Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 795/05.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                        ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор ТИХА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 182/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на дирекция „Инспекция по труда” Монтана е оспорил решение № 2036/29.11.2012г. по АНД №4037/2012г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 12/191 от 01.10.2012г. издадено от касатора. С наказателното постановление на ЕТ „ДАСО – Д.Д.”, ЕИК 102620759, седалище, гр.***, в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде оставено в сила обжалваното решение на районния съд Бургас, което счита за правилно.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователни са касационните възражения. Действително акта за установяване на нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен от старши инспектор в дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана. Тези действия на актосъставителя обаче почиват на изрична заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” № з-0283/28.08.2012г., с която на осем служителя на различни дирекции „Инспекции по труда” е възложена териториална компетентност за проверки по спазване на трудовото законодателство, включително и за връчване на индивидуални административни актове, актове за установяване на нарушения, постановления по реда на чл.405а от КТ и др. в обекти на контрол на дирекция „Инспекция по труда” Бургас до 15.09.2012г. С тази заповед, конкретния актосъставител придобива териториална компетентност да съставя АУАН на територията на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас както служители назначени в тази дирекция. Заповед с подобни правомощия, касаещи териториалната компетентност не е представена нито пред районния съд, нито пред настоящия, от която да се установява, че директорите на други дирекции „Инспекция по труда”, различни от дирекцията в Бургас, имат компетентност да издават наказателни постановления за нарушения, установени на тази територия. След като директора на дирекция „Инспекция по труда” Монтана не притежава такава териториална компетентност, нито въз основата на нормативен акт, нито въз основа на делегиране на териториални правомощия, то издаденото от същия орган наказателно постановление е издадено при допускане на съществено нарушение на административнонаказателно-производствените правила, както правилно е приел районния съд.

Неоснователно е възражението, касаещо приложението на чл.416, ал.5 от КТ. От една страна мотивите, изложени в тази насока, на районния съд са правилни. Значението на разпоредбата е да разпредели материалната компетентност по издаване на наказателни постановления за нарушение на трудовото законодателства измежду всички ведомства, които са натоварени с такива правомощия. От друга страна, в случая, актосъставителя, макар и по принцип служител на дирекция „Инспекция по труда” Монтана е съставил АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на практика като служител на местно териториалнокомпетентната дирекция Бургас. Това произтича именно от цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с която на Л.Р.е предоставена териториална компетентност в рамките на определен срок по отношение на обекти, които са под контрола на дирекцията в гр. Бургас. По тази причина наказващия орган, който е компетентен да издаде наказателното постановление, въз основа на АУАН издаден от Л.Р.за нарушение извършено в гр.Созопол е директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, освен ако такава териториална компетентност с изричен акт не е предоставена на друг директор на друга дирекция. Както беше посочено по-горе такава заповед не е представена. Цитираната от касатора заповед № з-0283/28.08.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, касае предоставяне на териториална компетентност на актосъставителя, но не и на наказващия орган.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2036/29.11.2012г. по АНД №4037/2012г. на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: