Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       1737                                            12.10.2018 година                 гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XIX-ти административен състав,

на четвърти октомври                          две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                          ЧЛЕНОВЕ : 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                              2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Л.

с участието на прокурора Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1821 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Решение № 819/15.06.2018 г., постановено по НАХД № 1471/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-0769-002818/05.10.2015 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.3 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания акт и да отмени процесното наказателно постановление.  Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Цветкова, която представя писмени бележки, където посочва, че наказателното постановление  е неправилно и незаконосъобразно, сочи допуснати процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, поради което иска да бъде отменено.

Ответникът по касация – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба от на П.А.И. против Наказателно постановление № 15-0769-002818/05.10.2015 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР Бургас,  като за всяко от посочените нарушения административнонаказващият орган се е произнесъл с отделен диспозитив и е определил наказание. С Решение № 819/15.06.2018 г., постановено по НАХД № 1471/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, Районен съд-Бургас е отменил наказателното постановление, в частта с която на касатора за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. и е потвърдил наказателното постановление, с което на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Решението е обжалвано по отношение на потвърдената част на наказателното постановление.

Решението на Районен съд  - Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за основателни възраженията, релевирани в касационната жалба.

  Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление по следните съображения: Актът за нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В акта за нарушение е посочено само, че водачът не си е изпълнил задължението като участник в ПТП, като не е останал на място и не уведомил органите на МВР. В нарушение  на чл.42, т.4 от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Липсва конкретно посочване, какви точно обстоятелства са настъпили, за да се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дефинира "Пътнотранспортно произшествие" като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи нараняване на хора, материални щети, за кого са настъпили липсват, поради което е невъзможно както да се приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от обективната страна на нарушението, така и деянието да бъде правилно квалифицирано. При издаването на наказателното постановление също е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия порок-липсва описание на фактическите обстоятелства,  касаещи съставомерни признаци на деянието.

Освен изложеното следва да се отбележи и друго нарушение, което също е съществено, тъй като рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя. В акта за нарушение деянието е квалифицирано по чл.123, ал.1, т.2, б. «б», «в», «г» от ЗДвП, което е задължение на участника в ПТП за дължимо поведение от него при наличие на пострадали хора. Пострадали хора обаче не са установени по делото, поради което деянието не в съответствие с вписаната в акта за нарушение правна квалификация. В наказателното постановление е посочена друга правна норма на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, която касае настъпили имуществени вреди от нарушението, но тя съдържа три хипотези и наказващият орган не е посочил нито една от тях, като следва да се има предвид, че приложението на една хипотеза в някой от случаите изключва друга. В този смисъл е допуснато нарушение, като деянието не е квалифицирано при ясно и точно посочване на пълния законов текст, обосноваващ административно-наказателната отговорност, както и правната квалификация в акта за нарушение не съответства на правната квалификация в наказателното постановление.

Недопустимо в наказателното постановление са описани допълнителни обстоятелства извън посочените в акта за нарушение, които освен изложеното взаимно си противоречат. От една страна е прието, че жалбоподателят е напуснал ПТП, като не е уведомил органите на МВР и е допълнително издирен, след което е посочено, че «при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.» Жалбоподателят или е напуснал ПТП без да уведоми органите за контрол или е бил на място, възникнали са разногласия с другия собственник на автомобил и тогава не е уведомил службата за контрол и съответно при пристигането им не е изпълнил указанията им. От фактическата обстановка не е ясно какви указания не е изпълнил жалбоподателя.

В производството по издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в акта за нарушение и наказателното постановление не се съдържат фактически обстоятелства по отношение на съставомерни признаци на деянието, правната квалификация, касаеща задълженията на водача като участник в ПТП не са съответни в акта за нарушение и последвалото го наказателно постановление, в наказателното постановление посочената за нарушена разпоредба на чл.123 от ЗДвП е непълна. По изложените съображения, Съдът счита че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да узнае от фактическа и правна страна нарушението, за което е обвинен. В този смисъл наказателното постановление в обжалваната му част следва да бъде отменено.

Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХIX състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 819/15.06.2018г., постановено по НАХД № 1471/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0769-002818/05.10.2015 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“  към ОДМВР Бургас, с което на П.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.3 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                        2.