Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          1794                                 19.10.2018 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XIX-ти административен състав,

на четвърти октомври                          две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                          ЧЛЕНОВЕ : 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                              2. ЯНА КОЛЕВА

 

 

при секретаря И. Л.

с участието на прокурора Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1822 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Път 2004“ ООД с ЕИК 102878485, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Транспортна“ № 7, ет.3 против Решение № 665/23.05.2018г. постановено по НАХД № 410/2018г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 2531/02.08.2017г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция  в размер на 50 000 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. По същество не оспорва авторството на деянието, но счита, че по отношение на оспореното наказателно постановление е изтекъл давностния срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите  гр.Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил № 2531/02.08.2017г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС., на касатора е наложена имуществена санкция  в размер на 50 000 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено, като санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното нарушение и правилно определена санкция, с оглед на което е потвърдил НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Решението на Районен съд  - Бургас е неправилно и следва да се отмени.

От фактическа страна е установено, че на 02.09.2016г. жалбоподателят е извършил доставки но ДГ 001% SE5 / газьол директно в обекта на получателя и не е отчетено от ЕСФП по реда на чл.118, ал.6 от ЗДДС. Наказващият орган е приел, че лицето не е освободено съгласно чл.176в, ал.8 от ЗДДС от задължението да представи обезпечение. Данъчната основа на извършените доставки на течни горива през месец септември 2016г., за които данъчно задълженото лице дължи обезпечение е в размер на 36179, 70лв., а обезпечението определено върху тази данъчна основа е в размер на 7235,90лв., което представлява 20% от данъчната основа на облагаемите доставки. Определеното обезпечение в размер на  50000лв. в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция е следвало да бъде предоставено до 26.08.2016г., съгласно чл.176в, ал.5 от ЗДДС.

За констатираното нарушение срещу „ПЪТ 2004“ ООД бил съставен на 09.03.2017г. акт за установяване на административно нарушение F293184/09.03.2017г.  за нарушение на чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС. На 02.08.2017 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС., на касатора е наложена имуществена санкция  в размер на 50 000 лв.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН е съставен от компетентен орган. По отношение на издателя на наказателното постановление съдът констатира, че последното е издадено от материално некомпетентен орган. Наказателното постановление е издадено от заместник - директор на ТД на НАП - Бургас, чиято компетентност е посочено, че произтича от Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП. В представената по делото редакция на заповедта, нарушенията на чл. 176в от ЗДДС, наказуеми на основание чл. 180в ал.1 от ЗДДС, не са упоменати въобще. Предвид липсата на други доказателства относно компетентността на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас да санкционира нарушения като настоящото, съдът приема, че правораздавателният акт, предмет на съдебен контрол по настоящото производство, е издаден от материално некомпетентен орган, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят възразява, че акта за нарушение не е съставен тримесечния срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В АУАН изрично е посочено, че нарушението е извършено на 26.08.2016г., а откриването на нарушителя е станало в периода на извършваната проверка в информационните масиви на НАП, за която е съставен протокол № П-02000216210696-073-001 от 06.03.2017г. Именно от тази дата започва да тече 3-месечния срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като актът за установяване на административно нарушение е съставен на 09.03.2017г. т.е. в рамките на давностният срок по чл.34 от ЗАНН. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече от датата на обективиране на данните за извършените облагаеми доставки в електронен вид, доколкото по делото не са представени доказателства, че търговецът е подал електронен документ за доставка съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС. Същевременно, процесното гориво е доставено директно в обекта на получателя, респ. същото не е отчетено от ЕСФП по реда на чл.118, ал.6 от ДДС и в този смисъл, за административния орган не е била налице възможност да извърши проверка и да установи бездействието на дружеството.

По същество съдът намира следното: Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС – да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. На 02.09.2016г. е извършена доставката на гориво, която е на стойност над 25000лв. и не е отчетена чрез ЕСФП.

Касационната инстанция приема, че нормата на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС е бланкетна, тъй като съдържа правило за поведение, но редът, по който следва да се изпълнява това правило за поведение е посочен в ППЗДДС. При така приложимите правни норми следва, че обективно правните субекти, вкл. и санкционираното търговско дружество, не могат за извършат нарушение по чл. 180в, ал.1 от ЗДДС преди дата 13.09.2016 г., когато е влязло в сила допълнението на ППЗДДС – след изтичане на три дни от обнародването в ДВ, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН приложим е нормативния акт, който е бил в сила към момента на извършване на нарушението. До влизане в сила, включително и на посочената от наказващия орган разпоредба на чл.111б, ал.1 от ППЗДДС, определяща срока и задължаваща правните субекти да внасят обезпечения при търговия с течни горива, не би могло да се извърши административното нарушение. Този извод кореспондира с нормата на чл. 7 от ЗНА, според която правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост. Този извод се налага, тъй като в нормата на чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС има изрично препращане към ППЗДДС относно реда за предоставяне обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, а този ред не е бил създаден до датата, която е посочена за дата на нарушението. Още повече, че към 26.08.2016г. седмодневен срок преди датата на доставката все още не е бил определен, предвид обнародването на разпоредбата на чл.111б, ал.1 от ППЗДДС в ДВ бр. 70 от 9.09.2016 г., поради което не може да му се вмени осъществяването състава на нарушението така като е описано от фактическа страна.

По отношение определянето размерът на санкцията, която е в пряка връзка с обезпечението, Съдът счита че същата е неправилно определена. Съгласно разпоредбата на чл.176в, ал.2 от ЗДДС обезпечението се определя в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв.  В настоящия случай при определяне размерът на санкцията е взет предвид текущият период- периодът през който е извършена доставката, което е в противоречие с цитираната разпоредба и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Предвид изложените съображения наказателното постановление е издадено при противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 665/23.05.2018г. постановено по НАХД № 410/2018г. на Районен съд Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2531/02.08.2017г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС, на „Път 2004“ ООД е наложена имуществена санкция  в размер на 50 000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                    2.