Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:373                                 02.03.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети февруари,                            две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 181 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „България Ер”АД, ЕИК-***, гр.София 1504, р-н Слатина, бул.Брюксел №1, против решение № 2072/20.12.2017г., постановено по НАХД № 5541/2017г. на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 81/27.10.2017г., издадено от началника на ГПУ-Летище Бургас при РДГП-Аерогари,  ГДГП-МВР гр.София, с което на основание чл.51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, като е намален размерът на санкцията на 2000лв. В касационната жалба се твърди, че неправилен, необоснован и незаконосъобразен е изводът на първо-инстанционния съд, че дружеството-касатор е извършител на нарушението. Счита се, че в НП не са посочени изчерпателно нарушените законови разпоредби и доказателствата, които потвърждават нарушението, а фактическата обстановка не е описана подробно. Иска  се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Касаторът не представя нови доказателства. В съдебно заседание той не изпраща представител.

Ответникът по касация – Началник на ГПУ-Летище Бургас при РДГП-Аерогари,  ГДГП-МВР гр.София, не се явява и не се представлява пред съда, като не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил НП № 81/27.10.2017г., на началник на ГПУ-Летище Бургас, с което за извършено от касатора нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на основание чл.51 от същия закон, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е намалил санкцията на 2000лв.

От фактическа страна районният съд е приел, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи  и съдържат обективните елементи от състав на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тъй като пътникът O. V., роден на ***г. в Украйна, без гражданство, пътуващ с документ за пътуване на лице без гражданство № 39628616, издаден от Израел на 11.06.2017г. и валиден до 09.12.2020г. е бил транспортиран/превозен от превозвача на 14.07.2017г. от Тел Авив-Израел до България, без да разполага с положена валидна виза за влизане на територията на Р.България, каквато се изисква според Регламент № 539/2001г. Районният съд е обсъдил подробно всички възражения на „България Ер”АД, които ги е намерил за неоснователни, обосновал е и обстоятелствата които налагат намаляването на санкцията.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от санкционирания правен субект.

Възраженията на касатора са неоснователни. 

Съдебното решение е съобразено със събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно е възражението на касатора, че не е доказано нарушението да е извършено от „България Ер“АД. Касационният състав напълно споделя изводите изложени в мотивите на обжалваното решение относно доказаността на нарушението, описано в НП.

Неоснователно е и възражението, че не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В НП, освен разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, която е бланкетна, изрично е посочено, че визата се изисква на основание чл.6, ал.1, т.„б“ от Регламент (ЕО) № 399/2016г., който е във връзка с Регламент (ЕО) № 539/2001г., към който посочената разпоредба препраща. Това изброяване на правните норми, според касационния съдебен състав е достатъчно за да даде представа на наказаното лице чрез НП, в какво осъществено нарушение е обвинено, а в наказателното постановление – за какво нарушение му е наложена санкция. Доколкото наказващият орган не се е позовал само на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, а е посочил и първата препратка – чл.6, ал.1, т.„б“ от Регламент (ЕО) № 399/2016г., препращащ към Регламент (ЕО) №539/2001г., то по несъмнен начин става ясно, че се касае за липса на входна виза в Република България. В този смисъл следва да се приеме, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като превозвачът „България Ер“АД е разбрал какво нарушение му се вменява, че е осъществил. Доколкото съществени нарушения на процедурата са само тези, които водят до нарушаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност и тези, които, ако не бяха допуснати, крайният резултат от административно-наказателното производство би бил друг, касационният съдебен състав приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да има за правна последица отмяна на наказателното постановление.

Не е вярна констатацията, че НП не е подкрепено с други доказателства освен АУАН и не е изяснена фактическата обстановка. Районният съд в хода на проведеното съдебно следствие е установил всички релевантни по случая факти, приел е като писмени доказателства съставените по случая докладни записки от полицейските служители, издадения отказ за влизане в страната на лицето O. V., разпитал е и актосъставителят М. Л., свидетел-очевидец и установител на нарушението. Същият е дал подробни показания, които изцяло кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

 В случая касаторът е санкциониран за извършено нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, съгласно който  превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Цитираната разпоредба вменява в задължение на превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на входна виза, когато такава е необходима. В конкретния случай „България Ер”АД е превозвач по см. на § 1, т.11 от ДР на ЗЧРБ и не е изпълнил това свое задължение, с което е осъществил състава на чл.20, ал.1,т.1 от ЗЧРБ, тъй като е превозил по въздух чужд гражданин, непопадащ в обхвата на чл.8, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ, без да установи липсата на валидна виза. Отговорността на юридическите лица, каквото е санкционираното дружеството, е обективна т.е. не се изисква вина.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2072/20.12.2017г., постановено по НАХД № 5541/2017г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                          2.