според настоящият състав дължимото поведение на санкционираното дружество е било да осигури писмена договореност с наетия от него подизпълнител и като не е направило това, е нарушило разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ. След като законодателят е посочил, че е необходима писмена договореност, следва, че това може да стане само при съгласие на двамата работодатели. А ако такова не се постигне, както явно е в настоящата хипотеза, очевидно не бива да се допуска съвместна работа на един и същ обект. С оглед на това съдът намира, че е без значение по чия вина не се постига писмена договореност и след като е налице такава липса, следва, че на всеки от работодателите, чиито работници работят съвместно, на един и същ обект, може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 18 от ЗЗБУТ.

         По отношение на изложените в съдебното решение изводи относно размерът на имуществената санкция, същите се споделят и от настоящият съдебен състав, а именно, че предвид настъпилите особено тежки вредни последици, размера на наложената санкция е правилно определен.

         С оглед на изложеното, касационенният състав намира, че административно наказващият орган правилно е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ, след като липсва писмена договореност с другия работодател за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

         Като е приел същото, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

РЕШИ:

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/23.05.2018 г., постановено по а.н.д. № 303/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.                        

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      2.